След хилядолетия на спекулации: Разкриваме произхода на времето?
4287 прегледа
1 Коментар
Реверанс към последните научни достижения – може би скоро ще знаем най-голямата тайна
Една от големите загадки на природата е, как точно се е зародило времето. И тя може би има надежда да бъде разбулена, ако изследванията и наблюденията на гравитационните вълни продължат. Един век по-късно, след като Айнщайн ги предсказва, днес ние успяваме да ги локализираме с помощта на лазерни детектори.
Учените в САЩ измериха нагъването на пространство-време, създадено от сливането на две черни дупки в дълбокия Космос. Според проф. Ричард Мюлер от Калифорнийския университет в Бъркли съединяването на двете черни дупки води не само до изкривяване на пространството, но и до създаване на малки единици време. Това е новото „сега“, което сякаш се появява от неизвестното нищо. Вероятно идеята ще бъде потвърдена през следващите години на усилия в тази посока, убедени са експертите.
Преди 1500 години философът Августин Блажени пише, че не може да обясни какво е времето, въпреки че знае какво е то всъщност. Един от основните компоненти на Вселената си остава обвит в тайна и до днес. Твърденията на Мюлер ни поставят на прага на нова научна революция.
Според най-добрата теория, с която работим към момента, тази за относителността на Алберт Айнщайн, познатият ни триизмерен свят, е една илюзия. Смятаме, че времето тече от минало към бъдеще, но времето и пространството са неразривно свързани. Първоначално Айнщайн създава Специалната теория на относителността, с която доказва, че размерите на обектите, придвижващи се със скорост, близка до светлинната, се скъсяват, а времевите интервали се удължават.
Мюлер обаче задава следния въпрос: Ако времето и пространството са толкова свързани, как може да сме неподвижни в пространството, а във времето – не? Основните природни закони също не се повлияват от потока на времето. Накратко – без значение е дали времето тече от минало към бъдеще или обратно, отговорът на уравненията е един и същ. Същевременно целият свят сякаш върви в една посока – към бъдещето, което можем да наблюдаваме дори по остаряването на своите тела.
Идеите на Мюлер му хрумват, докато работи по своята книга „Сега: физика на времето“. Той достига до прозрението, че потокът на времето е непрекъснато създаване на нови моменти, на нови “сега“. Как се създават тези нови единици? Може би отговорът може да бъде открит именно в единството между пространство и време. Учените приемат, че пространството има способността да се създава от нищото. И ако то и времето са един обект, значи няма пречки и времето да се ражда по същия начин.
Вселената се уголемява с всяка секунда, което е знак, че разполага с малко повече време, смята Мюлер. И достига до извода, че ние наричаме „сега“ предния фронт на разширяващото се време, а потокът на времето се състои от постоянно създаващи се нови единици „сега“.
Интересната идея трябвало да бъде проверена и чрез експерименти. Мюлер съзрял реална възможност в наблюденията на гравитационните вълни. След като при сливането на две черни дупки се създава ново триизмерно пространство, това означава, че се създава и ново време.
По принцип черните дупки се считат за унищожители на материя, което създава доста противоречиви нагласи спрямо идеята, че те създават пространство-време. Мюлер обяснява феноменът като един водовъртеж, чиято площ е по-голяма от площта на образувалото се количество вода, защото има и определена дълбочина.
Проблем възниква от това, че точният момент на образуване на черната дупка не е известен, което затруднява измерването на забавянето, причинено от новата единица време. При наблюдаваното през 2015 г. сливане обаче той може да бъде определен, а съгласно предположенията на Мюлер, случката би трябвало да създаде ново пространство.
Новообразуваната черна дупка е с по-голяма маса от всяка една от другите две, които са я породили. Новият обект причинява съществено изкривяване на пространство-времето.
От грубите изчисления, които ученият прави, се оказва, че триизмерното пространство около двете черни дупки, се увеличава с милиони кубични километри при съединението им. След това той пресмята и количеството новосъздадено време – приблизително една милисекунда. С достатъчно чувствителна апаратура може да се измери появата на новото „сега“ под формата на известно забавяне при пристигане на гравитационните вълни и сигнала за сливането на черните дупки.
Мюлер среща подкрепа за своите резултати и от друг експерт в теорията на относителността – Шон Магуайър от Калифорнийския технологичен институт. През следващите десет години експериментите ще продължават и ще се търси още по-мощно събитие, с което да се потвърдят последните идеи.
Предстоят и тестове в лабораторна обстановка, които се оказват напълно възможни. Това може да стане чрез изграждането на локално микроскопично количество пространство, към което да бъде пригоден сложен часовник за измерване на съответното количество време. Може би най-накрая всички хипотези и спекулации през хилядолетията ще намерят своя отговор, а ние ще получим истинско разбиране за произхода на времето.
Една от големите загадки на природата е, как точно се е зародило времето. И тя може би има надежда да бъде разбулена, ако изследванията и наблюденията на гравитационните вълни продължат. Един век по-късно, след като Айнщайн ги предсказва, днес ние успяваме да ги локализираме с помощта на лазерни детектори.
Учените в САЩ измериха нагъването на пространство-време, създадено от сливането на две черни дупки в дълбокия Космос. Според проф. Ричард Мюлер от Калифорнийския университет в Бъркли съединяването на двете черни дупки води не само до изкривяване на пространството, но и до създаване на малки единици време. Това е новото „сега“, което сякаш се появява от неизвестното нищо. Вероятно идеята ще бъде потвърдена през следващите години на усилия в тази посока, убедени са експертите.
От Августин Блажени до днес
Преди 1500 години философът Августин Блажени пише, че не може да обясни какво е времето, въпреки че знае какво е то всъщност. Един от основните компоненти на Вселената си остава обвит в тайна и до днес. Твърденията на Мюлер ни поставят на прага на нова научна революция.
Според най-добрата теория, с която работим към момента, тази за относителността на Алберт Айнщайн, познатият ни триизмерен свят, е една илюзия. Смятаме, че времето тече от минало към бъдеще, но времето и пространството са неразривно свързани. Първоначално Айнщайн създава Специалната теория на относителността, с която доказва, че размерите на обектите, придвижващи се със скорост, близка до светлинната, се скъсяват, а времевите интервали се удължават.
Мюлер обаче задава следния въпрос: Ако времето и пространството са толкова свързани, как може да сме неподвижни в пространството, а във времето – не? Основните природни закони също не се повлияват от потока на времето. Накратко – без значение е дали времето тече от минало към бъдеще или обратно, отговорът на уравненията е един и същ. Същевременно целият свят сякаш върви в една посока – към бъдещето, което можем да наблюдаваме дори по остаряването на своите тела.
Идеите на Мюлер му хрумват, докато работи по своята книга „Сега: физика на времето“. Той достига до прозрението, че потокът на времето е непрекъснато създаване на нови моменти, на нови “сега“. Как се създават тези нови единици? Може би отговорът може да бъде открит именно в единството между пространство и време. Учените приемат, че пространството има способността да се създава от нищото. И ако то и времето са един обект, значи няма пречки и времето да се ражда по същия начин.
Вселената се уголемява с всяка секунда, което е знак, че разполага с малко повече време, смята Мюлер. И достига до извода, че ние наричаме „сега“ предния фронт на разширяващото се време, а потокът на времето се състои от постоянно създаващи се нови единици „сега“.
Опити за доказване на идеите на Мюлер
Интересната идея трябвало да бъде проверена и чрез експерименти. Мюлер съзрял реална възможност в наблюденията на гравитационните вълни. След като при сливането на две черни дупки се създава ново триизмерно пространство, това означава, че се създава и ново време.
По принцип черните дупки се считат за унищожители на материя, което създава доста противоречиви нагласи спрямо идеята, че те създават пространство-време. Мюлер обяснява феноменът като един водовъртеж, чиято площ е по-голяма от площта на образувалото се количество вода, защото има и определена дълбочина.
Проблем възниква от това, че точният момент на образуване на черната дупка не е известен, което затруднява измерването на забавянето, причинено от новата единица време. При наблюдаваното през 2015 г. сливане обаче той може да бъде определен, а съгласно предположенията на Мюлер, случката би трябвало да създаде ново пространство.
Новообразуваната черна дупка е с по-голяма маса от всяка една от другите две, които са я породили. Новият обект причинява съществено изкривяване на пространство-времето.
От грубите изчисления, които ученият прави, се оказва, че триизмерното пространство около двете черни дупки, се увеличава с милиони кубични километри при съединението им. След това той пресмята и количеството новосъздадено време – приблизително една милисекунда. С достатъчно чувствителна апаратура може да се измери появата на новото „сега“ под формата на известно забавяне при пристигане на гравитационните вълни и сигнала за сливането на черните дупки.
Напред към нови потвърждения
Мюлер среща подкрепа за своите резултати и от друг експерт в теорията на относителността – Шон Магуайър от Калифорнийския технологичен институт. През следващите десет години експериментите ще продължават и ще се търси още по-мощно събитие, с което да се потвърдят последните идеи.
Предстоят и тестове в лабораторна обстановка, които се оказват напълно възможни. Това може да стане чрез изграждането на локално микроскопично количество пространство, към което да бъде пригоден сложен часовник за измерване на съответното количество време. Може би най-накрая всички хипотези и спекулации през хилядолетията ще намерят своя отговор, а ние ще получим истинско разбиране за произхода на времето.
