Защо най-добрите в работата рядко гледат нагоре

A+ A-
485 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 4
Психологически пробойни в бизнеса на фона на яростната борба за постове

В България има подготвени кадри, но малцина от тях дръзват да се изкачват по стълбицата на успеха. Причините за това са различни, но често никой не иска да знае за тях, а се придържаме към клишираното обобщение, че просто липсват лидери. Онези, които са решили да се издигат в йерархията предпочитат да го направят в чужбина, останалите се отказват или се броят на пръстите на ръцете ни.

Професионалистите не са единици обаче, както счита масовото обществено мнение. Те са авторитети, но и са лоялни към своите работодатели, уменията им впечатляват околните и всички се чудят защо не си потърсят някой по-атрактивен ангажимент. Отговорите, които бихте могли да чуете от един такъв Суперпрофи, могат да ви изненадат. Всеки има своите лични доводи, а и вероятно си представя развитието си на друго ниво, не както се очаква според социалните норми.

Ето какви са реалните обяснения на няколко души, които са се задържали в миманса и не са полетели нагоре:


Притеснителни хора са


Те са изпълнителни, перфекционисти, но просто не обичат вниманието да е върху тях. В контактите си предпочитат да спазват известна дистанция, не са натрапчиви и не търсят публичност. Това че някой е Суперпрофи не го прави жаден за слава.

Какъв е изходът:

Трябва да му се дава повече време и пространство, а понякога и изолация, за да свикне с новите обстоятелства.


Новите и големи отговорности ги плашат


Да бъдеш основен фактор при вземането на важни, ключови решения – това е сериозна отговорност, от която някои се плашат. Всеки кариерно ориентиран индивид го осъзнава и никога не прави грешка да се хвърля в огъня, ако смята, че не е готов да се нагърби с това.

Някои се натоварват от подобна привилегия, която има не само предимства, но и недостатъци. Има хора, които дори могат да блокират при такова затягане на възела около врата им, а това се отразява и на способността им да реагират адекватно на работното място.

Какъв е изходът:

Суперпрофи с описания профил трябва да се почувства част от екипа, да знае, че ще разчита на него и занапред. Все пак, колкото е по-високо, толкова хора ще работят за него. В началото ще има нужда от повече подкрепа, а впоследствие ще се адаптира и ще е пълноценен.


Страхува се, ако вече е имал провал

провал

Провалите обезсърчават повечето хора. Рядко някой се нахъсва, ако вече е поел щафетата и после с гръм и трясък е слязъл от върха. Каквито и да са причините, това често остава без значение, защото резултатът е бил негативен. Имиджът му е сринат, преживяването му носи само неприятни спомени, Суперпрофи не би могъл отново да си го



го причини. Някои след години се осмеляват, а други забравят за по-високи позиции за цял живот.

Изходът:

Може да поработите върху капана, в който е попаднал, стига да сте наясно какво точно се е случило. Ако покажете на кандидата, че той вече може да преодолее същата ситуация, или че може да ви има пълно доверие, ако от вас зависи разрешаването й, той ще намери сили да се събуди пак за предизвикателства.

Разбира се, всичко трябва да става плавно и премерено, за да не го стресирате и да получите отказ. В сърцето си той е лидер, щом веднъж се е престрашил, само трябва да отключите този потенциал.


Жената и децата


На такъв тип е трудно да се повлияе. Той познава цената на успеха, наясно е със съпътстващите екстри, които съпровождат победителите. Това ограбва от времето им, от съня им, от общуването със семейството.

Има Суперпрофи, които са истински богове в професията си, зашеметяват колегите си с безупречността си и всеки би ги насърчил да продължават напред и нагоре. Но семейният Суперпрофи предпочита да запази статуквото, защото вярва, че от своята позиция той помага достатъчно, а междувременно семейството му не е ограбено и не плаща сметката на неговите амбиции. За всеки един от нас обичаният човек и децата му са най-скъпото в този живот.

Има ли изход:

Трябва да приемете приоритетите му, все едно са ваши. Само така ще му давате достатъчно лично време, отпуски и уважение към семейството му. Правете подаръци на децата му, стига да са искрени. Мотивирайте го за растеж, но нека ползите се отразяват и на близките му, не са само в индивидуален план.


Да бъда свободен е моят лайтмотив

свободен

Суперпрофи, който милее за свободата, не е толкова рядко явление. Той иска да се чувства необвързан, до такава степен, че да може да хукне във всеки един момент. Такъв човек не бива да ви плаши, напротив – той може да се раздава до последно, стига да вярва в идеята ви, а и да е удовлетворен по собствените си критерии.

Направете така:

Нека разполага с времето си, така че той да преценява кога и как да изпълни задълженията си, стига работата да го позволява. Той е способен да носи отговорност, не бива да се страхувате от това. Разчупете офис модела, работата може да се свърши отвсякъде, стига човек да има желание.

Бюрото му в офиса нека е разположено до изхода, така той винаги ще има бърз достъп до него, а и ще наблюдава влизащите. Ако свободният Суперпрофи забележи, че вие цените същото, той ще ви бъде верен дълго.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари