Злоупотреба с алкохол - упойка за болката

A+ A-
2685 прегледа 0 Коментара
Гласували: 3, рейтинг: 5
Спомняте ли си по филмите сме гледали как се правят операции на живо. Тъй като се работи без упойка, на пациента се дава огромно количество алкохол, до пълна безпаметност, в което болката става поносима и прехода към изпадане в безсъзнание се улеснява.
Болката на наливащия се с алкохол е нетърпима. Той преживява това всеки ден.

Болка от разочарованията в живота, от изоставяне, от липса на подкрепа, от липса на грижа, от липса на уважение и себеуважение. Болка, че е сам. Болка, която е неизказана, неизлята. Една загноясала болежка полята с много алкохол и забрава.

Както и временно постигане на малко по-светло състояние на душата, в началото на напиването, което бързо се измества от безпаметността и нечувстването... Но по-добре така да се живее. Така е поносимо - иначе не.

Защо???

Там историята на всеки човек, ще ви изуми. Повярвайте ми: жестокостта, липсата на здрави семейства, самотата, безсилието да промениш това, което те убива- са основни теми.

Омагьосания кръг



омагьосан кръг

Пия за да забравя! Забравяйки, причинявам толкова щети на тези около мен, че с времето хората не искат да са с мен. Губя уважението им, колкото и да съм добър, колкото и да съм умен, колкото и да съм богат. Това ми причинява болка. Напуска ме жена ми, после децата някак започват да странят от мен, а ги обичам. Хората имат лошо мнение. Това ми причинява гняв и болка... Отново пия, за да забравя. Всеки запой, носи след себе си щети. Всички щети биват покрити с алкохол.
Илюзиите на алкохола

Мога да спра, когато си поискам. До един момент- да, после без предупреждение алкохолът става по-силен от теб – могъщ господар. Той командва парада. Ще пиеш при всяко напрежение, при всяка болка, при всеки дискомфорт. Това ще се превърне в най-ценното ти лекарство за понасяне на несгодите от живота. Никога няма да виждаш колко проблеми ти причинява и самия алкохол. А и да виждаш няма да знаеш как да се справиш без упойка и ще пиеш... ще пиеш за да понесеш живота.

Хората са лоши, подлеци и се отнасят несправедливо с мен. Като че ли с магическа пръчка се изтриват моментите, в които си обиждал същите тези хора, посягъл си им, държал си се неадекватно и си ги карал да страдат. Обикновено отговора е „тогава бях пиян”. Да, но ако другия е нормален няма да издържи на болката, която му причиняваш и ще си тръгне. Алкохолът не отменя отговорността за действията и думите. Тези действия раняват и нормалните бягат.

Нелечимата болка. Всички изпитваме болка. Повечето от нас се справят с нея, споделяйки изплаквайки я, променяйки раняващи ситуации, преосмисляйки собственото си поведение. Болката е за това, за да те накара да се промениш. Да лазиш на колене в търсене на отговори, да се срещаш със собствените си минуси, да се изправяш пред собствените си страхове и сенки. Да осъзнаеш чудовищната си страна, глупавата си страна, тъпотията си, наивността си. Да търсиш изход оттам. Да се променяш.

Алкохолика не се променя, той заличава болката с чашката и тя никога не го променя.

Алкохолът ми помага да съм истински, да си казвам. Да но това казване е толкова непремерено и извън реалността, подкрепено е от състояние, което е нестабилно и да... дори да сте най-прави в аргументите си, дори в юмруците си, хората няма да ви разберат, нито ще имат нужния респект за да ви изслушат.

Алкохолът ми помага да се наспя. Да в началото. Отпуска ви. С времето обаче прави съня нестабилен. Често се събуждате, а понякога ви трябва и още алкохол за да заспите отново.
алкохола привиден помощник

Алкохоът ми помага да се развеселя, да ми е интересно. Наистина алкохола в началото прави живота по-цветен. В малки дози той помага за всичко, което ни липсва- да се смеем от сърце, да спре да ни пука от общественото мнение, да танцуваме без да ни е срам, да отидем при момичето, което харесваме без да се страхуваме от отхвърляне. Алкохолът ни прави по-самоуверени, с което ние се чувстваме по-добре. Да, но ако вземам всеки път това лекарство с времето нещата се обръщат. Алкохолът не може да маскира депресията и в малките моменти, в които не пиеш усещаш колко си мрачен, колко ти е тъпо и безлично, затова си пийваш пак, а ефекта на подобрение започва да изисква още и още алкохол. Ще ви разкрия тайна: с времето самия алкохол, с натрупването, той ви вкарва в депресия.

Разбиването на живота и загубата на хора

Жените
Тези, които пият са чувствителни хора. В по-голяма част от случаите са хора, които могат да обичат. Това привлича жените към тях. Само че!!!! Жените стават свидетел на непостоянството на техните емоции, което е много плашещо. Тя не знае какво ще отприщи алкохола- дали веселие, дали сълзи или агресия. Но знаят едно- каквото и да отприщи, то ще бъде изразено без оглед на ситуацията и хората присъстващи в нея, и няма да бъде помислено за последиците. Алкохолът прави реалността незабележима. Така се стига до срамни скандали на обществени места; побои, на които децата стават свидетели; сълзи, които водят в кръчмата посред нощ; желания, които водят до леглото на съседката без никаква съпротива на мисълта. Стига се до обиди към нея от най-гадно естество, за това, че не е каквато трябва.

Всичко бива изразено неадекватно... Жената започва да пази инстинктивно децата си, започва да пази себе си, отчуждава се или на свой ред се пропива, за да спре да чувства болката, която и е причинена.

В



/>В най-добрия случай си тръгва.

Ревността винаги присъства в двойката. Алкохоликът знае, че не е ценен, с времето знае, че няма да е и обичан. Това го кара да се чувства под постоянна заплаха. Всъщност не е и рядкост наистина жените му да имат нужда от друг мъж.

С времето тя не иска да я е страх повече.
С времето и писва да е сама, а той да е с чашката.
С времето и писва да е доволна, че се е прибрал и си е легнал и е нямало ексцесии.
С времето и писва да страда, да обира счупените стъкла, да се срамува и..... напуска.

Мъжът, злоупотребяващ с алкохол, няма да потърси вината в себе си. Няма да си зададе въпроса къде сгреших? Ако си го зададе ще трябва да преброи пакостите си, да преброи натрошените стъкла, да види вашите сълзи, да се изправи пред всички загуби които е понесъл, да види срама, страха и безпомощността на собствените си деца, пред всичките провалени празници, пред всичките обиди. Това е непоносима болка... Това е сриващо преживяване, с което той няма никакъв ресурс да се справи.

Ще реши, че започва на ново, за да забрави за старото- ще пие... ще пие до забравяне, в което ще причинява още щети.

А жената ще си тръгне....

Децата на мъже злоупотребяващи с алкохол
Това не са деца. Това са възрастни, свикнали да компенсират изцепките на родителите си. Ако е паднал под масата, ще го вдигнат и ще го сложат да спи, ако крещи- ще са тихи и ще се заключат в другата стая, за да не го дразнят. Те свикват да се моделират по настроенията. Често се затварят, често изглеждат тъжни. Разбира се никой не ги забелязва- татко е пиян, а мама е заета да го хока или плаче в другата стая. Те остават сами в емоциите си.

Растат в огромен срам, срам от родителите си.

срам от родителите си

„Ти си дъщеря на Спас- пияницата, какво си мислиш, че ще постигнеш. Баща ти е пияница, ти коя си”. Последствията- дълготрайно чувство за неувереност и срам от произхода, превърнало се в панически атаки.

„Помня баща си, ходехме и го търсихме по улиците. Намерихме го паднал, целия в кръв. Довлякохме го до вкъщи. Избърсах кръвта, мама плачеше. Гледах да я успокоя и нея.” Последствията- булимия на 16 годишна възраст.

„За баща ми не се говори. Постоянно вдигаха скандали в къщата. Не веднъж е биел мама. Не искам да говоря....”Последствията – четири опита за самоубийство…

Тези деца не говорят. От страх, от срам, от тъга, защото ги е страх от собствените им емоции. Те не разказват какво са видели и как са се чувствали- никога! Стига им, че всички знаят, че родителя им е „Спас –пияницата”. Те никога не порастват с добро самочувствие, тъгата и болката ги съпътстват всеки ден. Накрая.... се разболяват.

Ако обичат баща си са солидарни с алкохолизма му- разказват му вицове за алкохол; смеят се на изцепките му; спят където ги завари съня и казват че им харесва; защитават го. Какво ли не правят децата, за да спасят родителите си....но....накрая остават в собствената си тъга… и отново се разболяват.

Работа и алкохол


В началото алкохолът те отпуска от стреса. Гаден колега, още по-неприятен шеф, мизерна заплата, неуважение. И там започва веселбата... Звъниш на шефа си в 12 през нощта. Имаш пълното право да си недоволен, но ти е трябвал един литър алкохол за да го изразиш и какво да правиш... минало е 12. Шефа ти изслушва иначе правилните ти доводи, само където те излизат неструктурирано, размазано, провлачено, често с обиди.


Не искам да продължавам. Явно е, че накрая губиш уважение, колкото и добър професионалист да си.
Явно е и че накрая хората спират да съдействат и се държат също толкова безпардонно с теб.

Приятели


С времето, по трезвите си тръгват и остават само тези, които могат да понесат обидите, празните думи и някое друго сбиване. Остават тези, които са достатъчно пияни за такъв тип общуване. Остават тези, които ще ви успокоят, ще ви потупат по рамото и ще ви кажат :”нищо беше се напил”. Ще ви го кажат, защото утре и вие ще им го кажете и така ще се подкрепяте.

Нито един от тях няма да ви подкрепи, когато ви е тежко с нещо друго освен да ви налее упойката. Те също не знаят как да се справят с болката си. С времето хората на масата няма да имат значение, важно ще е пиенето, не разговорите, важен ще е толеранса към неадекватността. С времето това ще стане компания за предпочитане, само там ще сте приети такива, в каквито ви е превърнал алкохола.
Краят е празнота........безброй загуби.....и все по-тежък живот за понасяне.

Аз съм психотерапевт. Работя с дъщерите, синовете и жените ви.
Иска ми се да викате с глас за помощ, но знам че гордостта пречи. Знам, че най-лесното е да се отречете от това, което губите ежедневно.

Лечението е... просто потърсете помощ... Всичко бавно и постепенно ще се подреди... Потърсете хора, които разбират душата ви... Психотерапевти, които имат опит и ще ви помогнат да се справите с болката... без упойка... Да, няма да е лесно. Ще се изправите пред собствените си руини и няма да знаете откъде да започнете....

Ще трябва да градите, като мравка... тухла по тухла, но за първи път може би ще усетите, че правите нещо смислено, че не сте сами и ще започнете да връщате самоуважението си.
Сподели
За автора
Галя Мутафова

Дипломиран психолог съм и магистър по „Социална психология”. Имам сертификат от Европейската асоциация по психотерапия. Предлагам психологическа помощ, списвам сайта feelgood.bg.

Свързани публикации
Коментари