Необятната памет и как ни служи тя

A+ A-
2051 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 5
Способността ни да учим реално е свързана с някои наши навици, с уменията ни, както и с придобиването на лични преживявания и събирането на факти. Правилно е да имаме стратегия, когато се обучаваме в дадена област. Тя изисква разпределяне на обема от информация на няколко интервала, което означава да си предвидим чести почивки между тях.

Претоварването с много материал наведнъж не дава толкова добри резултати, както съобразената и с отмора подготовка. Така усърдията ни ще бъдат далеч по-възнаградени, а ако приложим и на практика наученото, то ефектите ще са двойно по-задоволителни.

Образователните програми все още са далеч от прилагането на подобна ефективност. На изпитването се гледа като на метод за оценка на преподаваната материя, но не и като метод за подобряване на наученото. То е своеобразен тест, който би могъл да покаже възприетото на даден етап, но не и да предостави окончателна представа за него.

Мозъкът има необходимост от един вид консолидация на неврохимичната следа, която е оставил учебният опит. В този механизъм участва хипоталамусът, намиращ се дълбоко в мозъка. Специалистите имат противоречиви мнения по въпроса, дали тази консолидация е еднократна, или периодично се прехвърлят данни от хипоталамуса към останалите части.

мозъка и паметта

При изследването на пациенти с амнезия в Единбург, е забелязано, че те успяват да се подобрят, ако бъдат оставени за кратко в тиха и тъмна стая, след като са били на обучение. Има предположения, че сънят също подпомага възприемането на нова информация в процеса на учене.

Забравянето


То е неразривно свързано с трупането на информация. Всички ние се чувстваме зле, когато забравим определени факти или детайли от дадена ситуация, но представете си какво би било, ако пазим на архив всички тези преживявания, които постъпват отвън. Бихме се претоварили значително и бихме потънали в излишни подробности.

Психолозите неведнъж са наблюдавали как очевидците грешат при споделянето на впечатления, а терапевтите са внимателни, за да не създадат фалшиви спомени при децата, които са станали жертва на насилие.

Ние забравяме избирателно, някои рутинни окраски ни се губят, а ключовите неща остават в съзнанието ни. Всеки от нас запомня събитията по индивидуален и специфичен начин. Това е така наречената епизодична памет, която подрежда информацията хронологично, изпълнявайки ролята на нещо като картотека, която се задейства, когато трябва да се отсява важното от несъщественото.

пртоварване с информация

Емоцията също оказва влияние в желанието да запомним или забравим събитие.



събитие. Ние сме склонни да потискаме стресиращи моменти, за да съхраним душевния си мир. Затова нежеланите спомени често биват изтласкани навътре в съзнанието, а може дори да си измислим и фалшиви. При някои хора дори не е желателно да се поощрява връщането на лошите спомени, защото се оказва, че това е по-разрушително за тях, отколкото да бъдат дълбоко заровени.



Как се тренира паметта


Работната памет ни помага, когато боравим с таблицата за умножение, или се опитваме да се ориентираме в квартала, за да стигнем до магазина наблизо. Тя съхранява временната информация в ума ни, като тя е малко по-различна от дългосрочната памет.

Засегнати от тежка амнезия, например, умеят да използват ресурсите на нормалната си работна памет, но не могат да разчитат на дългосрочната си. Работната памет е активна, когато правим първи стъпки в усвояването на даден чужд език, решаваме задачи, или тепърва навлизаме в глобалния свят на компютрите.

Ако има дефицити при нея, които се отнасят до краткосрочната памет на определени думи и звуци, може да сме затруднени да четем гладко или да ни попречи да учим втори чужд език. Ако има непълноценни компоненти, свързани с контрола на вниманието, може да не се концентрираме добре и да сме под влиянието на Синдрома на дефицита на вниманието.

подреждане на информацията

Обикновено учителите определят такива деца като разсеяни, без мотивация и замечтани. Те остават в сянка и не са адекватни към останалата част от класа. Би следвало да има специални методи за тях, но образователната система не ги предвижда засега, въпреки че се работи по създаването им.

Работната памет има свойството да подобрява капацитета си, ако се тренира с помощта на упражнения за концентрация, компютърни игри със специални визуални ефекти, устни материали, които способстват напредването на обучението. По този начин се разширяват знанията в дадена област, но това все още не означава напълно променена функция на работната памет, която би довела до академични върхове.

По всяка вероятност тя си остава константна през целия живот, а ние подобряваме единствено концентрацията и способността си да не отвличаме вниманието си. Експертите все така търсят неизвестните, за да стигнат до по-категорични заключения, а и да открият методи за работа с децата, страдащи от дефицит на вниманието.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари