Как технологиите ни променят

A+ A-
9033 прегледа 5 Коментара
Гласували: 12, рейтинг: 4.8
  Навлизането на технологиите трайно промени света, а и самите нас. Доколко това е вредно или не, си остава спорен въпрос.

Факт е, че още в древността мислителят Сократ е бил обезпокоен от бурното развитие на писмеността, съмнявайки се, че това ще ни лиши от памет и истинско познание. На всеки десет години възниква дискусия по различна актуална тема, въртяща се все около този феномен лоши ли са модерните джаджи и как ни превръщат в роботи.

Напоследък особено много се дебатира върху глезотиите, които предлагат смартфоните, манията по социалните мрежи и селфитата, а през 80-те децата бяха залепени само пред телевизорите. И тогава нещата изглеждаха плашещи, а какво да кажем за сега. През 90-те години всички се тревожиха, че видеоигрите съсипват живота на подрастващите, после навлязоха мобилните телефони, чатът и SMS-ите.

Така достигнахме до ерата на Гугъл, а новата дилема е дали търсачката ни е направила по- глупави. Американският автор Никълъс Кар дори пусна есе през 2008-ма година, с което сложи началото на поредния страх от технологиите. "Is Google Making Us Stupid?" е публикувано през август в списание Атлантик и определено ни кара да се замислим по някои важни подробности.

Кар посочва, че интернет, който се е превърнал в една от най- популярните медии, тотално е изменил начина на възприемане на информация, което пък трайно засяга функциите на мозъка ни. Той е на мнение, че мрежата ни лишава от умението да се концентрираме, да мислим в дълбочина и да разсъждаваме адекватно. Не задържаме вниманието си задълго и от режим на четене превключваме на "сканиране" или "бързо преглеждане", което е признак, че сме не само по- повърхностни, но и импулсивни.

В крайна сметка технологиите не са плод на външна намеса, а резултат от вроденото ни безкрайно любопитство, на способността ни да трупаме и обработваме знания, да мислим абстрактно. Чрез тях ние задоволяваме потребността си да се информираме, да водим комуникация с другите хора, да бъдем част от дадена група, нещо, което е било характерно и за неандерталците, независимо под каква форма са го получавали.

Всичко това ни предоставят смартфоните, социалните мрежи и дигиталните медии.
Науката също има становище по въпроса. Изследване на Microsoft Canada, публикувано през май, потвърждава изводите на Никълъс Кар.

Става ясно, че от 2000-та година насам, ние можем да задържаме вниманието си едва 8 секунди, а преди сме го правили с 4 секунди повече. За разсеяните златни рибки се твърди, че те го правят в рамките на 9 секунди, ето защо са толкова разтърсващи тези данни.

Междувременно анализът показал още, че ние сме по- умели в превключването и концентрирането върху различни задачи за отрицателно време, или така нареченият мултитаскинг. Подложените на теста демонстрирали завидна ловкост, разделяйки вниманието си между телевизор, компютър и телефон. Доста специалисти имат повод за оптимизъм и смятат, че мозъците ни съумяват да се адаптират към настоящия начин на живот. Следващите поколения дори ще ни надминат и ще се възползват в положителен смисъл от тези промени.

Според изследователя от Microsoft Research Дана Бойд техниките за скоростна смяна на концентрацията от един към втори обект, ще обогатят креативните, които са заети с интегрирането на идеи.




/>
Учени от Университета на Ватерло, Канада, са категорични, че смартфоните не правят никого глупав, но леснодостъпната информация, която се лее отвсякъде, е причина за масов интелектуален мързел. Така хората свикват с лесния начин за отговор и когато се натъкнат на пречка, а Google мълчи, те се отказват и не се справят със ситуацията.

Излиза, че смартфоните са своеобразният ни мозък извън тялото, на който разчитаме повече, отколкото на нашия. Все пак тези, които залагат на аналитичното мислене, не са обсебени до такава степен от енциклопедията в интернет. Те събират всички сведения и използват личните си ресурси, за да достигнат до коректните отговори.

Оказва се, че смартфоните всъщност са само двигател за засилване на определени тенденции, където те вече са налице, не са виновни за мързела ни.

днешни технологии

Пречат ли технологиите да имаме щастливи и пълноценни отношения? Има някои лоши, и някои добри новини. Социалните умения определено страдат, ако прекарваме часове наред пред компютъра.

Facebook пък стимулира към леки и елементарни връзки, които не водят до нищо сериозно, освен това може да е причина за депресия, тъй като съдейки по новинарския поток в социалката, околните сякаш винаги водят по- лъскав живот от нас.

Общуването с помощта на технологиите намалява желанието ни за реална среща и поведение в социума. Хубавото е, че Facebook е бърз вариант за уговорки и персонализирани диалози, които водят до срещи на живо.

В този смисъл социалната мрежа е полезен инструмент и може да подобри качеството на отношенията ни. Хората без акаунти не могат да се похвалят с толкова емоционална подкрепа и близост, каквито имат щъкащите в дебрите на платформата.

Като се тегли чертата, трезвата преценка сочи, че не технологиите са проблемът, а начинът, по който ние ги употребяваме. Балансирането обаче не важи за децата. При тях няма как да се коригират постъпките и да се съблюдават рисковете.

Всеки родител е ангажиран с размисли колко време е удачно мъничето му да виси пред таблета или друго устройство. Нито игнорирането на потенциалните опасности, нито пълното вето са желателни, съветва психологът Джим Тейлър от Университета на Сан Франциско. Нужно е да подаваме ръка на децата, поставяйки им някакви рационални ограничения, но това трябва да става, като им се предлагат алтернативни приятни изживявания.

Важно е да се прецени каква е виртуалната среда, в която са се потопили наследниците ни, качеството на съдържанието, с което се забавляват, както и продължителността на играта с новите технологии. Едва тогава се взимат конкретни мерки, които в никакъв случай не включват крайности в забраните. Защото те нямат чак такова негативно въздействие върху човечеството като цяло, колкото се опитват да ни внушават от всички страни.

Отровата е в дозата, както се казва, а модерните средства не ни правят зомбита, докато ние ги владеем и се радваме на позитивните им характеристики. Съвсем очевидно е, че казусът не може да бъде причислен нито към черните, нито към белите краски, или както Мелвин Кранцбергсподеля в "Шестте закона на технологиите",

те не са добри, лоши или неутрални, а съвременните хора им придават съответното значение.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари