Живот след хората

A+ A-
2691 прегледа 2 Коментара
Гласували: 6, рейтинг: 5
  Питали ли сте се как би изглеждала Земята без нас?! Какво би се случило и какви биха били нещата след 50, 500, 1000 или милион години, без нашето присъствие?...

Да, забавно е да се опитваме да върнем лентата назад, да мислим какъв живот е кипял навремето, докато ние днес сме свикнали на динамичното ежедневие и пренаселените големи градове. Но, ако внезапно изчезнем сега от лицето на планетата, тя ще се трансформира до неузнаваемост, като от филм на ужасите. Или поне така предполагат учените. Те си представят как всичко ще се измени постепенно и „рисуват“ картина, която вероятно не бихме искали да видим с очите си.

Ако допуснем, че генетично програмиран вирус или някаква глобална катастрофа покосят хората, в първите дни тук-таме ще кънтят само алармите на автомобилите, а носещите мляко крави ще падат една по една, тъй като няма кой да ги издои.

Електроцентралите ще спрат, атомните реактори ще започнат да изпускат отпадъци наоколо, ще се повиши радиоактивния фон. Всичко ще потъне в мрак, водопроводите и канализациите ще блокират от боклуци. Метрото ще се напълни с вода, а плъховете ще гъмжат по улиците в търсене на храна.

След като оглозгат всичко, което открият в складовете на магазините, те ще нападнат реколтата по селата, където зайците ще им бъдат сериозна конкуренция. В мегаполисите кучетата ще влачат трупове на хора, а след време е възможно да се нахвърлят настървено и на себеподобните си...

Етапи след изчезването ни


Повечето от нас помнят отлично поддържаните градини в двора на баба и дядо. А когато смъртта ги покоси, къщите биват изоставени, процесът на опустошение завладява всичко.

В началото, цветя като глухарчето или игликата избиват на купчинки в пукнатините на плочките. Няма кой да ги почиства и те си растат необезпокоявано. Тъжно е да се натъкнеш на подобна гледка, която се разгръща след около година, ако нас ни няма вече.

В китните постройки вече липсват обитатели, а те сякаш водят свой призрачен живот. Природата продължава да напомня за себе си, макар стопаните отдавна да са си отишли. Асфалтът се надига и разцепва, корените на храстите са толкова силни, че проникват през настилките и обхващат целия район. Заселват се пеперуди и различни насекоми, впоследствие биват привлечени и бозайниците. 

град Припят

Град Припят е идеалният пример в това отношение. Той е строен, за да има къде да спят работниците от АЕЦ в Чернобил. След нещастието обаче той е напълно обезлюден. В момента там площите са зелени, тротоари и пътища няма, тъй като са потрошени от изскочилите дървета и растения. Там все едно е имало катастрофално земетресение, а всъщност няма хора, които да почистят бурените.

За евентуалните археолози след нас, дигиталните записи няма да свършат никаква работа, защото те не могат да се възпроизведат без ток. Съсипват се произведенията на изкуството, книгите изгниват и само гробниците могат да опазят останки от цивилизацията ни.

В трезора на НАСА, в Хюстън, се пазят скални отломки от Луната, които пристигнаха с астронавтите от Аполо – един ден те биха могли да бъдат изключително ценна находка за някой извънземен изследовател.

Следващите пет до десет години са още по- плашещи.

постапокалиптичен град


Възникват пожари, причинени от гръмотевични бури и светкавици. Отделеният азот ускорява растежа на растителните видове. Наводненията рушат сградите. Преливат реки, променени от човешката ръка местности се връщат към естествената си форма.

Домашните псета се кръстосват помежду си и се доближават до дивите си прародители. Защитените животни измират, защото не могат да оцелеят без нашата подкрепа. В зоопарковете в Африка слоновете се множат без контрол, което води до липса на баланс и крайни щети в близост, докато се създаде нов ред. Паразити като въшките, които ходят по хората, отиват директно в небитието, но пък никой няма да плаче за тях. Земята ще стане по- зелена, а океаните постепенно ще се възстановят от зловещата ни намеса.

Живите същества ще еволюират, някои от тях ще мутират и ще се приспособяват към моментните условия за живот. Ще се появят нови видове и тъй като няма да ни има, за да разнасяме животинското разнообразие по света, то всеки, отделен от вода континент или остров, ще бъде като свой собствен научен експеримент.

диви животни по улиците

В градовете вече няма да звучи музика от заведенията, нито ще се чува характерният жужащ фон от трафика, комуникацията и цялата съвременна суматоха. Милиони коли ще се търкалят като захвърлени и ръждясали ламарини. Мостове и кули ще поддадат още преди да изминат 50 години, прогнозират специалисти. Бетонът ще държи по- дълго, но от него ще стърчат железни конструкции и стоманени колони, обвити в зеленина, докато все пак се сринат окончателно.

Каменните сгради биха могли да удържат на напъна на времето и природата по- дълго. Както е известно, част от Стоунхендж идва от далечната 2950 г. преди новата ера. Ледниците ще завлекат и малкото останало от градовете в Северното полукълбо.

Без човешката намеса


Експерти допускат, че влиянието ни върху природата е далеч по- продължително, отколкото смятаме. Климатът е реагирал с повишени нива на въглероден двуокис и метан, още при първите опити за обработка на земята, счита Уилям Рудимън от Университета във Вирджиния, САЩ. Сигурно



Сигурно ледената епоха би настъпила преди хиляди години, ако човекът го нямаше. Атмосферата ще се лиши от смога за няколко седмици, ако спрем да използваме ресурсите на Земята.

Замърсители като хлорофлуоровъглерод и ШГТ обаче ще се изчистят след десетилетия, а на океаните може да им трябват и 100 хиляди години, за да възвърнат стойностите си на парников газ отпреди Индустриалната революция. Рано или късно, климатът ще се нормализира към естествения си цикъл.

Грубата истина е, че всеки наш инструмент, уред или изобретение ще бъде надживян от боклука, който оставяме в наследство. Пластмасата и найлоновите торбички са толкова издръжливи, че ще се раздробят на микроскопични частици, но пак няма да се смелят в природата. Те ще влизат в устите на сухоземните животни и ще бъдат изхвърляни отново навън, без да могат да се усвоят по никакъв начин.

От 50-те години на миналия век са произведени милиарди тонове и единствените надежди са някоя бактерия или насекомо да развие способността да ги изяжда. След 100 хиляди години, ако някой загребе в шепата си пясък от плажа, ще забележи мини шарени частички, които ще са именно останките от торбички, играчки и мобилни телефони.

Пред геолозите на бъдещето пък стои предизвикателството да намерят слоеве от олово, живак, цинк – все резултат от замърсяването от човешката дейност.

За известно време на планети, които обикалят до далечни звезди, ще могат да доловят сигналите ни от радио, телевизионни и радарни транслации. Последните такива ще се излъчват до около 100 хиляди години – след това този зов за помощ от умиращите градове ще заглъхне и ще изчезне.

Унищожаването на всички следи от човека е категорично възможно, а дали след нас ще възникнат нови интелигентни създания, може само да се гадае. Потенциалът съществува, но надали ще могат да се развият до такава степен, тъй като много от важните ресурси са почти изчерпани.

Самата Земя също е обречена. Слънцето предстои да се превърне в червен и адски горещ гигант, което се очаква да се случи след пет милиарда години. Тогава то ще погълне планетата ни и ще сложи финалната точка, заличавайки и последната следа от човечеството.

Най- издръжливите артефакти са четирите междузвездните космически кораба на НАСА, Voyager и Pioneer. Те се скитат в пространството от 70-те години и според данните, вече излизат от границите на Слънчевата система.

На Voyager 1 ще му трябват 20 хиляди години, за да премине така наречения Облак на Оорт (роякът комети около Слънцето). Радиотрансмитерите му ще са извън строя, но той обикаля из сърцето на галактиката. Voyager няма да навлезе в друга Слънчева система и няма почти нищо, което да засегне уреда. Все пак ще се стигне до разпад на алуминиевата му конструкция, а отделните метални елементи от нея ще се разлетят напосоки. Корабът ще бъде ликвидиран на около 20 хиляди светлинни години от Слънцето, с което и този „паметник“ на хората в галактиката ще се загуби безвъзвратно.

След милиарди години няма да има никъде във вселената нищо, което по някакъв начин да напомня, за нашето съществуване.

life after people

Не е толкова лесно


Всъщност описаният сценарий би могъл да свърши работа на някой режисьор, който копнее за своята слава.

Добрата новина е, че надали ще се разиграе в реалността. Хората са се справяли с какви ли не заплахи в миналото и напук на всички представи, те са намирали начин да продължат. На теория е доста лесно масово да измрат повече хора на брой, а и близкото бъдеще предоставя достатъчно опасности.

И все пак, в древността сме преодолявали ужасни сътресения. През 14 век чумата е причинила смъртта на половината население във Великобритания, но бедствието не е взело душите на всички. Дори климатът да си отмъсти сега, някои ще успеят да преживеят, точно както е станало преди.

За 250 милиона години са регистрирани цели 18 нещастия, които за малко да затрият живота на Земята, но не са!

Динозаврите са изчезнали преди 65 милиона години, което вероятно е причинено от катастрофа на планетата с комета. Вулкани са изригвали на много критични точки, имало е невероятни заметресения и катаклизми, многоклетъчните същества са били изправени пред сериозна криза, но ето че не са погубени.

Бедствие от такъв глобален мащаб, което да е причина за абсолютно унищожение, засега трудно може да се случи, освен ако цялата биосфера по някакъв начин не бъде подложена на изтребване. Ние сами можем успешно да се затрием, ако измислим начин, как това да стане, и нищо чудно, след като сме толкова изобретателни. Ако създадем вирус, атакуващ хората, подобно на ХИВ и да се предава по въздуха, той може да се окаже фатален, или пък такъв, който лишава от потомство и прави хората стерилни...

Друг смъртоносен сценарии за нас би могъл да предостави космоса и въпреки, че много се работи това да не се случи, то нека отдадем значимото уважение към природата и признаем, че не сме готови за борба с нея.

Но, каквото и да си говорим, най- реалните рискове за цялостно изтребление на човечеството идват единствено от самите нас!

По материали от документалната поредица на David de Vries - "Life After People"
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари