Как ароматите събуждат спомените ни

A+ A-
1943 прегледа 0 Коментара
Гласували: 1, рейтинг: 5
  Миризмите се настаняват така в съзнанието ни, че то прожектира наново „старата лента“, когато се сблъска за пореден път с тях. Няма начин да не сте забелязали, със сигурност и на вас ви се е случвало, да влезете в помещение и да ви лъхне познат аромат. Следва асоциация, която ви води към някакъв положителен или негативен спомен.

Всяка една от ноздрите ни притежава пет милион рецептора, които отговарят за обонянието. Макар да бледнеем пред кучетата, природата все пак ни е осигурила с перфектната „дарба“ да разпознаваме различните миризми.

Има бозайници, които надхвърлят способностите ни, но в света на животните, инстинктите спомагат за тяхното оцеляване. Ето защо на тях им е по-нужно да свързват дадена опасност с определена миризма, да знаят каква жертва ще успеят да си хапнат за вечеря или да си потърсят партньор/ка.

И нашият усет не е за подценяване, разбира се. По-интересното е това, как се пренасяме в друго време, как реагираме психологически на специфичните благоухания във въздуха.

Мозъкът и ароматите


Лимбичната система в мозъка контролира настроенията ни, емоциите и случките, които неволно сме запаметили и се явяват от „нищото“. Тя е свързана с обонятелната луковица – тук се крие ключът за палатката.

Неслучайно миризмите предизвикват чувства в нас, връзката между тях е изключително дълбока. Оказва се, че чрез това, което надушваме и чрез емоциите, постъпва като цяло един вид информация. Тя може да бъде обобщена накратко с описанието, че зависи от това дали си близо, или стоиш на разстояние.

В повечето случаи отговорът, който даваме на миризмите, е придобит. Окосената зелена трева е любима на мнозина, а с нея на момента оставаме с впечатлението за свежест, за пролетна обстановка, за надежда. Авторът на книгата „Как ухае желанието“ е категоричен, че фантазиите, които се пораждат, не са вродени, а ги трупаме според личния опит и културната среда.

миризми и спомени

Механизмът на улавяне на ароматите не е толкова ясен все още на учените. Ричард Аксел и Линда Бък имат огромен новаторски принос в тази област, а през 2004-та година дори печелят Нобелова награда.

Тяхната теория гласи, че 3 процента от гените държат кода за рецепторите на обонянието ни, но нямат достатъчно поддръжници на твърденията си. Въпреки това сред специалистите доминира идеята, че част от молекулата на миризмата прави контакт с рецептор в горната част на носа. През последните 60 години всички обяснения се опират на тази теза.

Описаното химическо взаимодействие е като електрически сигнал, който активира луковицата в мозъка. Данните постъпват в няколко центрове, след което се образува модел. Дотук стана дума за теорията на формата, но има и нова представа за нещата, или известната като „теория за молекулна вибрация“. Тя дава отговор на някои пропуски в предходната.

Доста време е било нужно, за да се разбере защо еднакви пo форма молекули миришат различно. С проблема се е заел


биофизик и писател, изучаващ арматите и парфюмите">Лука Турин,който допълва изводите за мистериозния процес. По неговите виждания ние долавяме не формата, а вибрацията на молекулите. Той разполага с доказателства, че тези с еднаква вибрация, миришат по един и същи начин.

Стигаме и до някои особено любопитни резултати.

Реакциите ни към дадена миризма, се определят от асоциацията, която правим за нея.

Във Великобритания имат препарати за тоалетна с аромат на гаултерия, а в Америка дъвчат такива дъвки и им допадат като ухание. Понякога асоциациите не са индивидуални, а колективни – нали повечето от нас знаят, че лавандулата действа успокояващо?!
приятни аромати

Ако сме наясно с контекста на аромата, ние лесно го интерпретираме, когато достигне до нас. Обаче някой може да е имал неприятно изживяване, по някакъв начин свързано с мириса на лавандула, тогава впоследствие тя надали ще може да го отпусне.

Подсъзнанието ни също лесно се „лъже“, когато свърже миризма с определено лице.

Експеримент на учените от лабораторията „Готфрид“ в САЩ в тази посока, го доказва чрез доброволци, които разпределени в две групи, трябвало да подушат съответно приятни и неприятни миризми.

После давали оценка на лица, които са им прожектирани на екран. Учудващото тук е, че от ароматите са имали възможност да усетят много ниска концентрация, тоест не са могли да ги опишат с думи какви са, но подсъзнателно те са били причината да посочват лицата като приятни или не.

Как ухаят парите



мириз на пари
Връзката между психологията и миризмите все по-често се вкарва в употреба с комерсиална цел. Търговските марки са наясно с тези трикове, те не пропускат да изненадат клиентите си с „ароматни оферти“.

Трябва да знаете, че ако утре влезете в магазин за дрехи и там ви замирише на чисто спално бельо, а вие като хипнотизирани се отправите със стока в ръка към касата, то манипулацията е сработила.
В някои компании този „номер“ вече е факт, а управителите са категорични, че продажбите им се увеличават. Залага се не само на оригиналност при изпълнението, аромат, който да отличава марката, а най-вече на емоциите, които се стимулират в клиентите.

След като вече има маркетинг експерти, които се занимават с миризмите, бъдещето явно ще има какво да ни предложи. Верига от хотели в Манчестър вече са се спрели на свой аромат, който искат да наложат като типичен за стила си, затова посрещат гостите си още на входа с евкалипт.

Изглежда ароматите вече навлизат като средство в битката с конкуренцията. Началото на съревнованието е сложено, а какво предстои, може само да гадаем. Определено миризмите спомагат за това да разграничаваме продуктите, ако щете и тяхната класа, а
сравнението става само за секунди и толкова неусетно пристъпваме към действие, задържайки трайно в съзнанието си любимата стока.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари