Рак, диабет и Алцхаймер остават в миналото, благодарение на океана
4723 прегледа
0 Коментара
Все по-рядко можем да разчитаме на антибиотиците, защото бактериите стават устойчиви срещу тях
Микроорганизмите са превзели света и вече не се страхуват от антибиотиците. Много от лекарствата са започнали да не им действат, което е притеснително за науката.
Ако медицината изпусне двубоя с бактериите, това ще има много сериозни последствия. Ето защо вече се търсят и по-нестандартни методи за създаването на лечебни препарати.
В дълбините на океана се крият съединения, които биха могли да ни бъдат от полза, както установява изследователят Брайън Мърфи от Университета на Илинойс в Чикаго.
В планинските езера, в кораловите рифове, в ледените полярни морета – навсякъде гъмжи от микроорганизми. Те реално са почти основна съставна част от живота на океаните. При наблюдение отблизо специалистите са убедени, че молекулите в тях, могат да се използват за разработването на нови лекарства.
И аспиринът идва от природата – той съдържа вещество, което го има в кората на върба.
Трудността идва от редицата експерименти, които трябва да се правят, за да се открие лекарството, атакуващо точно определена болест. Има много неуспехи в тази област, а и е нужно дълго време, за да се стигне до полезни заключения.
Процесът по събиране на проби явно изисква обновяване, каквато цел си е поставил и Брайън Мърфи. От водолазите той получава предложение усилията да се насочат към останките от потънали кораби, тъй като по тях виреят различни видове водни гъби. До 40 на сто от биомасата им се съставлява от бактерии. Вместо вземане на проби, събирането е по-лесно с помощта на доброволци, които при своите гмуркания, взимат образци от гъбите. Бъдещите проучвания ще бъдат по-достъпни, след като се направи картография на водните гъби и бактериите в езерата в САЩ.
Биолозите изследват океаните още от 50-те години на миналия век. В началото интерес представляват основно кораловите рифове. В тях експертите се натъкват на естествени бактерии, които са помогнали за създаването на редица медикаменти, сред които е цитарабинът, предназначен за пациентите на химиотерапия. Той се извлича от морска гъба, намираща се в близост до остров Флорида Кийс.
Трабектединът е друго съединение, което се използва за раково болни, което науката открива в безгръбначното животно Ecteinascidia turbinate.
Ксифозури е древен организъм, който има амебоцити, с които се проверява дали ваксините съдържат странични примеси.
Конусите са охлюви, които отделят конотоксини, а благодарение на тях е разработено болкоуспокояващо с по-силен ефект от морфина. Учените се надяват, че те могат да бъдат полезни и за лекарства срещу рак и диабет.
Морските звезди са покрити със слуз, която има потенциал да помага на болните с артрит и астма.
Рибата-таралеж има в себе си отровата тетрадотоксин, от който се прави лек срещу болки след химиотерапия.
Бактерията micrococcus luteus има приложение при производството на слънцезащитни продукти.
Морската гъба dendrilla mebranosa е ефикасно средство за борба със стафилококовата бактерия.
Охлювът elysia rufescens се изследва като потенциално лекарство срещу тумори.
Сред новите постижения са съединения, които могат да помогнат на хората, засегнати от заболявания на нервната система – епилепсия, Алцхаймер.
Природата може да ни е дала огромно богатство, но на човешко ниво ние не можем да се споразумеем чие наследство е то. Откритията в дълбините на океана често са на територията на дадена държава, което усложнява процедурите. Налага се сключването на договор, който да бъде от полза и за местното население. Има и международни води обаче, които не принадлежат на никого, което създава още по-големи предизвикателства при управлението им.
Дълбоководните сондажи се регулират от Женевските конвенции, но биоразнообразието не попада в тях, и се обсъждат варианти те да бъдат включени в общото наследство на човечеството. Тогава ще бъдат достъпни за всички, а не само една държава или корпорация да се възползват от полезните им свойства.
Не бива да забравяме, че всяка година, ние все повече застрашаваме биоразнообразието с дейността си. Затова дано смогнем да намерим медикаментите, които са ни толкова важни, преди да се окаже, че безвъзвратно сме замърсили водите на планетата.
Микроорганизмите са превзели света и вече не се страхуват от антибиотиците. Много от лекарствата са започнали да не им действат, което е притеснително за науката.
Ако медицината изпусне двубоя с бактериите, това ще има много сериозни последствия. Ето защо вече се търсят и по-нестандартни методи за създаването на лечебни препарати.
В дълбините на океана се крият съединения, които биха могли да ни бъдат от полза, както установява изследователят Брайън Мърфи от Университета на Илинойс в Чикаго.
В планинските езера, в кораловите рифове, в ледените полярни морета – навсякъде гъмжи от микроорганизми. Те реално са почти основна съставна част от живота на океаните. При наблюдение отблизо специалистите са убедени, че молекулите в тях, могат да се използват за разработването на нови лекарства.
И аспиринът идва от природата – той съдържа вещество, което го има в кората на върба.
Трудността идва от редицата експерименти, които трябва да се правят, за да се открие лекарството, атакуващо точно определена болест. Има много неуспехи в тази област, а и е нужно дълго време, за да се стигне до полезни заключения.
Процесът по събиране на проби явно изисква обновяване, каквато цел си е поставил и Брайън Мърфи. От водолазите той получава предложение усилията да се насочат към останките от потънали кораби, тъй като по тях виреят различни видове водни гъби. До 40 на сто от биомасата им се съставлява от бактерии. Вместо вземане на проби, събирането е по-лесно с помощта на доброволци, които при своите гмуркания, взимат образци от гъбите. Бъдещите проучвания ще бъдат по-достъпни, след като се направи картография на водните гъби и бактериите в езерата в САЩ.
Какви лекове виреят на дъното на океаните
Биолозите изследват океаните още от 50-те години на миналия век. В началото интерес представляват основно кораловите рифове. В тях експертите се натъкват на естествени бактерии, които са помогнали за създаването на редица медикаменти, сред които е цитарабинът, предназначен за пациентите на химиотерапия. Той се извлича от морска гъба, намираща се в близост до остров Флорида Кийс.
Трабектединът е друго съединение, което се използва за раково болни, което науката открива в безгръбначното животно Ecteinascidia turbinate.
Ксифозури е древен организъм, който има амебоцити, с които се проверява дали ваксините съдържат странични примеси.
Конусите са охлюви, които отделят конотоксини, а благодарение на тях е разработено болкоуспокояващо с по-силен ефект от морфина. Учените се надяват, че те могат да бъдат полезни и за лекарства срещу рак и диабет.
Морските звезди са покрити със слуз, която има потенциал да помага на болните с артрит и астма.
Рибата-таралеж има в себе си отровата тетрадотоксин, от който се прави лек срещу болки след химиотерапия.
Бактерията micrococcus luteus има приложение при производството на слънцезащитни продукти.
Морската гъба dendrilla mebranosa е ефикасно средство за борба със стафилококовата бактерия.
Охлювът elysia rufescens се изследва като потенциално лекарство срещу тумори.
Сред новите постижения са съединения, които могат да помогнат на хората, засегнати от заболявания на нервната система – епилепсия, Алцхаймер.
Чие наследство са ресурсите в океана
Природата може да ни е дала огромно богатство, но на човешко ниво ние не можем да се споразумеем чие наследство е то. Откритията в дълбините на океана често са на територията на дадена държава, което усложнява процедурите. Налага се сключването на договор, който да бъде от полза и за местното население. Има и международни води обаче, които не принадлежат на никого, което създава още по-големи предизвикателства при управлението им.
Дълбоководните сондажи се регулират от Женевските конвенции, но биоразнообразието не попада в тях, и се обсъждат варианти те да бъдат включени в общото наследство на човечеството. Тогава ще бъдат достъпни за всички, а не само една държава или корпорация да се възползват от полезните им свойства.
Не бива да забравяме, че всяка година, ние все повече застрашаваме биоразнообразието с дейността си. Затова дано смогнем да намерим медикаментите, които са ни толкова важни, преди да се окаже, че безвъзвратно сме замърсили водите на планетата.
