Изкуствен интелект

A+ A-
4998 прегледа 3 Коментара
Гласували: 6, рейтинг: 5
  Да общуваме с представител на изкуствения интелект, може да се окаже наистина зловещо преживяване. Повече от половин век измина от началото на опитите за създаване на тези почти като хора „отрочета“. Технологията отдавна е в ежедневието ни, макар и да няма много общо с представите, които са ни внушени от филми като „Денят, в който Земята спря“ и „2001: Космическа одисея“.

Бащата на „произведението“ е брилянтният математик, известен като разбивач на кодове и пионер в областта на компютрите, Алан Тюринг. През 1950-та година той „поглежда“ в бъдещето и предсказва, че до края на 20-ти век, машините ще водят разговор с нас и дори ще могат да ни подведат, че отсреща стои човек. Твърдението му обаче не се оказва напълно вярно.

Към днешна дата определено компютрите имат някои свръх способности, които надвишават тези на хората, но не могат да се представят по-добре от нас във всяко едно отношение.

Началото на умните машини


Прогресът прави своите първи стъпки още през 1943 година. Неврологът Уорън Маккълък и математикът Уолтър Питс откриват, че работата на нервите може да бъде разгадана чрез законите на логиката. Те спокойно могат да бъдат имитирани с помощта на електрически вериги, свързани по подходящ начин, като се стига до идеята, че изкуственият мозък може да мисли.

Истинският обаче се състои от милиарди нервни клетки и се считало, че да бъде имитирана тяхната мощ, ще трябва да мине доста време. Но не след дълго се оказва, че дори простичките мрежи от неврони, имат потенциала да се справят с изключително трудни задачи.

През 1951 г. американският учен Марвин Мински свързва стотици вакуумни тръби, повтаряйки все едно поведението на търсещия изход от лабиринт плъх. Задачата изглеждала лесна – трябвало само да се създадат още по-сложни невронни мрежи, които да бъдат обучени. За жалост не става ясно как действат те, което създава трудности и до днес. Ето защо учените се спират на варианта за изкуствен интелект, воден от правилата на логиката.

В средата на 50-те Хърбърт Саймън от Технологичния институт в Питсбърг успява да го стори, разработвайки Logic Theorist, чиито способности са не по-малко впечатляващи от електронния „плъх” на Мински. Програмата имала способността да докаже дузина теореми от основата на математиката - нещо, което се смята за запазена марка на най-добрите специалисти по логика.

Logic Theorist си остава известна като първата програма с изкуствен интелект. Появява се официално през 1956 година на конференция в колежа “Дартмут” в Ню Хемпшър.

Скоро след това в лабораторията по аеронавтика „Корнел” в Ню Йорк психологът Франк Розенблат дава живот на Perceptron - електронна мрежа, която има невероятното качество „да запаметява” светлинни поредици. Perceptron може да бъде подготвен да разпознава модели от светлини, също както човек прави връзка между дадено име и лице.
Конкуренцията не остава очарована от този факт и веднага му се намират недостатъци. Въпреки това, програмата вече става популярна като прототип на мислеща машина.

През 1969 г. изследователите Сеймур Пейпърт и Марвин Мински от Масачузетския технологичен институт публикуват категоричното си мнение, че бъдещето на ИИ (Изкуставен интелект) технологиите не се крие в Perceptron. Те подчертават, че той не може да решава типове логически проблеми, нито пък може да бъде допълнително модифициран.

Аргументите им не са верни, но Пейпърт и Мински вече са съумели да убият в зародиш финансирането на проекта за близките десет години.

До средата на 80-те вниманието се фокусира върху методи на експертните системи, които се опитват да усъвършенстват компютрите да поставят медицински диагнози, да засичат измами и прочие. Това предполага оформянето на база от знания и правила, които да се извеждат по логически път и да се намира най-доброто решение при случаи на лечение на пациенти.

Реалността обаче се разминала с очакванията. Да се събере човешкият опит не се оказала толкова лесна задача, както смятали мнозина.

човешки мозък в машина

По това време започва да се възражда и интересът към невронните мрежи. Биологът Джон Хопфелд от Калифорнийския технологичен университет подновява опитите в тази посока.

Учените постепенно спират да се конфронтират, компютрите подобряват мощността си, работи се по проблеми от реалния свят. Невронните мрежи се доказват като успешни в приложения, които залагат на откриване на модели или учене чрез опит.

Системата може да разпознава знаци за финансови измами, свързани с подправяне на подписи или дори нерегламентирани плащания. Доста банки и фирми за кредитни карти отдавна са внедрили технологията, за тях употребата й е рутина, а резултатите си заслужават инвестицията.




/>
В една от водещите американски банки измамните операции са намалели с поне 30 на сто. Невронните мрежи имат ключово значение, когато се занимават с извличане на знания и данни. Да се пресее огромният обем от информация, да се издирят скритите модели и взаимовръзки, е несравнимо полезно.

А крайните изчисления се взимат предвид при изготвяне на прогнози за бъдещи тенденции, независимо дали става дума за цените на борсата, продажбите или търсенето. Един от лидерите сред европейските вериги магазини за плодове и зеленчуци използва възможността, за да си предвиди продажбите в дългосрочен план.

Логическите умения на експертните системи също намират своето приложение. ФБР ги ползват, за да правят анализ на свързани престъпления, което става по общи показатели в базата данни. Серийния убиец Рафаел Ресенсе-Рамирес бива заловен именно по такъв начин.

Бъдещето е пред нас


Макар да имат безспорен принос в съвремието ни, ИИ машините не са достатъчно съвършени. Те са далеч от „мислещите роботи“, както примерно са във филма „Изкуствен интелект” на Спилбърг, който си е позволил да погледне в бъдещето по един елегантен начин, или пък от познатата ни вече концепция на „Матрицата”, или теорията за различни измерения във филма „Утреландия (TomorrowLand).”

До известна степен очакванията са се сбъднали, но има още доста какво да се желае.

През 1966 година Йозеф Вайценбаум от Мичигънския институт разработва компютъра Елиза, който умее да води диалог на нормален човешки език. Тя е програмирана да отговаря, както го правят психотерапевтите. Ако се оплачете, например, че имате проблеми с настойника си, тя ви насърчава да разкажете повече за тях.

Оказва се, че хората нямат нищо против да разкриват душите си пред Елиза, въпреки че тя е само една машина.  Изглежда само си мислим, че имаме нужда от бариери, ужасяващата истина е точно обратната – потребността ни от „топли отношения“ с машините е огромна , изумен е от изводите си Вайценбаум.

Още в началото на века Хърбърт Саймън прави прогнозата, че компютрите ще бъдат основен фактор при различни математически открития. Думите му се сбъдват през 1982 година, когато програма, базирана на логическите връзки дава интересни изчисления.

Automated Mathematician”(АМ) е разработена от Дъглас Ленът в Станфордския университет. Тя заключава, че всяко четно цяло число, което е по-голямо от 2, може да бъде изразено като сумата от две други прости числа. Тя не може да докаже как се стига до резултата, но то не е по силите на никой, понеже е изведено за първи път преди двеста години от германския математик Кристиан Голдбах.

Надеждите на Саймън за ИИ са увенчани с успех и през 1997 г., когато компютърът Deep Blue на IBM побеждава руския гросмайстор Гари Каспаров – един от най-добрите шахматисти в света.

Същата година заработва компютърът ХАЛ, който също може да се справя отлично с шахмата. Разработчиците на IBM пък създадоха Watson, който представлява суперкомпютър, доближаващ се до ХАЛ, но оборудван с богата база от данни и знания.
Това го прави способен да разбира въпроси, както и да им отвръща подобаващо.

През 2014-та година беше обявено, че компютърна програма за пръв път е успяла да премине теста на Тюринг, тоест да заблуди околните, че е човек. Предполагаше се, че това ще бележи нова ера в изследванията върху възможностите на изкуствения интелект. Украинският продукт Юджин Густман, дело на двама руски и един украински експерт, се представяше за 13-годишен ученик от Одеса и то съвсем успешно.

Малко по-късно специалисти оспориха резултатите. Те категорично отхвърлиха твърдението, че постижението е успешно в този смисъл – преминало теста на Тюринг, макар и да е показало впечатляващи висоти в развитието на технологиите.

машини с изкуствен интелект

Несъмнено предсказанията на Тюринг ще се сбъднат в едно близко бъдеще – очакват ни запознанства с интелигентни машини, някои от които даже ще могат да ни бъдат спътници, лекари или опоненти...
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари