Преди време ви разказахме за теорията на игрите, формализирана и развита от унгарския учен и математик Джон фон Нойман по време на Втората световна война. В миналото тя е била основно средство за изготвяне на военни стратегии, но в днешно време намира и доста по-широко приложение в различни аспекти от живота. Изследванията на учения се ръководят основно от взаимодействието на игри като покер и шах в реалния живот и вземането на решения, където предприетият от един играч ход влияе пряко върху действията и стратегията на другия/другите.

До каква степен опитът и изводите от подобни игри могат да бъдат приложени и в живота смята да докаже и писателката и психолог, а отскоро и покер играч Мария Конникова в предстоящата си книга The biggest bluff („Най-големият блъф“). Тя се вдъхновява за новия си проект именно от труда на Нойман „Теория на игрите и икономическото поведение“, а за да обоснове заключенията си започва усилено да играе покер. Целта на Конникова е да покаже как логиката и мисловните процеси, които научаваме по време на играта, могат да ни бъдат от полза и в ежедневието, където също се налага да взимаме решения и да правим ходове, базирани на непълна информация. До какви изводи е стигнала авторката ще научим най-рано през 2019г., когато се очаква да излезе "Най-големият блъф".

По какъв начин покерът може да развие мисленето ни и в какво се състои теорията на вероятностите е и темата, с която физикът и покер играч Лив Бойри се качва на сцената на TEDx Talk в Манчестър преди няколко месеца. Базирайки се на опита си както в математиката, така и с картите, тя обяснява на практика как човек може да се научи на конкретен вид мислене благодарение на играта. „...можем да използваме вероятностите, за да направим забележително точни предсказания относно това как ще работи светът. (...) Не можем да бъдем сигурни по какъв път ще поеме бъдещето, но можем да контролираме вероятностите на пътищата, които искаме“.

Редица изследвания доказват, че логическите и стратегическите игри оказват благоприятно влияние върху когнитивните умения, паметта и логическата мисъл на играчите. Видео игрите например изискват сериозен мултитаскинг (извършване на няколко едновременни действия) – обикновено играчът е в движение, концентриран върху действията си и тези на своите опоненти, изготвя стратегия и е готов да взема бързи решения. Според психолозите подобни умения се считат за основни стълбове на интелекта.


След проведени тестове между хора, играещи видео игри и такива, които нямат подобен опит, първата група от изследвани показва значително по-добри когнитивни резултати. Още по-конкретни заключения предоставя експериментът, проведен изцяло върху хора без опит в геймърството. След проведена редица от тестове учените възлагат на част от участниците да започнат да играят определени видео игри по няколко часа дневно, а получените впоследствие резултати върху същата група хора красноречиво показва подобряване на възприятията и конгитивните умения благодарение именно на игрите.

Подобно въздействие оказват също и настолните игри, подобно на шаха и покера, които често са базирани освен на логиката също и на калкулациите и математиката. При тях е особено значима взаимовръзката между ходовете на опонентите, тъй като действията на единия играч зависят до голяма степен от тези на другия. Поради това ключов елемент в подобни игри е търпението и правилното и обосновано обмисляне на всеки поет ход. То изисква преценяване на възможните последващи изходи, което умение несъмнено е ценно и напълно приложимо и във всеки един аспект от живота.

Със сигурност едно от най-важните умения, които човек може да научи благодарение на игрите, а и на спорта като цяло, е това да губи. Способността да приемеш загубата и да не се откажеш е ценен и понякога доста труден за научаване урок, особено в подобни занимания със състезателен характер, в които целта е именно победата. Тя обаче не винаги е сигурна дори за най-добрите, а за да можеш да продължиш напред трябва да умееш да приемаш загубата достойно.

Както казва един от най-знаменитите и успешни баскетболисти Леброн Джеймс: „Трябва да можеш да приемаш провала, за да станеш по-добър.“