Египетските пирамиди и величието на едно минало
101267 прегледа
0 Коментара
Египетските пирамиди са създадени в едно отминало време, когато Египет се е славила като богата и могъща цивилизация. Възвишенията, особено тези в Гиза, са не само величествени, но и покрити с мистерия. Историята не познава други толкова впечатляващи сгради от древността насам, които да са издигнати по изкуствен път.
Освен това всяка от тях отразява социалното положение и богатството на своя фараон или цар, което той е заемал в египетското общество. Несъмнено пирамидите са неповторими, а заради липсата на достатъчно отговори около тяхното построяване и съществуване през годините, често са обект на редица загадки.
През периода на управлението на третата и четвъртата династия на Старото царство, Египет се радва на икономически растеж и финансова стабилност. Кралските особи заемат висша позиция в египетското общество по това време. Те са обожествявани и са сравнявани с боговете, считайки че са били избирани лично от тях, за да посредничат между земята и небето. Ето защо всеки фараон е целял да запази величието си и след смъртта си, без да иска да разваля митичния си образ.
Любопитен факт е, че пирамидите всъщност са гладки и наклонени настрани, символизирайки лъчите на слънцето по този начин, а целта е била да съдействат на душата на фараона да се качи до небето и да се присъедини към боговете, особено към бога на слънцето Ра.
Египтяните смятали, че когато фараонът умре, част от неговия дух („ка“) се запазва в тялото му. Грижите по поддържането му трябва да продължат – затова се мумифицира, а личността се погребва заедно с всички златни съдове, храни, обзавеждане и други придобивки.
Пирамидите са израз на този култ към мъртвите фараони, които все едно са властвали и след смъртта си. Около тях в гроба са намирали място впоследствие роднините им, подчинените им, свещениците.
През 2950 г. пр.н.е. царските гробници са представлявали плоски правоъгълни фигури, с издълбани камъни и са известни като „мастаби“. Те са предшествениците на „истинските“ пирамиди.
Най-старата пирамида в Египет е построена около 2630 г. пр.н.е. в Саккара за владетеля Джосер от третата династия. Тя е стъпаловидна, но стартира като типичната мастаба, след което обаче прераства в далеч по-амбициозен проект. Архитект на пирамидата на Джосер е Имхотеп – свещеник и лечител, който 1400 години по-късно бива издиган в култ като бог на медицината.
В крайна сметка сградата достига височина от 62 метра и е най-високата за своето време. Тя е била обградена от комплекс от дворове, храмове и светилища. От там нататък стъпаловидната пирамида става пример за царските погребения, въпреки че нито една от планираните на практика не е била завършена.
Червената пирамида в Дашур е най-ранната гробница, която носи характерните белези на истинските. Тя се превръща в четвъртата по големина пирамида в Египет. Строителят й Снофру е много изобретателен и за да не рухне постройката му от тежестта на стените, той я укрепва със стъпаловиден таван.
Няма по-известни от Великите пирамиди в Гиза, които са разположен на плато, на западния бряг на река Нил, край днешно Кайро. Те включват три големи пирамиди – Хеопсовата, Пирамидата на Хефрен, както и тази на Микерин. В близост до тях се намират и няколко по-малки сгради. Целият комплекс заема престижно място в седемте чудеса на Античния свят, тъй като е най-древният, съхранен до днес паметник.
Пирамидите са част от Некропола, представляващ останки от селище, където е разположен още Големия Сфинкс. С издигането на пирамидите в Гиза, Снофру демонстрира изключителните си архитектурни познания, а способностите му се предават и на сина му Хеопс, който има принос за построяването на Хеопсовата пирамида.
Средната пирамида е създадена за сина на Хуфу Хефрен (2558-2532 пр.н.е.) и уникалното при нея е, че има запазена мраморна облицовка в оригиналния си вид. Изградена е с помощта на големи каменни блокове, които тежат около два тона. Имала е розов гранит за украса, но той отдавна липсва. Най-южната пирамида в Гиза е построена за фараона от четвърта династия Микерин (2532-2503 г. пр.н.е.). В момента е 61 м, но първоначално е била с 4 метра по-висока. Направена е от гранит и варовик.
Поне 2 милиона каменни блокове са монтирани при издигането на Голямата пирамида. Официалните източници свидетелстват, че тя е строена в продължение на 20-23 години, и е завършена около 2580 г. пр.н.е. Стените й са разпределени по посоките на света, а входът е от север. За създаването й се предполага, че е използвана работната сила на 20 хиляди души, макар по-рано да се е смятало, че те може би са дори 100 хиляди. Счита се, че строителите са били местни, а не роби или чужденци, както гласят някои версии. Те са били египетски работници, които са се трудили през периода на годината, когато Нил наводнява голяма част от територията в близост.
Ето и един доста правдоподобен начин за това как точно е построена (видеото е на английски, без български субтитри).
През петата и шестата династия в Египет качеството и мащабите на строителството на пирамидите рязко тръгва надолу. Продължават да се издигат такива сгради, но заедно с отслабващата сила на влияние и богатство на самите фараони, те също изчезват постепенно.
Около 2278 г. пр.н.е. е издигната последната от Големите пирамиди и според традициите на Старото царство – Пирамидата на Пепи II. Тя е последната монументална пирамида до началото на управлението на 12 династия и Средното царство. И тогава обаче никой не успява да повтори внушителните пропорции и обеми на Великите пирамиди.
Милиони хора ежедневно посещават пирамидите и се докосват до духа на древността, до неповторимата архитектура и до силната енергия, която витае в района около тях.
Славното минало на Египет винаги ще бъде в съзнанието ни, благодарение именно на пирамидите. Те често са обект на плячкосване и вандалски прояви, заради което липсва на места облицовката им, ограбени са някои от камъните и вече не достигат реалната си височина, но все така си остават притегателен център за туристите от цял свят.
Какво е бъдещето им и дали ще бъдат опазени, не се знае, но при всички случаи те ще продължат да са обвити в тайнственост и легенди, което ги прави още по-атрактивни не само за изследователите, но и за обикновения човек.
По материали на National Geographic
Освен това всяка от тях отразява социалното положение и богатството на своя фараон или цар, което той е заемал в египетското общество. Несъмнено пирамидите са неповторими, а заради липсата на достатъчно отговори около тяхното построяване и съществуване през годините, често са обект на редица загадки.
Фараонът в египетското общество
През периода на управлението на третата и четвъртата династия на Старото царство, Египет се радва на икономически растеж и финансова стабилност. Кралските особи заемат висша позиция в египетското общество по това време. Те са обожествявани и са сравнявани с боговете, считайки че са били избирани лично от тях, за да посредничат между земята и небето. Ето защо всеки фараон е целял да запази величието си и след смъртта си, без да иска да разваля митичния си образ.
Любопитен факт е, че пирамидите всъщност са гладки и наклонени настрани, символизирайки лъчите на слънцето по този начин, а целта е била да съдействат на душата на фараона да се качи до небето и да се присъедини към боговете, особено към бога на слънцето Ра.
Египтяните смятали, че когато фараонът умре, част от неговия дух („ка“) се запазва в тялото му. Грижите по поддържането му трябва да продължат – затова се мумифицира, а личността се погребва заедно с всички златни съдове, храни, обзавеждане и други придобивки.
Пирамидите са израз на този култ към мъртвите фараони, които все едно са властвали и след смъртта си. Около тях в гроба са намирали място впоследствие роднините им, подчинените им, свещениците.
Първите пирамиди
През 2950 г. пр.н.е. царските гробници са представлявали плоски правоъгълни фигури, с издълбани камъни и са известни като „мастаби“. Те са предшествениците на „истинските“ пирамиди.
Най-старата пирамида в Египет е построена около 2630 г. пр.н.е. в Саккара за владетеля Джосер от третата династия. Тя е стъпаловидна, но стартира като типичната мастаба, след което обаче прераства в далеч по-амбициозен проект. Архитект на пирамидата на Джосер е Имхотеп – свещеник и лечител, който 1400 години по-късно бива издиган в култ като бог на медицината.
В крайна сметка сградата достига височина от 62 метра и е най-високата за своето време. Тя е била обградена от комплекс от дворове, храмове и светилища. От там нататък стъпаловидната пирамида става пример за царските погребения, въпреки че нито една от планираните на практика не е била завършена.
Червената пирамида в Дашур е най-ранната гробница, която носи характерните белези на истинските. Тя се превръща в четвъртата по големина пирамида в Египет. Строителят й Снофру е много изобретателен и за да не рухне постройката му от тежестта на стените, той я укрепва със стъпаловиден таван.
Най-големите пирамиди в Гиза
Няма по-известни от Великите пирамиди в Гиза, които са разположен на плато, на западния бряг на река Нил, край днешно Кайро. Те включват три големи пирамиди – Хеопсовата, Пирамидата на Хефрен, както и тази на Микерин. В близост до тях се намират и няколко по-малки сгради. Целият комплекс заема престижно място в седемте чудеса на Античния свят, тъй като е най-древният, съхранен до днес паметник.
Пирамидите са част от Некропола, представляващ останки от селище, където е разположен още Големия Сфинкс. С издигането на пирамидите в Гиза, Снофру демонстрира изключителните си архитектурни познания, а способностите му се предават и на сина му Хеопс, който има принос за построяването на Хеопсовата пирамида.
Средната пирамида е създадена за сина на Хуфу Хефрен (2558-2532 пр.н.е.) и уникалното при нея е, че има запазена мраморна облицовка в оригиналния си вид. Изградена е с помощта на големи каменни блокове, които тежат около два тона. Имала е розов гранит за украса, но той отдавна липсва. Най-южната пирамида в Гиза е построена за фараона от четвърта династия Микерин (2532-2503 г. пр.н.е.). В момента е 61 м, но първоначално е била с 4 метра по-висока. Направена е от гранит и варовик.
Поне 2 милиона каменни блокове са монтирани при издигането на Голямата пирамида. Официалните източници свидетелстват, че тя е строена в продължение на 20-23 години, и е завършена около 2580 г. пр.н.е. Стените й са разпределени по посоките на света, а входът е от север. За създаването й се предполага, че е използвана работната сила на 20 хиляди души, макар по-рано да се е смятало, че те може би са дори 100 хиляди. Счита се, че строителите са били местни, а не роби или чужденци, както гласят някои версии. Те са били египетски работници, които са се трудили през периода на годината, когато Нил наводнява голяма част от територията в близост.
Ето и един доста правдоподобен начин за това как точно е построена (видеото е на английски, без български субтитри).
Краят на ерата на пирамидите
През петата и шестата династия в Египет качеството и мащабите на строителството на пирамидите рязко тръгва надолу. Продължават да се издигат такива сгради, но заедно с отслабващата сила на влияние и богатство на самите фараони, те също изчезват постепенно.
Около 2278 г. пр.н.е. е издигната последната от Големите пирамиди и според традициите на Старото царство – Пирамидата на Пепи II. Тя е последната монументална пирамида до началото на управлението на 12 династия и Средното царство. И тогава обаче никой не успява да повтори внушителните пропорции и обеми на Великите пирамиди.
Пирамидите днес
Милиони хора ежедневно посещават пирамидите и се докосват до духа на древността, до неповторимата архитектура и до силната енергия, която витае в района около тях.
Славното минало на Египет винаги ще бъде в съзнанието ни, благодарение именно на пирамидите. Те често са обект на плячкосване и вандалски прояви, заради което липсва на места облицовката им, ограбени са някои от камъните и вече не достигат реалната си височина, но все така си остават притегателен център за туристите от цял свят.
Какво е бъдещето им и дали ще бъдат опазени, не се знае, но при всички случаи те ще продължат да са обвити в тайнственост и легенди, което ги прави още по-атрактивни не само за изследователите, но и за обикновения човек.
По материали на National Geographic
