Завладяване на космоса - началото

A+ A-
2556 прегледа 2 Коментара
Гласували: 4, рейтинг: 4.3
  Да полетим в Космоса навремето е било една мечта, но изглежда тя все пак се е оказала постижима. Историята винаги ще помни датата 12 април 1961 година, когато Съветският съюз извежда в орбита около Земята първия кораб „Восток“, а на борда му се намира 27-годишният летец Юрий Гагарин. Официалното съобщение с новината обикаля света, в Америка са развълнувани дотолкова, че президентът Джон Кенеди лично отправя поздрав към Москва за постижението.

За 108 минути Гагарин прави обиколка около Земята и се превръща в международен герой. НАСА не могат да преглътнат, че не са първи и взема спешни мерки. Не след дълго резултатите са налице - през май 1961 г. Алън Шепърд става първият американски астронавт, извършил балистичен суборбитален полет. В орбита американците успяват да излязат чак през февруари следващата година, благодарение на Джон Глен.

Животът на Гагарин се преобръща. До вчера непознат за хората, той става най-популярният човек на планетата. Снима се редом до лидера Никита Хрушчов, посещава чуждестранни събития, а по същото време върви Студената война. Юрий Гагарин така и не се докосва повече до космическата „атмосфера“. Той се отдава на усилен труд към програмата, дори започва тренировки за участие в следващия проект с новия кораб “Союз“, но не му разрешават заради опасността на мисията.

Юрий Гагарин
Юрий Гагарин

На 27 март 1968 година внезапно той намира смъртта си заедно с инструктора си, след като самолетът им катастрофира.

Преждевременното изстрелване на „Восток“


Малцина подозират, че всъщност 12 април 1961 не е била планираната дата за полет в Космоса, но СССР имат информация, че САЩ ще пращат човек извън Земята на 20 април. Те не биха могли да допуснат да бъдат изпреварени, затова ускоряват темповете на подготовка на „Восток“.

Рано сутринта на паметния ден Гагарин и Герман Титов са събудени, сядат да закусват, след това обличат скафандрите си и са превозени до стартовата площадка. Гагарин се настанява в кораба в 7.10 часа местно време, радиовръзката е осъществена, но 40 минути по-късно се разбира, че люкът не е добре затворен.

Техниците се залавят с проблема и минава поне около час до отстраняването му. Гагарин демонстрира завидно спокойствие, пулсът му е „железен“ – 64 удара в минута.

Стартът е записан в 9.07 часа (11.07 ч. българско време).

Системите функционират нормално, но заради бързането, конструкторите се отказват от аварийното спасение при тръгване, както и от възможността за меко кацане.

Дублиращата спирачна система също е премахната. При кацането Гагарин се сблъсква с огромни рискове. Спирачките не се задействат по начина, по който се очаква, което впоследствие, при преминаването на капсулата през атмосферата, води до повишаване температурата на обшивката на кораба.

По стъклата започва да тече разтопен метал, но въпреки това всичко върви по план. Гагарин катапултира на височина 7 км, но клапанът му за въздух не се отваря бързо и е могъл да се задуши. Той съумява да избегне и река Волга, като накрая каца успешно на няколко метра от брега й.

Заради този невероятен подвиг Юрий Гагарин е повишен в чин майор, награден със званието „Герой на Съветския съюз”, а от следващата година датата 12 април започва да се чества като международен ден на авиацията и космонавтиката.


Българският принос

Георги Иванов

Георги Иванов

Родната космонавтика се развива с динамични темпове през този период и не след дълго двама наши летци се записват в историята. Те ще бъдат споменавани винаги, когато се заговори за успехи в тази област.

Но те не се изчерпват с имената на Георги Иванов (1979 г.) и Александър Александров (1988 г.). Началото е сложено дори по-рано, още през август 1964-та година.

На прием при съветския министър на отбраната Родион Малиновски, тогавашният военен аташе Захари Захариев обсъжда въпроса за евентуален полет на българи в Космоса. Сред потенциалните кандидати са Карамфил и Евгени Стаменовки.

Същинският



/>Същинският пробив обаче се случва през 1977 година чрез програмата „Интеркосмос“. След отсяването остават шестима души, които имат физическите сили и възрастта, да се справят с експеримента – Георги Иванов, Александър Александров, Георги Йовчев, Чавдар Джуров, Кирил Радев и Иван Наков.

През март 1978 г. Георги Иванов и дубльорът му Александър Александров са вече в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин”. Според предварителните намерения „Союз-33“ трябва да се скачи със станцията „Салют-б“, но се получава повреда заради по-високата скорост, затова контактът е отменен.

Аварийните ситуации, които възникват, застрашават живота на космонавтите.

Екипажът все пак прави кацане по балистична траектория на 31-вата обиколка на планетата, използвайки за целта резервния двигател на кораба. Полетът продължава почти две денонощия.

Несправедливо е, че той се определя като неудачен, само защото поставената задача не е изпълнена. Имайки предвид с какви екстремни опасности се сблъскват Николай Рукавишников и нашенецът, а пулсът на Георги Иванов непрекъснато е бил в нормалните граници, трябва да им отдадем нужното уважение, защото постижението е изключително.

През 1986 г. е договорено пращането на втори българин в Космоса. По програмата „Шипка” страната ни влага тогава около 20 милиона лева в апаратура и бордово оборудване.

Над 300 кандидати се явяват на медицинските прегледи, но накрая остават 10 души.

Руски лекари посочват и финалната четворка – Александър Александров, брат му Пламен Александров, Николай Райков, Красимир Стоянов. След още един етап на преценка – Александър Александров е фаворитът, а Красимир Стоянов е неговият дубльор.

Българинът тръгва към Космоса на 7 юни със "Союз ТМ-5" заедно с Анатолий Яковлевич Соловьов (командир) и Виктор Петрович Савиних (бордови инженер). Общата продължителност на мисията им е 9 дни, 20 часа и 9 минути. Скачването със станция „Мир” е извършено на 9 юни.

Изстрелване на совалка в космоса

Завладяването на Космоса вдъхновява големите сили веднага след достойния пример на СССР през 1961 година, а САЩ гледат още по-далеч – те чертаят грандиозните си намерения скоро да кацнат на Луната.

Космическото състезанието е в ход


На 16 юли 1969 г. Apollo 11 се изстрелва от „Кейп Кенеди” във Флорида, а на борда са командирът Нийл Армстронг, пилотите Майкъл Колинс и Едуин Бъз Олдрин.

На 20 юли Армстронг и Олдрин се качват в лунния модул, правят проверка и 100 часа и 12 минути след излитането на Apollo модулът Eagle се отделя от носителя Columbia.

Армстронг стъпва на Луната 109 часа и 42 минути след началото на полета с думите:  Една малка крачка за човека – един голям скок за човечеството  (чуйте думите му тук), а Олдрин го последва 20 минути по-късно. Екипажът събира проби от лунната повърхност, отдалечавайки се на 90 метра от модула, а гледката, която се открива пред тях, е спираща дъха – Земята е поразително красива от Луната, споделят самите те.

Нийл Армстронг

За любителите на конспирациите Армстронг казва в последното си интервю:
Хората обичат тайнствените работи. Изглеждат им по-привлекателни, ако има конспирация. Само че това не ме притеснява. Защото знам, че ще дойде ден, когато някой ще иде пак на Луната и ще донесе камерата, която оставих там
С това посещение не се слага край на амбициите за „покоряване“ на Луната, напротив – тя отново е цел, тъй като поради по-слабата си гравитация, би могла да бъде използвана за полигон за изстрелване на космически апарати.
И това е само една от идеите…

Най-интересното предстои


Факт е, че ние сме безкрайно привлечени от Космоса, независимо от опасностите, които ни чакат там. През последните години се осъществиха изключително важни открития, благодарение на CERN и на многото учени – астрономи, космолози, физици по света, които съвсем ни доближават до разкриване на загатките.

Напредналите технологии и развитите умове тепърва ще предлагат варианти за бързо придвижване, обитаване и колонизиране на Космоса.



Вижте подвига на Юрий Гагарин на видео
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари