Шахматът - митове и реалност

A+ A-
752 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 5
Игрите, които човечеството създава, са продукт на неговия стремеж към физическо и интелектуално съизмерване - основна характеристика за всяка културна реалност. Най- мъдрата сред тях е създадена в Азия и е позната под името ШАХМАТ. Какво знаем за него?


ПРОИЗХОД НА ШАХМАТНАТА ИГРА


Произходът на шахмата е забулен с тайнственост. В изследователските среди съществуват различни теории около ранната история на мъдрата игра. Датировките, отнасящи се към появата на шахмата на историческата сцена, обхващат твърде широк хронологически отрязък - от VI-V век пр. Хр. go VI-VII век сл. Хр. Това се дължи на факта, че повечето от тях се базират на множество легендарно-мистични свидетелства около произхода на шахмата. Освен това не бива да се забравя, че с термина „шахмат“ в изворите често се назовават различни разновидности на източни игри, играни върху дъска. Поради това въпросът кога и къде е възникнала шахматната игра все още не е получил еднозначен отговор.

За първи път игра, наподобяваща на шахмата, е регистрирана в писмени източници през Vl-ото столетие сл. Хр. в Индия. Тя носела името чатуранга - „четирисъставна войска“,според древноиндийския enoс „Махабхарата“ . Играела се на дъска от 64 квадрата (аштрапада) като в четирите ъгъла на полето се разполагали по четири пехотинци, цар, колесница (ратха), боен слон (хасти) и конник (ашва). Според описанието на един хорезмийски учен ходовете по дъската се определяли чрез хвърляне на зарове.

чатуранга

Съществуват различни легенди около индийския произход на играта. Според една от тях древен брахман представил на индийския раджа изобретена от него игра, която се играела на дъска от 64 квадрата. Раджата бил възхитен от нея и поискал от създателя й да определи каква награда желае. Брахманът пожелал да получи само пшенични зърна, като на първото квадратче от дъската се постави едно зърно, на второто две, на третото - четири и т.н., като броят им последователно се удвоява. Когато съветниците на раджата изчислили броя на зрънцата се оказало, че в цялото царство няма толкова зърно, за да се плати наградата.

В поемата „Шахнаме“ срещаме друга легенда. След смъртта на баща си Джамхур, индийските принцове Гад и Талханд се скарали, в резултат на което войската на Талханд била разгромена, а самия принц внезапно умрял на гърба на своя слон. Майката, узнавайки за смъртта на по-малкия си син, в пристъп на скръб и отчаяние обвинила Гад в убийството на своя брат. За да утеши майка си и да докаже невинността си, Гад свикал мъдреци огг различни краища на царството Един от тях, "най-мъдрият сред мъдрите“, изобразил на разграфена на квадрати дъска целия ход на битката, гибелта на едната армия и оцеляването на нейния пълководец.

В трактат от VI век пък е запазено преданието за индийски владетел, който изпратил на иранския шахин- шах Хозров I непозната игра, която трябвало да бъде разгадана. Това станало, благодарение на мъдреца Бажургманх, който бил възнаграден за прозорливостта си.

Разбира се, съществуват и теории за появата на шахмата в Индия като външен артефакт. Според една теза „чатурангата“ е донесен от о. Цейлон. Според друга, лансирана от изтоковеда Борк, играта се появява още в древна Индия от Елам. Все пак като доминиращо доскоро се смяташе мнението, че древноиндийската култура е средата, в която възниква и се развива мъдрата игра. В своя труд „Опит върху нравите и духа на народите“ Волтер отбелязва: „В шахмата се проявява своеобразният начин на мислене на индусите - тя е така алегорична, както и техните притчи, тя е олицетворение на тяхното военно изкуство.“


ШАХМАТЪТ В КИТАЙ И ПЕРСИЯ


китайски шах

Древен Китай също проявява претенции относно авторството на мъдрата игра. Там били познати две разновидности на шахмата: „уей ци“ или „шах на обграждането“, популярен днес под японското наименование „го“, и „сян ци“ или „шах с образи“. Тезата за китайския първопроизход на мъдрата игра е поддържана от английския китаист Нидъм, който смята шахмата за продукт на китайските астрологични знания. Шахматните фигури върху дъската, според Нидъм, са своеобразен символичен модел на небесните тела - слънце, луна, планети и зодиакални съзвездия.

В спора за родината на шахматната игра се включва и Персия. Там шахматът бил познат под името шатранг и редица изследователи допускат, че персите всъщност са създателите на съвременната форма на мъдрата игра. Напоследък това схващане бе подложено на преоценка.


ШАХМАТЪТ И СРЕДНА АЗИЯ


Според археологическите данни най-ранните находки на шахматни фигури се локализират 6 Средна Азия - района на Самарканд, фергани и Мунчак-Тепе в Узбекистан, Хульбук в Таджикистан и т. н. Датиробката на откритите предмети е противоречива. В последно време руските учени лансират теория, според която в древността в Средна Азия се появява играта, наречена шатранг, която може да се смята за първообраз на съвременния шахмат. Нейното разпространение има една посока - от Средна Азия към Индия, Китай и Персия. Оживеният търговски обмен между тези региони, както и преселническите вълни на средноазиатско население в резултат на хунските нашествия пренасят играта в индийска, китайска и персийска среда, откъдето тя се разпространява в Цяла Азия - Япония, Корея, Малайските острови и т. н. Нещо повече - допуска се, че наименованието „шахмат“ не е арабо-персийско, както се смяташе доскоро, а е средноазиатско и е съществувало още преди персите да се запознаят с това велико достижение на човешката мисъл. В този смисъл спорът около индо-китайско-персийските корени на шахмата



шахмата би могъл да отпадне от само себе си - играта вероятно е била привнесен продукт на далеч по-развита средноазиатска историко-културна реалност. Допълнителен аргумент в подкрепа на предложената хипотеза може да бъде големият брой легендарно-мистични свидетелства за произхода на шахмата, които на всяка цена се стремят да го обвържат с индийската, китайската или персийската културна среда.


ШАХМАТЪТ И АРАБИТЕ


Известно е, че арабите са първоприемници на великата персийска култура, която е познавала добре шахматната игра. Ислямът като доми¬нираща религиозна доктрина в арабския свят обаче има важно изискване към изповядващите го - той забранява всякакъв род антропоморфни изображения. В един от хадисите (максими, приписвани на Мохамед) се казва: „Горко на онзи, който изобрази живо същество? В деня на Страшния съд от него ще поискат да даде душа на изобразеното, и той няма да успее да го направи“. В този смисъл арабските шахматни фигурки са силно стилизирани и не приличат на познатите ни.

Въпреки многобройните ограничения шахматът става част от средновековната арабска култура. Прочутите арабски гросмайстори създават изящни шахматни задачи (мансуби). В блестящите жертви и ефектните заключителни ходове авторите на тези задачи влагат своя идеал за красота. Голяма известност през средновековието има арабската мансуба от X век, наричана с поетичното име „мат на Диларам“. Легендата разказва как Диларам била съпруга на арабски везир, страстен поклонник на мъдрата игра. Веднъж в партия той заложил собствената си жена. Партията се развила изключително неблагоприятно за него. Когато позицията на везира изглеждала безнадежна Диларам извикала „жертвай руха (топа) и ме спаси!“ Този ход се оказал решаващ и везирът спечели шахматната партия.

матът на Диларам 1. Топ от h4 на h8 Шах!
2. Цар от g8 взема топ на h8
3. Офицер от h3 на f5 (Тогава офицера е имал право да прескача през фигура)- Шах!
4. Цар от h8 на g8
5. Топ от h1 на h8 Шах!
6. Цар от g8 взема на h8
7. Пешка от g6 на g7 Шах!
8. Цар от h8 на g8
9. Кон от g4 на h6 Мат!

В онези години шахматната игра била основен елемент за възпитава¬нето на арабския елит. Играта била покровителствана от халифи, в чиито дворове се събирали известни гросмайстори: Ал-Сули, Абу-Наим, Абу Гафиз и др.


ШАХМАТЪТ ВЪВ ВИЗАНТИЯ И СРЕДНОВЕКОВНА ЕВРОПА


Западна Европа се запознала с шахмата не по-късно от X-XI в. Това станало със завладяването от арабите на Испания и Сицилия. Оттук шахматът проникнал в Италия, франция, Англия, Скандинавските и други страни. Според друга хипотеза шахматът е пренесен в Европа от кръстоносците. Съществуват легенди за практи¬куването на шахмата и на много по- ранен етап (IX в.) - в двора на франкския император Карл Велики и на английския крал Артур, но те не намират реално потвърждение в историческите документи.

затирикон

Във Византия шахматната игра, или по-точно специфична нейна разно¬видност, наречена затрикион (фиг. 5), е засвидетелствана в ромейска среда чак в края на XI век. В своята „Алексиада“ Ана Комнина описва как император Алекси I Комнин (1081-1118) играе тази игра със свой роднина.

Интерес представлява появата на шахматната игра в древна Русия. Шахматът в Русия според последните проучвания не е взаимстван от Византия, а още по-малко от Западна Европа. Според руските изследователи тази игра прониква чрез хазарите, които го познавали благодарение на хорезмийците. Руският изследовател Савенков пък смята, че шахматът се появява в Русия през IX век и има „волжко-каспийски произход“. В този про¬цес на културно взаимодействие ве¬роятно роля са имали и волжките българи, които, както показват археологическите находки, са познавали мъдрата игра.

път на разпространение на шаха

ШАХМАТЪТ В ДУНАВСКА БЪЛГАРИЯ


При разкопки в района на първите столици на Дунавска България Плиска и Преслав археолозите попадат на няколко костени образци, приблизително датирани IX век сл. Хр., напомнящи по форма и големина съвременните шахматни фигури. Първата фигурка е вероятно офицер; има цилиндрична форма, леко издута в средата. Втората фигурка има конусовидно, леко заоблено тяло завършващо с кръгла главичка. Ролята й в играта вероятно е била на пешка. Третата фигурка представлява кон или конник. Запазена е главичката, поставена върху дълга шия с врязани кръгчета, маркиращи очите. На челото има отвор за поставяне на отделно изработени ушички. Допуска се, че българите са познавали шахмата още преди появата си на Балканите. Нещо повече - в известното тълкувание на 42-рото и 43-ото от Правилата на Светите апостоли, приписвано на Йоан Зонара, играта е назобана не с византийското й наименование „затрикион“, а със средноазиатското - „шахмат“, което е допълнителен аргумент в полза на подобна хипотеза.

ШАХМАТЪТ В КУЛТУРНАТА СЪКРОВИЩНИЦА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО


Това бе нашата кратка разходка по следите на шахматната игра. Днес, когато виртуалните игри изместват традиционните си прототипи, шахматът запазва своя статут на една от най-сложните занимателни практики, истинско интелектуално предизвикателство към логическото мислене и въображение на седящите от двете страни на разграфената на квадрати дъска. В него са вплетени логиката на азиатците с типичната изтънченост на европейците, сблъсъкът на черните и белите фигури е благороден двубой на интелектуални енергии, израз на вечния стремеж на човечеството към духовно усъвършенстване. Може би затова шахматната игра е вечна, както е вечна човешката култура.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари