Нанотехнологии
17609 прегледа
0 Коментара
Нанотехнологията е наука, инженеринг и технологии в едно. Тя реално представлява изучаването и прилагането на изключително малки неща във всякакви сфери на живота – химия, физика, биология и други. Това става посредством манипулирането на мулекулите и атомите на наночастиците. А те са с размери от 1 до 100 нанометъра (от 1 до 100 милионна част от милиметъра.) Толкова са малки, че не само че не се виждат с просто око, ами не могат да бъдат забелязани даже с нормален микроскоп!
Началото на концепцията стояща зад нанотехнологиите е започнало с лекция на тема "Има много място на дъното" („There’s Plenty of Room at the Bottom“) от физика Ричард Файнман, на заседание на Американското физическо общество в Калифорнийския технологичен институт (CalTech) на 29 декември 1959 г., много преди самия термин да бъде формулиран и използван за първи път.
В речта си, Файнман описва процес, в който учените ще могат да манипулират и контролират отделните атоми и молекули, а пък повече от десетилетие след това в неговите изследвания за ултрапрецизна механична обработка, професор Норио Танигучи въвежда термина нанотехнологии.
Броят на продуктите, използващи малките частици, които се предлагат на пазара е над 1000 и постоянно нараства.
От начало нанотехнологиите са използвани за слънцезащитни кремове и други козметични продукти, повърхностни покрития и опаковки, облекло, дезинфектанти и битови уреди. В последствие са се появили и много други начини за употреба на малките частици.
1. Мастило провежда електричество
Малки парченца проводим метал са изключително важни компоненти на съвременната електроника, но бъдещите поколения може да не се нуждаят от високо прецизни машини, ами някой удобни неща да се правят на ръка.
Изследователи от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн правят мастило от сребърни наночастици, които се свиват с помощта на киселина. Те са суспендирани в разтвор на целулоза. По този начин те имат по-голям вискозитет и могат да изтичат като мастило от химикалка, съвсем буквално.
Всичко нарисувано с нея става сребърна тел, която може да пренася ток, достатъчно за захранване на антена или дори малък LED дисплей, като крушката на тавана. Тази, вече не чак толкова иновативна технология дава много интересни, не само дизайнерски възможности и решения.
2. Детектор за рак
Златни наночастици се използват в различни нови проучвания, свързани с рака и други заболявания. Когато раковите клетки растат, гените и протеините в клетките се променят и този процес излъчва летливи органични съединения, които могат да бъдат лесно разпознаваеми, защото имат характерен мирис и определени кучета могат да бъдат обучени да го откриват, диагностицирайки пациентите в ранен стадии.
Израелски изследователи вече години наред експериментират в тази насока, преди да се похвалят, че вече са открили начин не само да бъдат „подушени” раковите клетки, ами и съвсем точно да се определи, кой орган е нападнала коварната болест.
3. Защита от вредните слънчеви лъчи
Някои от слънцезащитните продукти съдържат наночастици от Титанов диоксид и Цинков оксид, които са силно отразяващи и могат да предотвратят вредното слънчево лъчение от проникване в кожата ви. Както и за много други тепърва навлизащи продукти, тук също има големи спорове и дебати, дали това е екологично чисто и дали по някакъв начин наночастиците не попадат в организма ни, оказвайки негативно влияние.
4. Наноматериали в полза на храните
Едно от най-спорните приложения на нанотехнологиите е върху посевите ни с хранителни култури. Наночастиците могат да бъдат използвани като пестициди или като тор, но някои изследвания показват, че може да повредят култури, дори фатално.
5. Напредничева генетика
Никога не спира работата на учените, които се занимават с генетика, опитвайки се, с помощта на наночастиците да променят човешката днк. Тук вече възможностите са безкрайни. Наночастиците ще имат способността да се самопроизвеждат. Какво значи това? Учените ще създават няколко от тях, които в последствие, щом се окажат в подходяща среда, започват да се размножават и възпроизвеждат.
Това са само една много малка част от приложенията на тази минитехнология. Възможностите и са безкрайни и буквално всеки ден откриваме нови начини за нейните приложения в полза на нашия живот.
Наночастиците ще могат да се синхронизират на различни честоти и да изпълняват различни команди. Ще могат успешно да заместват клетъчни дефекти в организма или да унищожават ракови клетки. И то абсолютно безболезнено и без да се налагат каквито и да било оперативни намеси.
Всеки ще може да сложи в тялото си определена нанотехнология, която ще играе ролята на пазач от различни неблагоприятни влияния или болести. Ако се комбинират знанията с биологията и генетиката, ще имаме възможност да придобиваме различни умения, например да виждаме в тъмното или да сме недосегаеми за радиацията и т.н.
Не можем да избегнем заключението, че след като наночастиците ще имат възможността да се саморазмножават, значи те реално няма да струват нищо и ще са масово достъпни за всички.
Разбира се, възможно е с помощта на нанотехнологията човека да бъде напълно контролиран и да няма никаква власт над своите действия и желания.
Ползвани източници:
http://www.nano.gov/
http://futureforall.org/
http://www.popsci.com/
Началото на концепцията стояща зад нанотехнологиите е започнало с лекция на тема "Има много място на дъното" („There’s Plenty of Room at the Bottom“) от физика Ричард Файнман, на заседание на Американското физическо общество в Калифорнийския технологичен институт (CalTech) на 29 декември 1959 г., много преди самия термин да бъде формулиран и използван за първи път.
В речта си, Файнман описва процес, в който учените ще могат да манипулират и контролират отделните атоми и молекули, а пък повече от десетилетие след това в неговите изследвания за ултрапрецизна механична обработка, професор Норио Танигучи въвежда термина нанотехнологии.
Броят на продуктите, използващи малките частици, които се предлагат на пазара е над 1000 и постоянно нараства.
От начало нанотехнологиите са използвани за слънцезащитни кремове и други козметични продукти, повърхностни покрития и опаковки, облекло, дезинфектанти и битови уреди. В последствие са се появили и много други начини за употреба на малките частици.
Ето и някой от приложенията на нанотехнологията:
1. Мастило провежда електричество
Малки парченца проводим метал са изключително важни компоненти на съвременната електроника, но бъдещите поколения може да не се нуждаят от високо прецизни машини, ами някой удобни неща да се правят на ръка.
Изследователи от Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн правят мастило от сребърни наночастици, които се свиват с помощта на киселина. Те са суспендирани в разтвор на целулоза. По този начин те имат по-голям вискозитет и могат да изтичат като мастило от химикалка, съвсем буквално.
Всичко нарисувано с нея става сребърна тел, която може да пренася ток, достатъчно за захранване на антена или дори малък LED дисплей, като крушката на тавана. Тази, вече не чак толкова иновативна технология дава много интересни, не само дизайнерски възможности и решения.
2. Детектор за рак
Златни наночастици се използват в различни нови проучвания, свързани с рака и други заболявания. Когато раковите клетки растат, гените и протеините в клетките се променят и този процес излъчва летливи органични съединения, които могат да бъдат лесно разпознаваеми, защото имат характерен мирис и определени кучета могат да бъдат обучени да го откриват, диагностицирайки пациентите в ранен стадии.
Израелски изследователи вече години наред експериментират в тази насока, преди да се похвалят, че вече са открили начин не само да бъдат „подушени” раковите клетки, ами и съвсем точно да се определи, кой орган е нападнала коварната болест.
3. Защита от вредните слънчеви лъчи
Някои от слънцезащитните продукти съдържат наночастици от Титанов диоксид и Цинков оксид, които са силно отразяващи и могат да предотвратят вредното слънчево лъчение от проникване в кожата ви. Както и за много други тепърва навлизащи продукти, тук също има големи спорове и дебати, дали това е екологично чисто и дали по някакъв начин наночастиците не попадат в организма ни, оказвайки негативно влияние.
4. Наноматериали в полза на храните
Едно от най-спорните приложения на нанотехнологиите е върху посевите ни с хранителни култури. Наночастиците могат да бъдат използвани като пестициди или като тор, но някои изследвания показват, че може да повредят култури, дори фатално.
5. Напредничева генетика
Никога не спира работата на учените, които се занимават с генетика, опитвайки се, с помощта на наночастиците да променят човешката днк. Тук вече възможностите са безкрайни. Наночастиците ще имат способността да се самопроизвеждат. Какво значи това? Учените ще създават няколко от тях, които в последствие, щом се окажат в подходяща среда, започват да се размножават и възпроизвеждат.
Това са само една много малка част от приложенията на тази минитехнология. Възможностите и са безкрайни и буквално всеки ден откриваме нови начини за нейните приложения в полза на нашия живот.
Трябва ли да се бъркаме в делата на Бог?
Наночастиците ще могат да се синхронизират на различни честоти и да изпълняват различни команди. Ще могат успешно да заместват клетъчни дефекти в организма или да унищожават ракови клетки. И то абсолютно безболезнено и без да се налагат каквито и да било оперативни намеси.
Всеки ще може да сложи в тялото си определена нанотехнология, която ще играе ролята на пазач от различни неблагоприятни влияния или болести. Ако се комбинират знанията с биологията и генетиката, ще имаме възможност да придобиваме различни умения, например да виждаме в тъмното или да сме недосегаеми за радиацията и т.н.
Не можем да избегнем заключението, че след като наночастиците ще имат възможността да се саморазмножават, значи те реално няма да струват нищо и ще са масово достъпни за всички.
Възможно е с помощта на нанотехнологията да достигнем и до безсмъртие!
Разбира се, възможно е с помощта на нанотехнологията човека да бъде напълно контролиран и да няма никаква власт над своите действия и желания.
Ползвани източници:
http://www.nano.gov/
http://futureforall.org/
http://www.popsci.com/
