Създаването на изкуствен човек – феномен или въпрос на време?

A+ A-
1388 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 5

Мечта или проклятие ще се окажат експериментите за създаване на човешко копие


Човешкият индивид има високи стремежи и те не се изчерпват с опознаването на необятния Космос, с издирването на извънземен живот и клонирането. Напредналите биотехнологии и медицината в областта на регенерацията на тъкани и органи ни позволяват да се занимаваме с експерименти, които никой не е подозирал, че са възможни.

Blue Brain е проект, който има за цел да създаде съзнание и да възпроизведе мозъчна дейност. За основа на опитите се използват плъхове, но на първично ниво в чисто биологичен аспект техните мозъци не се различават особено от човешките. На този етап учените са успели да завършат основна симулация на новата мозъчна кора, свързана с обработването на сетивна информация. Пресъздадени са 30 хиляди неврона или около 1/3 от кубичен милиметър частица от мозъчната тъкан. Това е своеобразен успех, но предизвикателството тепърва предстои, признават специалистите. В мозъка на човек се съдържат общо 86 милиарда неврона, което прави задачата особено трудна.

В Америка тече друга програма за картографиране на мозъка, участниците в която са достигнали до изводите, че мозъчните връзки при различните хора имат своята специфика. Тези с по-голяма издръжливост и по-силна памет, например, имат по-силни мозъчни връзки. Изглежда все пак сме доста назад в познанието си за човешкия мозък, а без него ще се окаже невъзможно да „построим“ копие на реален мозък.

Биологични копия


В университета „Джон Хопкинс“ са достигнали до създаването на мини мозъци, които са с размера на мозъка на зародиш на 2 месеца. Те не биха могли да бъдат използвани другояче, освен за тестове на медикаменти и субстанции върху нервната дейност.

Но „Инициатива 2045“ си поставя още по-високи цели – спонсорираната от руския милиардер Дмитрий Ицков организация, планира да превърне хората в безсмъртни версии с помощта на нервни интерфейси и роботика. Изследването се концентрира върху потенциала за зареждане на човешко съзнание в компютър. Учените ще направят всичко по силите си да реализират проекта, но дали суперкомпютърът със симулиран мозък няма да се обърне един ден срещу създателите си, засега остава в сферата на догадките.

изкуствен мозък

Към момента Open Worm е най-близко до идеята за копие на работещ мозък. Той е дигитален модел на органите и мускулите на кръгъл червей.

Трансплантация на глава и наличие на усещания


Главата и лицето се считат за най-трудните части при създаването на копие на едно същество. Глави на животни се трансплантират повече от век вече, но крайният резултат винаги е катастрофален – стига се до парализи и смърт. Още през 50-те години биологът Владимир Демихов прави експерименти с кучешки глави в СССР. Те не са успешни, но за сметка на това се отбелязва напредък в трансплантирането на други органи между животни. Благодарение на приноса му, през 1967 г. се стига и до първата трансплантация на човешко сърце.

През 1970 г. американският неврохирург Робърт Уайт пробва да трансплантира глава на маймуна върху тяло на друга. Процедурата не среща одобрението на обществото, макар да е доказано, че животното е имало и усещания за заобикалящата го среда. То не оцелява дълго обаче.

трансплантация на глава

Италианският колега на Уайт – Серджо Канаверо, твърди, че догодина ще изуми света с първата успешна трансплантация на глава. Неслучайно някои вече го определят като Франкенщайн.



Франкенщайн. Канаверо се е насочил и към конкретен пациент. 30-годишният руснак Валери Спиридонов има спинална мускулна атрофия и се е съгласил главата му да бъде отрязана, а след това свързана с гръбначния стълб на донор. При сензационната трансплантация ще бъде употребен полиетилен гликол за лепило. Етичните съображения не спират Канаверо, но липсата на финанси засега стои като значим въпрос пред него – докато не намери спонсор на идеята си, не може да се каже дали със сигурност ще стартира проекта си.

Сред примерите за най-положителен развой при присаждането на лице е този на Патрик Хардисън. Пожарникарят претърпява инцидент и през ноември 2015-та се подлага на 26-часова операция в „Лангон“, Ню Йорк, където получава лицето на друг човек в мозъчна смърт.

Мозъкът и лицето са сложен казус, но при създаването на останалите части от тялото учените смятат, че ще намерят по-лесно решение. Костите се ремонтират още от 19 век с помощта на пирони и шини, а титанът е отличен техен заместител – той не е токсичен, съвместим е с тъканите и има дълготрайна годност. 3D принтерите също идват на помощ при направата на реплики на кости. През 2012-та 83-годишна жена се сдоби с нова долна челюст, напечатана на съвременния уред. Всичко продължава в рамките на няколко часа, а след излизането от упойка, тя вече може да говори и много скоро и да се храни и преглъща. През 2015-та испанец получи гръден кош от титан.

При органите също се отбелязва напредък. Съществуват биопринтери с функция за произвеждането на човешки тъкани. Живите клетки се поставят в желатиноподобна субстанция и се „раждат“ изкуствени сърца, бъбреци и черен дроб. Трудността идва от липсата на кръвоносни съдове, които трябва да ги поддържат живи. И по тази линия се работи усърдно обаче. През 2014-та австралийски и американски експерти отбелязаха прогрес с влагането на изкуствени кръвоносни съдове в тъкан, а преди месеци в Северна Каролина обявиха, че разполагат с принтер за органи, тъкани и кости.

Накрая е кожата, която има слоеста структура и по тази причина се оказва не толкова придирчива за принтиране. От година насам L’Oreal и Organovo работят съвместно в сферата на биоинженерството, като целта им е именно създаването на изкуствена кожа. Засега не планират да предоставят метода си за медицинска употреба, а по-скоро за изпитания на козметични продукти.

И след завършителния процес по имитиране на „опаковката“, идва ред на може би най-важното – как да се вдъхне живот на изкуственото тяло. Няма учени, които да могат да се похвалят с подобно постижение. Както всички знаем, животът не е просто софтуерен алгоритъм, нито пък химична реакция, която би могла да възникне в лабораторни условия.

вдъхване на живот, на машина

Все пак, за да бъдат контролирани с мисъл протезите, се имплантират електроди, които предизвикват импулси при движенията на ръцете и пръстите. Има протези и за симулация на усещания от докосванията, но засега са изпитани само при маймуни. Изследванията в тази посока са оправдани, за да може да се вдъхне надежда на пациенти с липсващи крайници или увреден гръбнак. В Швеция са една крачка напред със своя електронен език, различаващ вкусове, а масачузетска компания изгражда система за определяне на миризми. За зрение и слух ще играят ролята съответно камери и микрофони, с което сетивата ще са допълнени окончателно.

А кога ще видим изкуственият индивид да функционира напълно, остава само времето да покаже.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари