Опасно близо ли са бизнесът и държавата?

A+ A-
847 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 3
Защо у нас, когато се заговори за бизнес и контакт с държавната администрация, то веднага се повдига въпросът за корупцията, съмнителните търгове, непосилните данъци и адски тежката бюрокрация?

Може би това питане ще се окаже риторично, защото мнозина именно по този начин тълкуват връзката с държавата. Напоследък усиленото усвояване на европейски средства не прави ситуацията да изглежда по-различно – напротив. Правителството и институциите в ЕС затвърждават масовото схващане сред хората. Вероятно трудно ще го отречем напълно, но няма как да се твърди, че то е сто процента вярно.

Порочните практики

корупция

Бизнесът и държавата не са в непрекъснати отношения на даване и усвояване. Целта може да е да се използват европейските фондове, но не и на всяка цена, нито пък това е фикс идея, както гласят всеобщите представи.

Факт е, че делът на инвестициите, идващи по линия на ЕС е значителен, което създава почва за корупционни и порочни практики. Данъкоплатецът няма контрол и не успява да прецени доколко строгите правила от страна на Европейската комисия се прилагат спрямо фирмите, които участват в проектите.

Отношенията между бизнеса и държавата изглеждат като затворена система, до която външните лица – ние, обикновените граждани, нямаме достъп. Реално сенчестото договаряне е напълно допустимо, от което страдат цели сектори, особено що се касае до образованието.

Изключително важно е дали грамотността на завършващите училище е на ниво, това се отразява и на качеството на работната ръка, но бизнесът не се вълнува особено от стандартите в образованието. Няма значение дали системата бълва грамотни, или неграмотни хора, докато приоритетът е усвояемостта на европейските фондове. А в резултат сме свидетели на свръх недостиг на годни кадри, липса на конкуренция, национален икономически растеж в колапс.

Драматично е в доста области – има сектори, които са се сраснали с държавата покрай европроектите. Те изискват подкрепа от страна на законодателството, политиците и финансовото министерство, без която не биха могли да бъдат реализирани. Примерите в родната ни енергетика са особено ярки – подобни започнати и незавършени проекти, като „Южен поток“ и „Белене“, не са били обект на достатъчен анализ, макар че държавните институции са длъжни да защитават интереса на избирателя и страната.

южен поток

На практика бизнесът и държавата би трябвало да работят в името на развитието на среда за конкурентноспособност. От една страна липсват кадри, но оплакванията не водят до конкретни мерки, а само до очаквания университетите да



да ги произвеждат. По всяка вероятност коренът на проблема е още в грамотността в средното обучение, решението не се крие само в това да бъдат образовани даден брой инженери или химици.

По същия начин стоят нещата и с енергийните инфраструктурни проекти. Обвиненията заради високите цени на тока често се отправят от различни бизнес среди, макар да плащаме по-малко в сравнение с жителите на други европейски страни. В такива случаи темите за „Белене“ и „Южен поток“ веднага стават актуални, но не се поставя въпросът, как законодателството би могло да стимулира и развие конкуренцията в сектора. Така българските фирми биха влезли в пряко съревнование с такива от Турция, Румъния и други съседни държави. Ето така у нас бихме могли да имаме ниски и адекватни цени на електроенергията.

Как ще настъпи промяната


Представителите на бизнеса ще си взаимодействат по-ефективно с държавата, ако се задълбочат и съсредоточат върху дългосрочните технологични и пазарни тенденции. Всички трябва да водим битка с прекалената административна тежест, например, но бизнесмените трябва да бъдат в първите редици.

Нужно е да бъдат инициирани сериозни дебати, за да имаме бъдеще с една по-съвременна образователна, информационна и енергийна инфраструктура. От своя страна държавата трябва да насърчава успехите в частния сектор, без да им се бърка и опитва да им налага посока на развитие. Подпомагането на сектори, които са безнадеждни към днешна дата, е един лош навик, представляващ наливане на вода в чаша без дъно.

политиците и бизнеса

Тютюнопроизводителите в България биват редовно субсидирани, а сумите са внушителни и могат да осигурят високо образование на всички заети в бранша, както и техните деца. Старата енергетика също се финансира със средства, които утежняват сектора и бюджета на държавата. С такива субсидии хилядите миньори биха могли да бъдат пренесени в един проспериращ свят, а минните и нефункциониращите добре енергийни предприятия, да бъдат закрити или трансформирани.

Политическото спокойствие и принципите на усвояването на средства не бива да са първостепенни и да превръщат държавата в техен заложник, понеже това се отразява на данъкоплатците. През 2013-та протестите, след които правителството подаде оставка, тръгнаха именно по повод високите цени на тока, но се дължаха на лошите отношения между политиците и бизнеса.

Създаването на зависимост между едната и другата страна не само не внушава доверие в хората и предизвиква съмнения, но не е в интерес на никого.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари