Новогодишните късмети

A+ A-
2081 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 5
Задава се Новата година. Нека си признаем, обикновено с трептящо сърце очакваме не само подаръците, а и баницата с късмети.

Обичаят, почти единственият непоклатимо оцелял от новогодишните празнични традиции, ни вдъхва неволен респект, и ни изпълва с надежда дори за немислимото. „Добър е Бог“, казваме си, „може пък и моят живот да се обърне“…

За да се сбъдне една магия обаче, трябва да се изпълни правилно. А в последните години, щедри на късметчета са не само кафенетата, а и купените баници, и томболите, и накрая обикновено изпращаме празника с „няколко пъти любов“, два-три „автомобила“ и задължително „екскурзия в чужбина“.

Тези късмети обаче рядко се осъществяват. Защо, не работи ли вече обичаят? Работи, но ако се вгледаме в същността му. А тя далеч не е детска игра.

В статията си за хляба етнологът Ася Василева пише: „Прочутата българска пита с Къс-Мети* пази именно това убеждение на предците ни. Истинският късмет е да имаш „КЪС” от общия хляб, да си част от хляба на рода си”…

Затова, точното действие (за нашите баби – и свещенодействие) е било всеки късмет да бъде в ЕДНА баница, разпределяна между роднините, сред членовете на ЕДНА общност.

Ето тук е причината късметите в баницата да не се повтарят, защото за преуспяване на цялото, всеки от рода е трябвало да разпознава своя неповторим дял, или КЪС.

В стария обичай грижата по стопанството е била голяма, затова нивите, добитъкът и къщата са се падали на различни хора. Ако на някого се е падала и грижата по рожба, то на друг се е падало учението, или пътуването, като също така важни и полезни умения за общността.




/>
Не са липсвали и шеговитите късмети. Където късметът се е залагал с дрянови клонки, клончето без пъпка е обозначавало „мързела“. Какъв по-добър начин да се обясни на децата, че да бъдеш мързелив сред българите е повод за подигравки и смях, а също и че мързелът в делата гарантира да останеш безплоден.

късмети с дряново клонче

Късметите, залагани с дряново клонче крият още една непредвидена опасност – ако си твърде лаком, може да си изядеш късмета, а ако си невнимателен - да го разкъсаш. И тогава отново родът идва на помощ. По метода на изключването, чак след като чуеш дела на другите, накрая ще разбереш какво се е паднало и на тебе.

Имало е и парче баница, отделяно за дома. Това означава, че един от късметите е бил общ. Вълнуващо е било, ако на цялата къща се падне пътуване, а най-радващо, ако се падне здравето.

В областите, където са залагали на предмети, олицетворяващи определени качества, можем да намерим отглас от древната образна реч, „извикваща“ определени събития. Така орехът е „мъдрост“, камъчето, както можем да се досетим е „здраве“, дряновото клонче също е „здраве и устойчивост“. Бялото копче означава „овцете“ – причина за топлите ни дрехи, а зрънцата - „оранта“. Разбира се, листчето обозначава „учението“, а парченцето ябълка - „споделената любов.“

Мнозина и днес се опитват да спазват старата традиция, и да я извършат с разбиране и вяра. И точно те споделят, че късметите им се сбъдват.

Весели празници!

* „мети” на коптския бохарски диалект (предполагаем древнотракийски, описан в поредицата на д-р Гайд „Тракийското писмо декодирано”) означава „мисли”. Оттам па-мети, буквално: „моите мисли”.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари