Парите в исторически аспект

A+ A-
1334 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 4
Парите са фактор, финансовите системи са двигателят на държавите по света.

Нито изкуството, нито архитектурата, нито войната биха били възможни, ако не бяха тясно повлияни от финансовите инструменти. Банковото дело се заражда още през Ренесанса, разкрива известният британски историк Нийл Фъргюсън, познат ни от поредицата на BBC “Възходът на парите”.

Нийл Фъргюсън
снимка: speakers.ca

Авторът на бестселъри и редовен участник в тв предавания, следи от години финансовата история и как тя се отразява на политиката, икономиката, войните и обществото. Той прогнозира, че до 10 години Китай ще е изпреварила Сащ като най-голямата икономическа сила.

През Ренесанса банки като тази на семейство Медичи са отпускали заеми на кралете, имали са сложни баланси и са практикували редица транзакции. Това е период на значима финансова трансформация, не само на бум и развитие в областта на изкуството.

По време на Наполеоновите войни през 1799-1815 г. британската финансова система се оказва решаваща в битките, въпреки неповторимия талант на Наполеон и плама, с който се сражават французите.

Британците нямаше да се радват на военноморското господство преди Битката при Трафалгар, ако не разполагаха със солиден механизъм, който да го финансира. Без това предимство Френската империя трудно щеше да бъде унищожена.

воини за пари

Назад в миналото


Всъщност историята изобилства с подобни доказателства – финансовата система трябва да е стабилна и това се оказва едно от най-силните оръжия на воюващите.

Фъргюсън разказва, че в двете световни войни Централните сили и страните от Оста са много по-немощни във финансово отношение от западните демокрации.

Американската Гражданска война не успява именно заради безсилието на Конфедерацията да финансира военните си опити. Почти няма война след Ренесанса, зад която да не стои стабилна финансова основа.

Едни нации просперират с помощта на финансовите си умения, а други усещат последствията от липсата им. Испанската империя изглежда далеч от стагнацията през 14 век, но добивът на ценни метали не се оказва достатъчен фактор да я направи могъща и богата.
възход на парите

Златото и среброто създават условия за катализиране на инфлацията, в резултат на което Испания започва да изостава в сравнение с останалите европейски сили. В другите държави се фокусират върху финансовото развитие, не само върху трупането на състояние и дръпват с няколко крачки напред.

По думите на Нийл Фъргюсън  парите са нещо повече от метал, който добиваш от земята, претопяваш и превръщаш в монети. Стойността на паричните знаци зависи от количеството, което произведеш.

Холандците, италианците и британците осъзнават, че е нужна по-сложна финансова система за мобилизиране на спестяванията. Трябва да се пренасочат парите на хората към местата, където са необходими и да се „завъртят“, а не да си стоят на “топло“ под дюшека или в банковата сметка.

Пример как една просперираща страна, може да обеднее по вина на лошо финансово управление, е Аржентина. Преди век тя се намира в икономически силна позиция, а през 1913 г. тя е дори една от десетте най-богати страни в света. Аржентина притежава изобилие от природни ресурси, дълго атлантическо крайбрежие и има всички предпоставки за успех през 20-ти век.

Политическата нестабилност обаче и сменянето на няколко нови режима, които се хвърлят на поредния финансов трик, за да спонсорират програмите си, води до покачване на инфлацията и нарастване на дълговете. През 2001 г. правителството на Аржентина просрочва целия си външен дълг.

Изкушението на политиците да крадат от спестяванията на хората и разклащането на стабилността на банките, убедително предизвикват криза.

На територията на Чили също вилнее политически смут, управлението на крайнолявото правителство на Алиенде е катастрофално и оставя икономиката на ръба



ръба на пропастта.

То е свалено чрез военен преврат през 1973 г., а новият диктатор Пиночет си спечелва международно порицание заради жестокия си режим, включващ методи на мъчения и убийства. Това не спира чикагския икономист Милтън Фридмън да посети Чили и да консултира Пиночет за спасяването на страната.

Диктаторът се вслушва в съветите и поканва в правителството няколко чилийски икономисти, образовали се в Чикаго. Те въвеждат програма за реформи във финансовия сектор, засягащи радикално пенсионната система. След взетите мерки, Чили започва бързо възстановяването си и постига икономически успех за пример в Южна Америка.

Пиночет може да си служи със скандални нарушения на човешките права, но е наясно с нуждата от икономическа модернизация – ето защо праща Чили на върха. 

финансови кризи и обрати

Парите и страховете


Финансовата история е област, която се подценява, книгите по темата се броят на пръсти, липсва фокус върху финансите, категоричен е Фъргюсън. Така както учим за военната, културната, политическата и социалната история, е редно да се обръща внимание на финансовата. Факт е, че тя е не само интересна, но и полезна наука, още повече че играе първостепенна роля – за всички е от решаващо значение да се знаят формулите за умножаването на парите.

В основата на този проблем вероятно стои убеждението, че да се фиксираме върху финансите, не е добре. Те са културно низвергнати, като някаква недостойна част от съвременната цивилизация. Да твориш и да отглеждаш нещо се счита за по-коректно и правилно, отколкото да извършваш парични транзакции.

Световната финансова криза сякаш промени до известна степен нагласата. Може би сме на път да се променим и да започнем да гледаме с по-малко пренебрежение към тази част от историята. „Мръсната страна на парите“ е стереотип, който е време да бъде разчупен, и да се засили интереса към талантите във финансов аспект.

Дори елементарен анализ за историята на нашето време, изисква да си зададем въпроса, какво е причинило финансовата криза. И ако не сме подготвени, няма да сме способни да отговорим, независимо дали сме сто процента грамотни в други отношения историци. Фъргюсън е на мнение, че колапсът от 2008-2009 г. се дължи на „захранения с дългове пир“ на западния свят.

По негово виждане основната тенденция на 21-ви век е постепенният завършек на 600-те години господство на Запада и надигането на Изтока. Точно това разглежда той в последната си книга „Цивилизация - Западът и останалите“ (Civilization: the West and the Rest).

Колкото и да е развито обществото ни, очевидно финансовите системи си остават все така нестабилни и при трус последиците са сериозни. Все пак възходът на парите е от огромна полза за човечеството и то не би могло да изпадне толкова ниско или да се върне назад в еволюцията си.

И най-тежката депресия не ни праща в каменната ера, трудните моменти отминават и сме няколко нива над миналото си положение. Финансите обаче не бива да се разделят от процеса на човешкото развитие, този факт е крайно време да бъде признат.

Ако парите не се взимаха от едно място и да се пренасочват там, където са необходими, щяха още да са само в ръцете на определени хора под формата на купчини злато, а останалите щяха да са заробени със земеделие. Факт е обаче, че 99% от капиталите се намират в 1 % от хората. Въпреки всичко, най-добрите варианти и възможностите да се възползваме максимално от парите, са пред нас.

"Възходът на парите", автор Нийл Фъргюсън
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари