Демографски проблеми в съвременния свят

A+ A-
18395 прегледа 2 Коментара
Гласували: 5, рейтинг: 4.6
  Проблемите, свързани с динамиката на човешката популация, касаят целия свят, не само България. В някои части на планетата се наблюдава пренаселване, което има риск да доведе до изчерпване на ресурсите, както и до бедност на голям процент от населението, а специалисти чертаят черни прогнози за бъдещето на Земята. Тук при нас се оплакваме от ниската раждаемост, тъй като страната не успява да задоволи очакванията на младите хора и те не желаят да имат деца.

Анализите сочат, че демографската картина е силно контрастна и на места се движи в двете крайности. Всички фактори, които я описват, влияят на икономическото развитие, разпределението на доходите, заетостта, бедността, социалните грижи и пенсии, здравеопазването, образованието, наличието на жилища, природните източници – вода, храна и енергия, условията на околната среда и изменението на климата.

Съществуват пренаселени територии, но съществуват и обезлюдени, има региони с ниска и висока раждаемост или смъртност, с добра или лоша структура на половете и възрастта, висока икономическа активност или безработица.

Напредналите държави страдат от скоростно пренаселване, а малките се оплакват от застаряващо и намаляващо население.

През 1960 година на планетата има 3 милиарда души, а през 2030 година се очаква населението да бъде над 8 милиарда, което е близо 3 пъти повече само за 70 години. Какво ни очаква след още 70 години, може само да гадаем, но при всички случаи статистиката вещае бум, който няма да има положителни последствия.

стремоглаво увеличаване на населението

В регионите, където има рязко увеличаване на броя на населението се наблюдава така нареченият „демографски взрив“. Той води след себе си липса на основни ресурси, промяна на климата, лошо образование и здравеопазване. Страните, които са изправени пред този проблем са развитите държави в Азия, Латинска Америка и Африка.

Коефициентът на раждаемост, който осигурява стабилен ръст на населението е 2,1 (раждания на жена), а в момента в Китай той е 1,6. В резултат се увеличава броят на застаряващото население и нараства броят на хората извън трудоспособна възраст.

Получава се и дисбаланс между половете – раждат се много повече момчета, отколкото момичета, тъй като политиката на Китай изисква именно това. Поради тази причина там са възпрепятствани около 400 милиона раждания. По- подходящата стратегия би била да се въведе ограничение в броя на децата на дадено семейство.

През 2013-та година населението на Китай е 1,357 милиарда души и тя все още запазва позициите си като първенец по този показател. Но през 2028 г. се очаква Индия да я изпревари, като към момента там живеят 1,252 милиарда души. Тя преминава на по- предна позиция пред САЩ през 1995 година, като в Америка по последни данни живеят 316,5 милиона души.

                                                                                         

В Африка нараства броят на образованите хора, но не и на работните места, а най- логичното следствие е високата безработица. Принос за нея има и непрекъснатото увеличение на населението.

Бързото нарастване на хората в определен район, обикновено не позволява добър жизнен стандарт. Държавите и управлението не са подготвени да се грижат за новите жители, ето защо мнозина тънат в нищета. Правителствата е наложително да преразгледат приоритетите си по отношение на демографските проблеми, които с всяка изминала година ще става все по- лоши.

Изследователят в областта Джон Бонгартц предлага да се провеждат регулярни обучения на тема „Контрацептиви“, както и да се осигурява безплатен достъп до противозачатъчни средства. В доклад на Copenhagen consensus, група икономисти заявяват, че за всеки един долар, похарчен за контролиране на раждаемостта, има възвръщаемост от 120 долара.

Социалния работник Ван Мин, която е на работа в Саудитска Арабия споделя, че много от жените там вече сами се интересуват от това как да спрат раждаемостта. Затова не трябва да се прави нещо революционно, а просто да им се помогне.

Един свят, пълен с млади хора би бил прекрасен, но ако те се образоват и талантите им се развиват. В оптимистичния вариант това би бил един огромен тласък за икономиката, но често очакванията и реалността се разминават, и никой не влага инвестиции за развитие в тази посока, очевидно казусът се подминава с лека ръка.

А ако въобще се наливат средства в образованието, то почти винаги не се прави в правилната посока и пазарът няма нужда от тези кадри, които току-що са взели дипломата си за висше. Така още повече се увеличава безработицата и способните на теория млади хора, остават на улицата, а държавата трябва да се грижи за тях. Налага се те отново да се преквалифицират и да се адаптират към пазара на труда.

                                                         



                                

Друг проблем е застаряването на населението или демографската криза, характерна предимно за европейските държави. Тя обаче обхваща също някои страни като Монголия, Камбоджа, Бангладеш и Виетнам, където се очаква до 2050 година населението над 60-годишна възраст да се утрои. Разходите, свързани със здравеопазване и социално подпомагане за тази група от хора се увеличават, а тяхното осигуряване се превръща в сериозно предизвикателство за политиците.

В страните, в които има по- малко население по принцип е много по- лесно да се намери работа. Ако има по- малко деца, средната възраст на населението се увеличава, и повечето би трябвало да са работещи, а това би дало един голям тласък в полза на икономическия растеж. На практика не се получава точно така, а причините са комплексни. Сред най- сериозните се явява непостижимият баланс между търсенето на определени кадри и предлаганите работни места.

Това, че повече хора оцеляват и имат свои деца, не е ли повод за празнуване? Не и според някои. Експертите смятат, че ако има твърде много население, ресурсите ще се изчерпят и техните представи за бъдещето са съвсем основателни - това наистина може да се случи един ден.

пренаселване

Дейвид Атънбъро дори е от тези, които изпадат в абсолютната крайност, той мисли, че хората са „чумата на Земята“. Ганди поддържа мнението, че  в света има достатъчно ресурси за всеки, но не и за алчността на всички . В този контекст, миграцията на бедното население към развитите страни, като че ли не е чак такъв проблем в момента, ами по- скоро е решение.

Според публикация на John Brian Shannon:

През 2000 година на Земята живеят 6 милиарда души.
От тези 6 милиарда, само 1 милиард печелят повече от 10$ на ден.
Друг 1 милиард, заработват между 1$ и 10$ на ден.
Останалите 4 милиарда съществуват с под 1$ на ден!

Ето я същата статистика и през 2015 година:

През 2015 година на Земята живеят 7.2 милиарда души.
От тези 7.2 милиарда, 2 милиарда печелят повече от 10$ на ден.
Други 3.2 милиарда заработват между 2.50$ и 10$ на ден.
Останалите 2 милиарда съществуват с под 2.50$ на ден!

Но през 2015 г. само 2 милиарда от населението живеят в развитите и богати държави. Останалите 5.2 милиарда са в така наречените "държави от втория и третия свят"!

Доза успокоение поднася известният статистик Ханс Рослинг. Според него няма толкова железни доводи за насаждането на паника, защото средният брой на децата в семейство е 2,4, а броят на децата в целия свят, просто е спрял да расте.

В България основните проблеми от този тип са свързани с бедността, която стимулира хората да емигрират, те предпочитат да не раждат и рядко постигат нужния им жизнен стандарт, ако все пак изберат да се развиват на родна земя.

Различните етноси гълтат сериозен дял от бюджета на държавата, а тя продължава да се грижи усилено да ги интегрира, което често е повод за недоволство. Вътрешната миграция също е потенциална бомба със закъснител. Големите градове вече се пренаселиха, а селата останаха почти без жители.

Според актуални данни за България, в 19 области в началото на годината са се родили по- малко бебета, в сравнение със същия месец на 2014-та. Показателите следва да са тревожен сигнал за управляващите, които залагат мерки в Националната стратегия за демографско развитие. В София например са проплакали 1298 бебета, докато тази година те са със 7 по- малко. В Пловдив и Варна положението е идентично. Бебетата са намалели съответно с 27 и с 9.

Притеснителната тенденция е отчетена и в Бургас, въпреки наличието на местна политика за стимулиране на раждаемостта. Там са се появили с 21 бебета по- малко. Към момента страната ни се населява от малко над 7 100 000 души, а топенето на нацията ще се запази и през идните години.

Колкото и да се говори за евентуално равномерно разпределение на хората по целия свят, то звучи абсурдно като идея да бъде приложено на практика. В глобалния век, в който се намираме, границите не възпрепятстват никого, а и концентрацията на населението се дължи на естествени фактори, които го притеглят или отблъскват от даден район.

бедност и глад

Единствената надежда е да започне да се прилага адекватна политика, която да бъде строго индивидуална за всяка страна и регион, но засега няма индикации, че подобна промяна предстои. Явно ще трябва да се примирим с неясното бъдеще, което ни очаква, имайки предвид демографските трансформации, които се задават.



Моля Ви, споделете тази публикация! Това е голям проблем, който по някакъв начин трябва да достигне до ушите и очите на управляващите...
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари