Кога ще летим до Марс?

A+ A-
698 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 5
След около десет години пътешествията до Марс ще бъдат реалност, обяви НАСА

Има частни компании, които се заричат да изпратят човек на Марс още след 7 години, но реално пътешествията ще зачестят през 2030 година, считат от НАСА. Предстоят сериозни приготовления – трябва да се строят ракети, да се осигурят тренировки на ново поколение астронавти, да се създадат редица изобретения. Но опасностите и вероятността от жертви не са в състояние да спрат изследователите на чужди светове в Космоса.

Полетът до Марс ще е с продължителност година и половина. А мечтите не секват до кацането и няколко минутното пребиваване на Червената планета. Планира се създаването на колонии, предшествано от по-дългосрочно присъствие на хора на повърхността на Марс. Първите участници в експериментите ще разполагат с няколко дни, за да решат дали да се върнат веднага обратно на Земята. Една марсианска година обаче е равна на 687 земни дни, което означава, че ще им отнеме поне още година и половина преди да тръгнат по дългия път към дома. Руският космонавт Валери Поляков е единственият човек досега, който е прекарал цели 438 дни в Космоса през 1995 година. Следващите рекордьори може би ще са именно приключенците, тръгнали за Марс.


Заточение или постигната мечта


Както винаги, зад външната лъскава фасада се крият и някои капани. За дръзналите да отскочат до Марс, може да се окаже непосилна задача да изтърпят изолацията, която ги очаква. Те не само ще са далеч от семейство и приятели, но и ще трябва да се контролират в множество критични ситуации, които биха могли да възникнат.

Здравословните заплахи могат да започнат още по време на пътуването до Марс. Космическата и слънчевата радиация са сред причинителите на рак за хората. Безтегловността пък променя човешкия организъм, създава се чувство за дезориентация, губят се някои от функциите на крайниците, вестибуларният апарат се обърква къде е горе и къде долу. Гаденето и световъртежът са лекият дискомфорт, който е гарантиран за личностите в експедицията, а сред дълготрайните и нежелани ефекти са намалената костна и мускулна маса, засягане на надбъбречните жлези и налягането на очната ябълка, отразяващо се директно на зрението. Участниците в изживяването ще трябва да отделят по два часа на ден за фитнес, за да успяват да поддържат тонуса на мускулите си.

Екипажът от шестима души ще дели две години и половина помещение с размерите на стандартен апартамент. Еуфорията от достигането до Марс ще стихне бързо, а тогава ще ги завладее грубата действителност. При някои може да се появят психични проблеми, еднообразието ще ги трови ежедневно, дните им ще са изпълнени само с физически тренировки, научни опити и консумиране на суха храна. Със Земята ще контактуват с 45-минутно закъснение, а възможността да бъдат спасени ще се намира само на… милиони километри разстояние. Изисква се железен характер, солидно търпение и отзивчивост, за да не се получат задълбочени конфликти с останалите.


Ресурсите за голямото пътуване до Марс


11 тона вода и 20 тона храна ще са нужни на членовете на екипажа по време на първата мисия до Марс. Заедно с всички останали консумативи провизиите скачат на 500 тона, което означава, че ще са необходими гигантски космически кораби за извозването на товара. На този етап се разработва ракета, която би могла да закара 54 тона до орбита около Земята и над 13 тона директно до Червената планета. Планира се да бъде въведен в експлоатация и космически кораб с капацитет на борда от 100 души.

Мястото, където ще се разположи бъдещата колония на Марс, също трябва да отговаря на определени критерии. То трябва да е достъпно от орбита, лесно за кацане, да е доказано, че съществува течаща вода...

марсианска повърхност

Новите заселници на Марс ще обитават само този периметър, ще се занимават



занимават с научно-изследователската работа и ще трябва да оцеляват сами, без да разчитат само на доставките от Земята. Може би ще се наложи дори да произвеждат храната, която ядат, въздуха, който ще дишат. Ето защо НАСА отсега проучва възможностите и извършва тестове, анализирайки подробно резултатите. През 2020 година ще се направи предварителен експеримент за производство на гориво и кислород от въглеродния диоксид, намиращ се в атмосферата на Марс.


Гостоприемен ли е Марс?


Марс се описва като планета, обитавана от смъртта, което съвсем не е казано в преносен смисъл. Тя е невъобразимо студена, вилнеят силни ветрове, климатът й се характеризира с чести пясъчни бури, навсякъде е покрита с кратери и каньони, мрачна е и неприветлива.

Обстановката определено е безмилостна, но въпреки това ние нямаме търпение да се озовем в пределите й. Причината е, че Марс има доста сходства със Земята. На практика само тя в Слънчевата система, освен Луната, предлага някакъв потенциал за нашето съществуване. На Марс Слънцето изгрява от изток, а денят е няколко минути по-дълъг от този на Земята. Атмосферата на Марс е съставена основно от въглероден диоксид, който е опасен за вдишване от хората. Тя е и тънка, което прави използването на скафандър задължително. Температурните амплитуди са в жестоки крайности, като средната температура е минус 63 градуса. През лятото понякога на места е 25 градуса през деня, а през нощта пада до минус 100 градуса. Не само хората, които ще се заселят там, но и техниката, с която ще разполагат колониите, ще трябва да бъде отлично защитена.

Климатичните явления създават лоши предпоставки за кацане в атмосферата на Марс. Заради ураганните ветрове и пясъчните бури се създават гигантски електрически полета, а достъпът до планетата изглежда изключително затруднен. 60-тонните кораби, които се очаква да достигнат Марс, не биха могли да издържат на мощните електрически полета и пясъчни бури.

сложна техника

Човечеството все още не разполага с технология, която да изстреля апарат с големи размери, способен да навлезе в орбита около Марс и да спусне първите заселници. Връщането обратно също не е възможно, изобретенията тепърва предстоят. Корабът, който ще бъде използван, по всяка вероятност ще бъде сглобен в орбита около Земята.

Като междинна стъпка по пътя ни към Марс се очертава построяването на база на Луната. На нейната повърхност ще могат да се извършват полезни тренировки за бъдещите мисии до Марс, а и близостта със Земята действа успокояващо, ако се изисква намеса при нужда.

И все пак, да предположим, че пратениците ни вече са на Марс, но нямат възможност да я изследват напълно, за да открият форми на разумен живот. Колко жалко наистина. За да постигнат такава цел, те ще трябва да разполагат със специално оборудване – марсоходи, с които да излизат извън базата. Технологиите ще трябва да са особено издръжливи, имайки предвид суровите условия на Марс. НАСА се е заела със задачата да изработи скафандри, които да са не само мобилни и леки, но и да осигуряват всичко необходимо за продължително отсъствие от базата на заселниците. Само така би могло да се започне с реалното търсене на живот на Марс. Може би тогава най-сетне ще си отговорим на един от най-вълнуващите въпроси, сами ли сме във Вселената?

Независимо от съпътстващите препятствия, с които е осеян пътят към Марс, стремежите към покоряването на ненадминати висоти, са достойни за поощрение и те могат само да спомогнат за разширяването на кръгозора ни. Всички вярваме, че затова сме създадени, нали? Да надникнем зад хоризонта, да се самопредизвикваме и да пишем историята, а не да се справяме само с баналните проблеми от бита.

Изображения: Wikipedia
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари