Трудно ли се прогнозира времето?
8112 прегледа
0 Коментара
Изкуството да се прогнозира времето съвсем не е овладяно в настоящето, каквито и технологии да са налице. Но ще оставим настрана способността на метеоролозите да ни обещаят лято или зима, връщайки се назад в миналото, когато това още е звучало много екзотично и на границите с фантазията.
През 1663 г. прясно създаденото Кралско научно дружество прави своя сбирка и преподавателят в Тринити Колидж към Кеймбридж Джон Уилкинс споделя своята мечта: да се изучи времето, дотолкова, че да може да се предугаждат промените му.
За околните това е било доста смело предложение. В същия период времето се е считало за необяснима и стихийна сила, която не е подвластна на хората, а идва от божественото. Никой не е бил достатъчно наясно с нея, какво представлява, как се стига до бури и катаклизми, а какво остава, да седне да я прогнозира.
Самите облаци на небето са били толкова мистериозни, колкото и росата по тревата, както и пролетният дъжд. Джон Дий обаче имал подобни умения, а като съветник на кралица Елизабет I, той не само нямал право на грешки, но също така дарбата му се прочула в далечни земи, което се приемало едва ли не за вещерство.
Всъщност още в Библията се правят опити за предсказване на времето – споменава се червеното нощно небе. Около 50 г. пр. Хр. Кулата на ветровете в Атина е издигната именно с такава цел – да насочва хората в зависимост от посоката на вятъра и съответното божество.
От XVIII в. започва по-сериозното събиране на мъдрости в книги като „Джобна енциклопедия“ на Томас Форстър. Неговите наблюдения показват, че суетящите се мравки или ниско прелитащите лястовици, които потапят криле във водоемите, подсказва за наближаващ дъжд. При благоприятно време пък чучулигите и жеравите са високо в небето. Делфините започват да играят около плавателните съдове, когато бурята е на път, което е било знак за моряците, че може би ще ги сполети бедствие.
Това са представлявали източниците на информация за времето. Барометърът и термометърът са изобретени през XVII в., но с тяхна помощ не се е стигнало до извеждането на никакви атмосферни закономерности. Физична дисциплина, занимаваща се с тази област, се появява едва през XIX в.
Започва да се пише историята на метеорологията, а това става с множество наблюдения върху конкретни случаи. Хората осъзнават, че атмосферата би могла да бъде разгадана и не е чак толкова непонятна за тях. Появява се и първата синоптична карта. Създаденото от американеца Илайъс Лумис пособие, показвало времето над САЩ, докато бурята от 3 февруари 1842 година е била във вихъра си.
Другото важно изобретение оттогава е електромагнитният телеграф, чрез който на големи разстояния можело бързо да се разпространяват данни. През 1848 година лондонският вестник „Дейли Нюз“ е първото печатно издание, публикуващо информация за времето към момента.
Първият синоптик е Робърт Фицрой, който става директор на Департамента по метеорология в Лондон и създава цяла мрежа за следене на времето по крайбрежието на Великобритания.
През 1859 година се стига до голям инцидент с натоварен със злато кораб, което Фицрой използва като повод да поиска от държавата финансирането на система за предупреждение за бури. Първите такива прогнози започват да се излъчват на 1 август 1861 година. Лично кралица Виктория не е пропускала да се осведомява при нужда, когато е осъществявала своите пътувания, а Фицрой се превръща в ключова фигура, заговори ли се за времето.
По-модерните методи за прогнозиране на времето се развиват в началото на XX век в норвежкия град Берген. Основаната през 1917 година школа по метеорология е имала стремеж да постави дисциплината в научна рамка. Първата световна война става причина Норвегия да е без достъп до британската система за предупреждение за бури, което принуждава правителството да подсигури земеделците на местно ниво.
Изгражда се добра мрежа, станциите се увеличават многократно. Работата на експертите в Бергенската школа предоставя модел за изучаване на времето по целия свят.
Математически прецизна прогноза за времето успява да постигне Люис Фрай Ричардсън, който през 1913 г. се присъединява към Британската метеорологична служба. Той формулира своята идея като фабрика за прогнози, която описва в публикацията си „Предсказване на времето с числени методи“.
Ричардсън пробива нов маршрут за синоптичните прогнози през XX в, а постепенно навлизащата компютърна ера позволява визията му да стане факт. Разработвайки модели, използващи Втория закон на Нютон за движението, законите на термодинамиката и приложната физика, започва усилено обработката на данни от наземните и въздушни станции. Картите стават все по-подробни, възможните сценарии все по-детайлни.
Днес службата разполага със свръхкомпютър, който струва 97 милиона паунда, закупен през 2014 година, който може да извършва над 160 трилиона операции в секунда.
Предизвикателствата пред синоптиците обаче не са по-малки, а и едно от големите открития гласи, че Теорията на хаоса на Едуард Лоренц, доказва колко трудно изкуство е прогнозирането на времето.
През 1663 г. прясно създаденото Кралско научно дружество прави своя сбирка и преподавателят в Тринити Колидж към Кеймбридж Джон Уилкинс споделя своята мечта: да се изучи времето, дотолкова, че да може да се предугаждат промените му.
За околните това е било доста смело предложение. В същия период времето се е считало за необяснима и стихийна сила, която не е подвластна на хората, а идва от божественото. Никой не е бил достатъчно наясно с нея, какво представлява, как се стига до бури и катаклизми, а какво остава, да седне да я прогнозира.
Самите облаци на небето са били толкова мистериозни, колкото и росата по тревата, както и пролетният дъжд. Джон Дий обаче имал подобни умения, а като съветник на кралица Елизабет I, той не само нямал право на грешки, но също така дарбата му се прочула в далечни земи, което се приемало едва ли не за вещерство.
Всъщност още в Библията се правят опити за предсказване на времето – споменава се червеното нощно небе. Около 50 г. пр. Хр. Кулата на ветровете в Атина е издигната именно с такава цел – да насочва хората в зависимост от посоката на вятъра и съответното божество.
От XVIII в. започва по-сериозното събиране на мъдрости в книги като „Джобна енциклопедия“ на Томас Форстър. Неговите наблюдения показват, че суетящите се мравки или ниско прелитащите лястовици, които потапят криле във водоемите, подсказва за наближаващ дъжд. При благоприятно време пък чучулигите и жеравите са високо в небето. Делфините започват да играят около плавателните съдове, когато бурята е на път, което е било знак за моряците, че може би ще ги сполети бедствие.
Това са представлявали източниците на информация за времето. Барометърът и термометърът са изобретени през XVII в., но с тяхна помощ не се е стигнало до извеждането на никакви атмосферни закономерности. Физична дисциплина, занимаваща се с тази област, се появява едва през XIX в.
Напредъкът на науката
Започва да се пише историята на метеорологията, а това става с множество наблюдения върху конкретни случаи. Хората осъзнават, че атмосферата би могла да бъде разгадана и не е чак толкова непонятна за тях. Появява се и първата синоптична карта. Създаденото от американеца Илайъс Лумис пособие, показвало времето над САЩ, докато бурята от 3 февруари 1842 година е била във вихъра си.
Другото важно изобретение оттогава е електромагнитният телеграф, чрез който на големи разстояния можело бързо да се разпространяват данни. През 1848 година лондонският вестник „Дейли Нюз“ е първото печатно издание, публикуващо информация за времето към момента.
Първият синоптик е Робърт Фицрой, който става директор на Департамента по метеорология в Лондон и създава цяла мрежа за следене на времето по крайбрежието на Великобритания.
През 1859 година се стига до голям инцидент с натоварен със злато кораб, което Фицрой използва като повод да поиска от държавата финансирането на система за предупреждение за бури. Първите такива прогнози започват да се излъчват на 1 август 1861 година. Лично кралица Виктория не е пропускала да се осведомява при нужда, когато е осъществявала своите пътувания, а Фицрой се превръща в ключова фигура, заговори ли се за времето.
По-модерните методи за прогнозиране на времето се развиват в началото на XX век в норвежкия град Берген. Основаната през 1917 година школа по метеорология е имала стремеж да постави дисциплината в научна рамка. Първата световна война става причина Норвегия да е без достъп до британската система за предупреждение за бури, което принуждава правителството да подсигури земеделците на местно ниво.
Изгражда се добра мрежа, станциите се увеличават многократно. Работата на експертите в Бергенската школа предоставя модел за изучаване на времето по целия свят.
Математически прецизна прогноза за времето успява да постигне Люис Фрай Ричардсън, който през 1913 г. се присъединява към Британската метеорологична служба. Той формулира своята идея като фабрика за прогнози, която описва в публикацията си „Предсказване на времето с числени методи“.
Ричардсън пробива нов маршрут за синоптичните прогнози през XX в, а постепенно навлизащата компютърна ера позволява визията му да стане факт. Разработвайки модели, използващи Втория закон на Нютон за движението, законите на термодинамиката и приложната физика, започва усилено обработката на данни от наземните и въздушни станции. Картите стават все по-подробни, възможните сценарии все по-детайлни.
Днес службата разполага със свръхкомпютър, който струва 97 милиона паунда, закупен през 2014 година, който може да извършва над 160 трилиона операции в секунда.
Предизвикателствата пред синоптиците обаче не са по-малки, а и едно от големите открития гласи, че Теорията на хаоса на Едуард Лоренц, доказва колко трудно изкуство е прогнозирането на времето.
