Разпадът на семейството – как да го опазим?

A+ A-
1494 прегледа 0 Коментара
Гласували: 3, рейтинг: 5
Напоследък са все по-актуални отчаяните или предупредителни фрази: „Пазете децата”, „Пазете ценностите си”, „Пазете езика си” ... да не говорим за почти загубената в наши дни кауза „Пазете семейството си”.

Защо стана така трудно? Интернет, информацията, рекламите ли са причина? Ние ли станахме по-слаби? Защо така лесно се оставяме да ни отнемат всички важни неща, или да ги подменят с имитация? Имитация на опазено дете: вечер не скита, на сигурно е - потънало в компютъра. Имитация на опазено семейство: караме се колкото всички, изневеряваме си по малко като всички, нали поне децата и снимките ни във Фейса са общи. Имитация на опазени национални ценности: ще набием английските фенове на наша територия, да помнят, кога са идвали в България...

Мисля, че отговорът е на неочаквано място. Знаем, колко е трудно да останем прави двайсет минути. Но ако вървим, дори по нагорнище, два часа, ние няма да се затрудним. Защо, нали и на спирката може да пристъпяме? Причината е в енергията от движението, която ни зарежда. Така и истинското пазене не е „пазене на статуквото” (иначе пред шатрата на президента щяха да дежурят двама прабългари с кожени дрехи и копия), а е „пазене на посоката”.

Ако в семействата преди сто години са жънали заедно, сега може заедно да се отиде на благотворителен концерт. Ако навремето една жена е готвила за всички, сега може да чуем всички това, което един от нас е разбрал и изпитал... Не можем да опазим дума по дума и езика на Вазов, но можем да опитаме като него да го използваме за свещенодействие, възкресение и обич.

в различни посоки

Движението не е само в посока напред. Много психолози говорят за семейния проблем, наречен “омръзване” и



и препоръчват разнообразие. Но реално едно глупаво разнообразие като да пробваш неща, които не обичаш, само за да впечатлиш партньора, неслучайно става декор за американските комедии. Срамежливата жена ще се облече като проститутка?.. Пестеливият мъж ще й купи нещо немислимо, а после десет години ще си ближат раните?.. Като „опазим” по този начин статистическото си „семейство”, не нанасяме ли рана право в сърцето на Истинското семейство, на това, което сме обикнали и харесали един в друг?

По-точната дума е „промяна”. Човек, който не приема за даденост нито себе си, нито партньора, нито целите, към които заедно или поотделно вървят, е човек на промяната. Другите стават „хора на статуквото” и това, от което ти се иска презглава да избягаш, рядко е липсата на разнообразна вечеря! Много по-често бягаме от познатото „опяване” как някой друг е виновен, как нещата не се оправят, и как вероятно, не могат и да се оправят...

Човекът на промяната може отново да се върне с надраскана кола от паркинга, а да реагира по различен начин, отколкото предишния път, защото оттогава насам той доста неща е премислил.

Човекът на статуквото скоро така добре бива изучен в своите реплики и реакции, че роднините лесно го заобикалят - като подводна скала, отдавна нанесена на картите...

да опазим семейството

Пазенето е уморително. „Пазителите” са изтощени и гневни. Викат по децата, по политиците, по семействата си, по шофьорите на улицата... В това отношение уличната котка е по-мъдра. Тя пази котенцата си, като ги мести. И никой не може да я убеди да спре да го прави.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари