Страхът е полезен, но само когато е овладян

A+ A-
552 прегледа 0 Коментара
Гласували: 1, рейтинг: 5
Страхът ни пази, но и руши отвътре – овладейте го

На езика на душата има само две чувства, които са в основата на всички наши действия: страх и любов. За мнозина емоцията любов е особено плашеща и те предпочитат да се придържат предимно към страха. Колкото и да е странно, за повечето хора той се превръща в зависимост, и ни дава усещане за сигурност. Разчита се на страха като защитна реакция на организма, което ни предпазва от редица неприятни ситуации.

Всъщност не винаги е така, но изглежда страхът е в състояние да създава опасна форма на симбиоза, а и той се явява по-силната емоция на моменти. Донякъде е вярно, че ако е овладян, той ни помага да се мобилизираме и да преодолеем изпречилото се препятствие, но преди всичко страхът е отговорен за отключването на различни видове фобии, тревожно безпокойство и панически атаки.


Какво представлява страхът


Има толкова думи, с които можем да опишем страха – ние се стряскаме, опасяваме се, изпитваме уплаха и тревога, ужасени сме, паникьосани сме. Общото между тях е, че те подсказват за изживян негативен и болезнен опит. Ето така страхът провокира дадена емоция в нас, която реално е съпротивата на организма ни по отношение на неудобни усещания. Разбира се, това е съпроводено с протичането на няколко психични и физиологични процеси.

Ние инстинктивно избягваме ситуации и се борим с всички фактори, които ни отдалечават от удоволствието. Степента на уравновесеност на човека показва как той постъпва в рисков момент. На практика всички се страхуваме, но всеки от нас не взима идентични решения, когато се сблъска с опасност.

На физиологично ниво страхът подава импулс на надбъбречните жлези да отделят хормона адреналин. Заради страха кръвната ни захар се повишава, мускулите се съкращават по-активно, скъсява се времето за кръвосъсирване. При нужда от бягство или борба адреналинът помага за усилено напрежение в мускулите, за да може ние да предпазим себе си и да се отбраним.

При такива екстремни обстоятелства ние забелязваме, че ръцете ни треперят, долавя с обща слабост и замаяност, пулсът ни се учестява, дишането също. Цялото тяло се вкопчва в идеята да ни направи по-силни, за да преодолеем стреса. Би могло и да се изпадне в безсъзнание, ако прекалено рязко и внезапно страхът ни е обладал и главният мозък е блокирал. Възниква парализа на мускулите в резултат на мощната емоция, дишането и пулсът не



не са се учестили, ние сме в замръзнала поза от шока.


Вегетативни реакции при възникване на страх

реакции в организма

Както разбираме – страхът може да ни въздейства в двете крайности, ние бягаме или се вкаменяваме. Това на практика описва една и съща вегетативна реакция, но различна като краен резултат.

Ако няма влияние от околната среда, ние няма да сме предизвикани да отговаряме по определен начин на страха. Това се дължи на натрупания ни досегашен психологически опит, който ни натиска „копчето“, сигнализирайки за потенциална заплаха. Чисто и просто това е механизмът, с който организмът разполага, за да се приспособи към застрашаващи го ситуации, възникнали край нас.

Ето какъв е механизмът на страха:

Хипоталамусът – висшият център на вегетативната нервна система, обработва светкавично страха и подава импулс, което лесно обяснява защо се стига до панически атаки, гняв, психични проблеми, фобии. В резултат почти винаги имаме налице оплаквания като тахикардия, засилен дихателен ритъм.

Амигдалата – ядрата в мозъка, които непрестанно си взаимодействат, се разстройват под влиянието на страха, те също са свързани с хипоталамуса.

Бихме могли да се спасим от сериозни последици, ако действията ни бъдат продиктувани от добре обмислена стратегия, конкретен план и възможни решения. Нужен е предварителен разбор на обстоятелствата. Така ще модифицираме повода в нашето съзнание и без да потискаме, ще реагираме по-отговорно спрямо нашите емоции.

Защото понякога аритмията, сърдечните болки, тахикардията, задухът, вечната умора са все симптоми на дълбоко стаен страх. Кожата ни също подава знак, ако емоцията е страх: по нея се появяват обриви, екземи, мехури, брадавици.

Страхът съсипва и храносмилането ни. Киселини, язви, гадене се дължат на него, а ако са налице дълготрайни възпаления, може да се стигне и до апандиситни кризи.

Вегетативната нервна система създава емоционалния фон в нас, но когато той се превърне в хронично преживяване, ние търпим по-тежки последствия върху здравето си. Дисбалансът, който настъпва в нас, се дължи на непрекъснато повтарящия се условен рефлекс в състояние на страх.

Ако трябва да обобщим, страхът е съвкупност от негативни емоции и чувства, определени специфични реакции в поведението, които излизат на показ при обект, или ситуация, застрашаващи нашата сигурност. Стига да съумеем да контролираме и да овладяваме страха, ние ще имаме само ползи за организма си и няма да си вредим.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари