Може би не сме достатъчно запознати, за да отсечем как ще настъпи големият финал, но поне сме наясно, че Вселената не би могла да съществува безкрайно. Пътуването ни до края на света е толкова мистериозно, че никой не може да твърди със сигурност нищо.

Запазете спокойствие – поне за милиарди години напред, ние ще се наслаждаваме на космическата реалност, която обитаваме. Вероятно планетата ще е почти напълно обезлюдена, когато настъпи моментът на разрушението.

Вселената няма вечен живот, което се определя по силата на Втория закон на термодинамиката. Според него системите се стремят към състояние на хаос – така наречената максимална ентропия. Състоянието се уравновесява с помощта на висока степен на неподреденост. Топлината винаги се движи от по-топли към по-студени участъци, стига да не спрем изкуствено потока й. На практика хаосът се увеличава по естествен начин.

Изтичат ли дните на Вселената?

Вселената е като визуална машина на времето. Знаем, че светлината не достига веднага до нас, а се придвижва с ограничена скорост. Когато гледаме далеч в Космоса, ние съзираме назад във времето. Ако се занимаваме с изследване на галактиката Андромеда например, ние сме свидетели на образа й отпреди 2.5 милиона години. С помощта на съвременните телескопи, които имаме и в България, ние разполагаме с възможността да поглеждаме милиарди години назад. През 30-те години на миналия век Едуин Хъбъл открива, че Вселената се разширява. Тоест когато ние гледаме надалеч, или всъщност назад във времето, разширението е наблюдателен факт.


Вселената се е родила преди около 13.8 милиарда години от Големия взрив – гигантска експлозия, чийто подробности все още не са ни известни и се градят основно върху хипотези. И за края й съществуват различни теории, които научната общност спряга като потенциални да се разиграят. Те описват четири сценария:

1. Вселената ще продължи да се разширява

Обектите в нея ще стават все по-отдалечени едни от други.

2. Голямото замръзване

Вселената ще достигне до етап, в който нищо не може да се случи.

3. Разширението се ускорява

Ако то продължи до безкрайност, ще последва Голямо разкъсване. Тогава всички планети, галактики и самото космическо време ще се разкъсат.

4. Разширението ще обърне посоката си

Тогава ще последва Голям срив. При него всичко, което познаваме сега, ще се върне в начална точка, наречена от физиците сингулярност. На следващ етап може да последва Голям взрив, от който да се роди нова Вселена. Малко по-различен от този е сценарият за Голям отскок. При него Вселената ще достигне максимален размер и ще започне постепенно да се свива, което означава, че няма да достигне до сингулярност, а ще пристъпи към разширение отново преди този миг. При Големия отскок някои свойства на по-ранната Вселена ще бъдат пренесени в следващата – тя се свива и разширява многократно, а при Големия срив се създава напълно нова Вселена.


Голямото разкъсване се счита за най-популярната хипотеза за края, защото тъмната енергия, която ускорява разширението на пространство-времето, вероятно зависи от размера на Вселената. Колкото по-голяма е тя, толкова по-мощно е влиянието на тъмната енергия. Изчисленията сочат, че може би ни остават около 20 милиарда години, но с уговорката, че никой не знае какво представлява тъмната енергия и как работи тя.

Потенциалните развръзки са изведени в резултат на научни наблюдения върху поведението на Вселената. Използвани са основните физични теории като Общата теория на относителността на Айнщайн, за да се приложат към бъдещето. Така е установена връзката между материя, гравитация, пространство и време. И все пак е трудно да разгадаем какво ни предстои, защото знаем само какво вече се е случило, но не можем да твърдим, че нещата ще продължат да се случват по същия начин. Теорията на Айнщайн е ефективна при предсказването на ефектите на гравитацията, но на ниво квантови частици не дава нужната информация. Точно квантовата механика е науката, която би могла да опише крайните етапи от живота на Вселената.

Какво е тъмната енергия

Името й не подсказва напълно нейния произход, той е неизвестен засега. Версиите гласят, че тя може да е основно свойство на празното пространство, или вид вътрешна енергия, съществуваща си във Вселената. Тогава тя ще се дължи на квантовите ефекти, които карат частиците непрекъснато да изчезват и да се появяват от нищото. Може обаче тъмната енергия да е нов вид енергийно поле, изпълващо целия Космос, притежаващо обратен ефект в сравнение с гравитацията. Ако днес някой разреши загадката на тъмната енергия, той ще бъде отличен с Нобелова награда. Според наблюденията на мисия „Планк“ от 2015 година тъмната енергия е основна част от нашия Космос – 68 процента от енергийната плътност на Вселената.

За да хвърлят повече светлина върху знанието за тъмната енергия, физици от Англия и Испания разработват метод за моделиране на Вселената, който е 25 пъти по-бърз от досегашните.

С каквито и технологии да разполагаме, те си остават по-елементарни от самата Вселена. Днес ние се опитваме да предскажем поведението й, както и да узнаем края, с мощни компютърни модели. Не бива да сме убедени, че сме на прав път, защото предизвикателството е сериозно. Нима вярваме, че щом не владеем техники за прогноза на метеорологичното време за повече от няколко дни, можем да разгадаем бъдещото развитие на цялата Вселена?

Дори да настъпи краят на нашата Вселена, по-голямата Мултивселена ще съществува, твърдят повечето космолози. При сценарии като Големия срив и Големия отскок, Вселената ни е само една от многото, част от мащабен кръговрат. Много от тайните на Космоса тепърва ще ни се изяснят, стига да успеем да надникнем по-дълбоко в неговото сърце, използвайки различни инструменти и модерни технологии.