Влияят ли бактериите на настроението ни?

A+ A-
2547 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 5
  Бактериите – тези миниатюрни нашественици, обитават нашето тяло и съвсем не са толкова неприятни, нито пък всички от тях трябва да бъдат унищожавани. Може да ви идва да хванете парцала и препарата, когато чуете тази дума, но сигурно не сте наясно, че повечето от тях имат принос в процеса на храносмилането, подпомагат имунната система и даже се грижат за нашето добро настроение.

Размерите им са едва няколко микрометра, но те имат изключително влияние върху организма ни. По принцип те са едноклетъчни, съдържат плазмиди (генетичен материал) и нямат ядрена мембрана. Това е тяхното биологично описание, а ролята им е далеч по-съществена, отколкото подозират хората. Още с раждането си ние се сдобиваме с един куп бактерии, които се намират в микрофлората на червата, други преминават през кожата, чрез околната среда.  Фактори като хранене, прием на лекарства и особено антибиотиците и стресът са от основно значение за промените, които настъпват впоследствие. Всеки от нас може да се похвали с изобилие от микроорганизми, които тежат, колкото мозъка ни – цели 1.4 килограма.
 

Доказана връзка


  Както учените вече са доказали, мозъкът има въздействие върху червата, а сега са стигнали до извода, че този обмен е двустранен. Състоянието на чревната флора е от толкова голямо значение, че по него може да се съди за неприятни последици като затлъстяване, безпокойство, Паркинсон, негативни промени в личността, които водят до социална изолация. 

Изглежда бактериите имат тежката дума за доброто функциониране на органите ни, а и за настроението ни като цяло. 

Екип от японски експерти са извършили анализ на червата на мишки. Животинките били отгледани в стерилна среда, за да нямат достъп до микроорганизми. Когато те били изведени от нея и се сдобили с бактерии, реакциите им учудили изследователите. 

Веществото невротрофичен фактор в мозъка им показало, че има разлики в нивата си, преди и след сблъсъка с реалността. След като резултатите от експериментите стават достояние на света, в университета „Макмастър“ в Канада поемат щафетата и продължават с опитите.

Пуснали мишки в лабиринт с форма на кръст, а след това установили, че гледаните далеч от бактерии предпочитат да се намират в откритите централни участъци, за разлика от тези, които не са били в стерилни условия. Този факт подсказва, че стресовите хормони може да растат при попадане извън изолираната клетка, но нивата на безпокойство са по-ниски. 

"Връзката между поведенческите модели и микрофлората съществува, но определено има какво още да се наблюдава", разкриват научните специалисти. Някои наблюдения навеждат на мисълта, че тя се проявява по различен начин в зависимост от пола. Нов опит с плъхове свидетелства, че „стерилните“ са по- неспокойни от другите. 

Така или иначе, самата идея, че бактериите се отразяват на настроението и поведението ни, определено е смайваща. Проучванията довели и до нещо напълно неочаквано. Учените взели проба от микрофлората на мишки в изнервено състояние и я пренесли в стомаха на поставени в изолация, тогава се видяло, че то е „заразно“. 

Тази трансплантация на поведение доказва реално всички първоначални предположения по въпроса. Разбира се, не всичко е изцяло известно – не се знае например, как действа възрастта. "При по-младите екземпляри могат да бъдат променени нивата на стрес, защото особено при децата, микрофлората е нестабилна през трите години от живота им. Тя се развива паралелно с мозъка", пояснява гастроентерологът от Лос Анджелис Емеран Майер.

С времето обаче микроорганизмите в човешките черва намаляват драстично, което означава, че положението може да се контролира със



със съответните интервенции. Към момента няма категоричен отговор как по- точно бактериите, тяхното количество и присъствие рефлектират върху реакциите ни и здравето ни.

Специалистите дават пример с главоболието, което може да бъде причинено от различни причини – удар, дехидратация или друго. Симптомите са еднакви, а проблемът – не. Вероятно механизмите на разглежданото явление са идентични.  Съществува възможност чревните бактерии или молекулите, които те правят, да засягат по някакъв начин блуждаещия нерв в корема. От там се пращат сигнали към мозъка, следва отговор на хормоналната система, която го предава на имунната, определени невронни връзки биват активирани. 
 

Пробиотици – новата панацея


пробиотици и опити с мишки 

Отсега е ясно, че различните бактерии имат специфично влияние върху физиологията на хората. Пробиотикът, който също е съставен от микроорганизми, оказва здравословен ефект – факт, потвърден и при опитите с мишки. 

Трябва да се прави разлика между пробиотиците и пребиотиците. Първите са живи микроорганизми, за които се смята, че са полезни. Вторите са вещества, произхождащи от въглехидратите, който не можем да храносмелим. Налага се мението, че те спомагат за развитието на „добри” бактерии в червата. 

Здрави доброволци също са се подложили на тестове и при тях са доказани по-ниски стойности на депресия или нервно напрежение. Все пак пробиотиците не са панацея, а и не е необходимо да бъдат ползвани като абсолютно лекарство, съветват експертите. 

В недалечното бъдеще те считат, че ще бъдат произведени психобиотици, които ще лекуват страдащи от ментални заболявания. Надеждите са, че личният лекар лесно ще може да ни дава сведение, каква е нашата чревна микрофлора, след което да изписва пробиотици, като помощно средство към останалите медицински препоръки. Всичко това засега е в сферата на пожеланията, тъй като са нужни подробни изследвания, какви са разликите в микрофлората при различните здравни затруднения.

Все пак гризачите и хората са два напълно различни организми. Сектори в мозъка ни имат силата да понесат тревожните сигнали, които постъпват към тях, би могло да се справят с тях и да компенсират ситуацията.  

Частна компания е финансирала проучване с участието на три групи здрави жени. Едните са консумирали кисело мляко с пробиотик, вторите – мляко без такъв, а третите – нищо. След сканиране с магнитен резонанс, което е проведено преди опита и седмици след него, става очевидна разликата при техните мозъчни дялове. 

Първите определено могат да се похвалят със спокойна активност по отношение на емоции, усещане и безпокойство. Това още веднъж подсказва за връзката между малките „гости“ в телата ни и настроението, но работата тепърва предстои, признават самите академици в областта на бактериологията. 

Те са изненадани от заключенията, до които са достигнали, но гледат напред със задоволство, защото биха могли да помогнат на засегнати от затлъстяване, на изпаднали в дълбоко отчаяние и такива с психични отклонения. Повод за този оптимизъм е, че бактериите поддържат известен баланс в нас, и когато той бъде нарушен, страда метаболизмът ни и производството на серотонин.

Науката може да бъде полезна по отношение на здравословни процеси, за които се смята, че са даденост и не могат да бъдат решени. Като за начало, ревизирайте храненето си – то редовно се подценява. Макар непрекъснато да ни се повтаря колко е важно, рядко го взимаме присърце и продължаваме да слагаме неудачни ястия на трапезата си, а с правилния режим можем да постигнем много за състоянието си, усмивката и доброто си настроение.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари