5300 г. пр. Хр. – Леденият човек Йоци, намерен в Алпите през 1991г., е добре запазена мумия на човек, живял по времето на медната епоха, той е и най-старият открит към момент образец за татуиране. По тялото му се забелязват 57 плитки разреза по кожата, в които са втрити сажди, те са под формата на хоризонтални ивици и съвпадат с акупунктурни точки. За това сред учените все още стои загадката дали става въпрос за акупунктура или татуировки. Въпреки това Йоци оставя своя отпечатък в историята на татуирането.

2000 г. пр. Хр. – Висшата класа египетски жени и жрици се татуирали корема, бедрата и гърдите си с татуси във формата на низ от точки. Според учените става въпрос за защитни татуировки по време на бременност, тъй като точките на корема се разширявали с напредването на бременността и обхващали целия корем на жената.

316 г. – Римският император Константин забранява татуирането на лицето, тъй като човек е създаден по образ на Бога, а така да оскверниш лицето си е позор за божественото.

720 г. – Татуировките бързо излизат от мода в Япония, след като започват да се използват за наказание на престъпниците. Това продължава до 17-ти век, когато татуирането се заменя с други наказания.

922 г. – Арабският дипломат Ахмад Ибн Фадлан среща група силно татуирани търговци от Северна Европа на територията на днешна Русия. Той описва татусите им като линии и рисунки в тъмно зелено, започващи от пръстите на краката и стигащи до врата.

1769 г. – След експедиция до Таити и Нова Зеландия британският изследовател капитан Джеймс Кук донася историите за сложния и красив аборигенски боди арт. Той също така популяризира речник, който се използва и до днес, където откриваме полинезийската дума tatau (нанасям удар), от която води началото си и думата татуировка (tattoo).

1846 г. – Мартин Хилдебранд отваря първото студио за татуировки в Ню Йорк Сити, обслужващо клиентела, която включва войници от двете страни на Гражданската война на САЩ. Неговата дъщеря Нора става известна като първата професионално татуирана жена с внушителните 365 татуса и обикаля страната с цирк Barnum & Bailey, което й носи огромна популярност.

1862 г. – Популярността на татуировките сред аристокрацията в Европа получава силен тласък, след като крал Едуард VII посещава Йерусалим и се връща оттам с пресни рисунки. За броени месеци кралските дворове на повечето европейски страни вече бъкат от татуирани благородници.

1891 г. – Самюел О’Райли изобретява електрическата машинка за татуировки, вдъхновена от изобретената от Томас Едисън писалката. Съвременните машинки за татуиране все още до голяма степен се основават на дизайна на О’Райли.

1961 г. – Ню Йорк забранява татуирането, страхувайки се от епидемия от хепатит В. Тази забрана се вдига едва пред 1997г. и три месеца по-късно в града се провежда първата тату конференция.

1976 г. – В Хюстън се провежда първата конференция на художниците –татуисти, много от които имат силно влияние върху развитието на това изкуство. Сред тях е и Ед Харди – основател на култовото списание Tattootime, на чиято първа корица е по негов дизайн и представлява змия в японски стил, навита около и през маорски орнаменти. Така се заражда и стилът „tribal“ , който и до днес е един от най-популярните.

2006 г. – Учени от Харвардския университет разработват мастило за татуировки, което се „изстрива“ по-лесно. Е, не става под душа в банята, но структурата на мастилото го прави по-податливо на процедурите с лазер за премахване на татуси, които са много болезнени. Мастилото печели голяма популярност сред онези, които имат съмнения, че татуировката с името на любимата ще трае по-дълго от самата връзка.


Източник: Spas.bg