Слънцеядството – измама или еликсир на вечната младост

A+ A-
470 прегледа 0 Коментара
Гласували: 1, рейтинг: 5
Съзерцанието на Слънцето носи много ползи за организма, но дали е панацея

Слънцеядството стана популярно преди около 10 години, когато индиецът Хира Ратан Манек се прочу със своята методика. И до ден днешен научните среди нямат обяснение на феномена. Но според практикуващите го, те са постигнали състояние, в което я карат на фотосинтеза, без да им е нужна храна, а при някои и вода. Постижението им включва перфектно здраве и духовно извисяване.

хира манек

Не след дълго обаче, започнаха да излизат сведения и за смъртни случаи на хора, отдали се основно на съзерцанието на слънцето. Според видните гурута в областта, те са правили грешки в практикуването и не са били достатъчно силни психически. В България също имаме жертва – млада жена, последователка на Хира Манек, която почина на 32-годишна възраст.

Впоследствие плъзнаха и още по-подозрителни данни, че всъщност Хира Манек си е похапвал добре, а през останалото време се е представял за слънцеядец. В интернет могат да се открият клипове, на които ясно се забелязва, че той се храни, както всички останали. Такива разкази има и за Джасмухин – друга популярна австралийка, пропагандираща слънцеядството. За нея се знае, че тя над 15 години не е слагала храна в устата си, но често е засичана в супермаркети с продукти на хранителни запаси.

Къде е истината, не можем да кажем със сигурност, но ако Манек е искал да ни убеди в ползата на слънчевата енергия, всеки от нас ще се сети, че това и нашите баби са го знаели добре. Едва ли има някой от по-старото поколение, който да не е къпан на двора със слънчева вода, или да не е каран да напича гърлото си срещу слънцето.

Всъщност концентрираното гледане на слънцето идва още от древна Индия, много време преди Манек да го направи прочуто и дори модерно.


Светлината е храна


Учителят Петър Дънов го е казал, прогнозирайки, че след повече от два века, може и да се създадат условия хората да се хранят със светлина. Думите са изречени през 1930 година, но никой засега не може да твърди, че те са се претворили в реалността.

слънцеядство - йога

Слънцеядството се счита за вид йога, или така наречената слънчева йога, която се е практикувала от хилядолетия в Индия. Цикълът с асани за познатия като „Поздрав към Слънцето“ е част от нея. Съществува и друга йогийска практика, която се свързва с гледане на пламъка на свещ – Тратака. Не само физическото тяло се радва на ползотворното действие на тези методи, но и психическото.


Рисковете на слънцеядството и изумлението на учените


Изгарянето на ретината е един от най-сериозните рискове тук. Светлината изпраща фотони към очите, тези за които Манек твърди, че спомагат на мозъка да изпрати сигнали до тялото, за да може то да спре да има нужда от храна. Все още никой не казва как те се преобразуват в хранителни вещества – белтъчини, мазнини, за да функционира нормално организмът. Растенията фотосинтезират, учим го още в часовете по биология, но хората нямат такава способност, до колкото знаем.

Изследванията, които са правени на индиеца Манек, показват отлични стойности. Той е бил наблюдаван в течение на около година три пъти дневно, когато е консумирал само слънце и слънчева вода. Отслабнал е драстично първия път, но кръвната картина, пулсът му и електрокардиограмата са били в норми. Той дори демонстрира невероятна форма и изкачва планината Шатрунджай за час и половина.

Манек продължава със своята дейност, активен е, изнася беседи и лекции, но единственото, което приема извън строгия си пост, е вода, чай, рядко кафе или цвик.

Още по-изумителен е 76-годишният Праладбхаи Джани, който не пие и течности. Екип от 20 лекари изслушал подробно историята му и не могли да намерят обяснение. На 7 години Джани избягва от дома и се скита в джунглите. Когато е на 11 години неговият живот се



се променя от свръхестествено преживяване. От този момент нататък той спира да яде и да пие, няма желание и не изпитва необходимост. Споделя, че дължи силата си на еликсир, който му се излива от небето.

През 2003-та година той е поставен под строго наблюдение и всички се убедили, че за 10 дни той нито се е хранил, нито е пиел нещо. Изненадващото е, че в пикочния му мехур се отделяла урина, но тя не била изхвърляна от тялото, а се връщала обратно през стените на органа.

Украинецът Николай Дългоруки пък е известен с рекордното си 16-часово наблюдение на слънцето, а учените не могат да разберат как не е увредил зрението си. В Украйна има общност от поне 200 души, които си предават от поколение на поколение метода, за да не разчитат на традиционното изхранване.

наблюдение на слънцето


Мистериозни хипотези


Жлезите с вътрешна секреция като цяло са загадка за медицината, особено епифизата. Именно с нея учените са склонни да обяснят, или поне да предложат хипотеза, която разяснява феномена.

Епифизата има форма на шишарка и е разположена в междинния мозък. Тя достига своето максимално развитие през седмата година от живота на човека. След този период настъпва бавен дегенеративен процес. Предполага се, че нейната роля е да регулира биологичния ни часовник, но не е напълно известно цялостното й предназначение. Експерименти с животни са показали, че тя отделя хормонът на тъмнината – мелатонинът, който ги кара да се настроят на зимен сън. Разбира се, този хормон отговаря за съня и при хората. Колкото по-светло, толкова неговите стойности са по-ниски и сънливостта ни се изпарява. Доказано е, че ако сте в депресия, може би имате проблем с мелатонина, както е присъщо на северните народи.

Гръбначните животни имат епифиза на върха на главата, а птиците - под черепа, намираща се под мозъчната повърхност. Тя им спомага да се ориентират и е като техен личен навигатор.

При хората епифизата е по-навътре и се допуска теорията, че тя е закърняла и е загубила част от своята светочувствителност.

Може би слънцеядите преобразуват енергията с помощта на епифизата?

Ако попитате кой да е езотерик, занимаващ се с чакри, той ще ви каже, че епифизата се свързва с третото око, или Аджна чакра. Твърди се, че именно там са съсредоточени духовните сили на човек.
епифизна жлеза

В анализа на случая «Манек» е записано, че при активирането на пинеалната жлеза от слънцето, се отключват психически, духовни и енергийни трансформационни процеси.

Епифизата е жлезата, която контролира всички останали жлези с вътрешна секреция, тя движи цялата хормонална система, грижи се за процесите на стареене, стимулира имунната система, произвежда хормонът на щастието - серотонин. Епифизата синтезира и диметилтриптамин – халюциноген, който се отделя при сънуване, молитви или медитативни практики. При жените това се случва също на 39-я ден след зачатието, както и при раждането. Диметилтриптаминът е отговорен за състоянието на върховно блаженство – самадхи.

Нормалните размери на епифизата са около 6-8 мм., но при Манек е установено, че достига до 11 мм., което може би се дължи на слънцеядството, гласят заключенията на докторите.

Суфи учителят Шах Кхваджа Шамсуддин Азими разказва в своя книга, как е получил личното си прозрение за ефекта на цветовете върху човешкото тяло. Докато се занимавал с дихателни упражнения, той съзерцавал светлината и осъзнал, че тя съдържа всички цветове, а те задоволяват всички наши потребности от различна храна. След това всяка сутрин по изгрев той сядал, обърнат на изток, за да трупа слънчева светлина и настройвал ума си, за да насочва лъчите към стомаха си. Резултатът бил задоволителен – той нямал нужда от храна, само от вода, не изпитвал и липса на енергия.

Може би някой ден науката ще има по-достоверно обяснение на явлението, но човешките възможности са неограничени и за тях не винаги се намират рационални доводи. Може би ни е необходима една малко по-различна гледна точка...
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари