Неповторимото българско розово масло
26443 прегледа
0 Коментара
Българският маслен извлек няма аналог по света, цени се като златото
Казанлъшката роза е кралицата на ароматното масло, известно по цял свят. Уханните български рози се използват за различни продукти, хранителни добавки, парфюми, розова вода, но маслото си остава вечният фаворит. Видът носи името Дамасцена, но през годините той се е видоизменил и се е превърнал в запазена марка за родината ни.
Засаждането на розата, отглеждането й, добиването на незаменимата суровина отнема не само време, но и тежък, продължителен труд. През сезона се работи близо два месеца денонощно, а финансирането на бизнеса е огромно предизвикателство, тъй като банките рядко са отзивчиви и не отпускат средства.
Розоберът обикновено стартира през месец май и винаги се прави в ранни зори, по изгрев слънце. Жените, които вършат тази дейност са на полето в 5 часа, за да оберат цветовете, докато е оптимално качеството им и преди топлината да им отнеме ценното съдържание. Работата спира в 10 часа, а пълните чували тръгват за розоварната, където се изсипват в казани от мед и се пристъпва към дестилация. Процесът не може да бъде отложен, това е маслодайна култура, която изисква веднага да се подложи на обработка.
Любопитно: 1 кг. масло се получава от 3000 кг. рози, а в едно мускалче от 1 гр. има 1000 цвята рози. Цената на 1 кг. розово масло се движи около 7-12 хиляди евро.
Цветовете се смесват с вода в казана, пуска се пара и започва да се извлича първоначалния дестилат, който има лека миризма на джибри и е прозрачен на цвят. Следва вторична дестилация през специална кохобационна тръба, където уханието се облагородява при разликата от температурите. Крайната фаза е друг меден съд, в който се забелязва как маслото изплува на повърхността. Остатъкът от вода се стича надолу и продължава по пътя на дестилацията, получава се затворен кръг и няма отпадъчни материали, докато бъде изтискана и последната капка масло.
В миналото последният меден съд, който е флорентински, е бил един на брой и държавата е притежавала права върху него. Той се е запазвал оригинален с помощта на восъчен печат, а комисия е наблюдавала източването на маслото. В днешно време всеки производител притежава свой съд, в който съхранява готовия продукт, докато не бъде отлят в предвидените за това бутилки.
Турция е първенец по производство на розово масло, но пък нашето качество се смята за несравнимо. България произвежда около 2 тона на година. Еликсирът излиза на европейския пазар още през 18 век, когато страната ни се прочува със своята технология и майстори на маслото. Двойната дестилация е именно наша заслуга. Маслото ни се цени особено и заради съотношението на розов цвят и вода, както и заради ефективно разработената система за охлаждане, благодарение на която времето за варене е съкратено наполовина, а добивът увеличен до 5 пъти. За голяма тънкост навремето се е смятала и поддържането на температурата на огъня, а добрите професионалисти имали дълъг опит в това и имало какво да се научи от тях. Според експерти климатът и почвата в Розовата долина също си казват думата и обясняват защо нашето масло е предпочитано, въпреки конкуренцията.
Има няколко версии за произхода й. Една от тях гласи, че маслодайният цвят е дошъл у нас през 15 век от Турция. Според други изследователи, може би това се е случило 2 века по-късно.
Съществуват легенди, които дават някакви сведения за пътя на розата от изток към България. Твърди се, че вероятно цветар я е пренесъл от малоазийското село Тъжа, но Дамасцена е расла в Казанлъшката долина 2000 години по-рано. Траките са я почитали като ритуално растение, предполага се че тя е била свързана с култа към бог Дионис. Плиний Стари в книгата си „Естествена история“ разказва за 12 вида рози, които имали различен цвят, бодли и форма, брой на листенцата. Според информацията в изданието траките са гледали рози в Римската империя, споменава се и за Тракийската роза. Край Хисар има гробница от 4-ти век, на която са изобразени рози, което допълнително указва истината. Една парична монета, открита край Казанлък, е причина да погледнем още 8 века назад и да приемем за валидни думите на Херодот от 5 в пр.н.е., че в тракийските земи е имало рози с по 60 листенца и магическо ухание, което нямало аналог.
Гюлпана – ето така се е наричала розоварната, за която подробно четем в „История на българското розопроизводство“.
Съоръжението се е изграждало до течаща вода, което неведнъж е ставало причина то да бъде отнесено от течението при дъждове и пълноводие. Казанът, който винаги е меден и калайдисан, съдържал тяло и капак (лула, шлем). Съдът се е поставял върху огнище на височина около половин метър и широчина около 70 см., като можел да побере до 20 кг. рози и 80 л. вода. Цветовете от розите се пускали в казана с фуния.
Качеството на водата трябвало да бъде особено високо, да няма замърсяване, нито мирис, да е напълно прясна. Казанът се увивал с памучен плат, затварял се с тесто или глина, след което се оставял на огъня, а до завършването на процеса се изгаряли около 8 кубика дърва.
Розовата вода била събирана в шишета от по 5 или 8 литра. Извлеченият първак се отделял и обозначавал с червен конец, след което отново се преварявал в казана. Розовата вода била високомаслена и носила името „сюрия“, а самото масло се обирало с кепче до към края на 19 век. Уредът бил изработен от тенекия и имал формата на конус с дупка на края. В началото на 20-ти век загребването на маслото отпада и влизат в употреба гумени помпи със стъклено конусовидно тяло, наподобяващо капкомер.
Любопитно: Розовата вода се пренасяла в кожени мехове в древността, които са изместени от стъклени бутилки или бурета при по-голямо количество.
Постепенно то се превръща в олицетворение на вълшебна отвара, която се влага не само в козметичната индустрия, но има и лечебни свойства. Неслучайно е по-ценено и от златото и днес то е символ на класа, на която разчитат световни марки като „Диор“, „Шанел“, „Ланком“ и други.
Бай Ганьо не е измислен герой, нито е фантазия в главата на Алеко Константинов. Прототипът на персонажа е търговецът на розово масло Ганьо Сомов, който предлагал стоката си, запасана на колана си по панаири. Писателят го среща през 1893 година на изложение в Чикаго.
275 микроелемента съдържа българското розово масло, които могат да облекчат проблеми с бъбреците, стомаха и кожни раздразнения. То не предизвиква алергии или поне те са рядкост, защото наличността на вещества, които могат да ги породят, е изключително ниска.
Как да го използвате:
Камъни в бъбреците могат да бъдат унищожени с капка розово масло на гладно всяка сутрин.
Капка от маслото може да въздейства положително на функцията на червата.
Ароматът на рози е антидепресант, прогонва тревожните мисли, защото стимулира отделянето на хормона на щастието.
Розовата вода се препоръчва за освежаване и почистване на лицето, грижи се за запазване на младостта й със своите витамини А, К, Е и C.
Казанлъшката роза е кралицата на ароматното масло, известно по цял свят. Уханните български рози се използват за различни продукти, хранителни добавки, парфюми, розова вода, но маслото си остава вечният фаворит. Видът носи името Дамасцена, но през годините той се е видоизменил и се е превърнал в запазена марка за родината ни.
Розовото масло е луксозна стока
Засаждането на розата, отглеждането й, добиването на незаменимата суровина отнема не само време, но и тежък, продължителен труд. През сезона се работи близо два месеца денонощно, а финансирането на бизнеса е огромно предизвикателство, тъй като банките рядко са отзивчиви и не отпускат средства.
Розоберът обикновено стартира през месец май и винаги се прави в ранни зори, по изгрев слънце. Жените, които вършат тази дейност са на полето в 5 часа, за да оберат цветовете, докато е оптимално качеството им и преди топлината да им отнеме ценното съдържание. Работата спира в 10 часа, а пълните чували тръгват за розоварната, където се изсипват в казани от мед и се пристъпва към дестилация. Процесът не може да бъде отложен, това е маслодайна култура, която изисква веднага да се подложи на обработка.
Любопитно: 1 кг. масло се получава от 3000 кг. рози, а в едно мускалче от 1 гр. има 1000 цвята рози. Цената на 1 кг. розово масло се движи около 7-12 хиляди евро.
Цветовете се смесват с вода в казана, пуска се пара и започва да се извлича първоначалния дестилат, който има лека миризма на джибри и е прозрачен на цвят. Следва вторична дестилация през специална кохобационна тръба, където уханието се облагородява при разликата от температурите. Крайната фаза е друг меден съд, в който се забелязва как маслото изплува на повърхността. Остатъкът от вода се стича надолу и продължава по пътя на дестилацията, получава се затворен кръг и няма отпадъчни материали, докато бъде изтискана и последната капка масло.
В миналото последният меден съд, който е флорентински, е бил един на брой и държавата е притежавала права върху него. Той се е запазвал оригинален с помощта на восъчен печат, а комисия е наблюдавала източването на маслото. В днешно време всеки производител притежава свой съд, в който съхранява готовия продукт, докато не бъде отлят в предвидените за това бутилки.
Турция е първенец по производство на розово масло, но пък нашето качество се смята за несравнимо. България произвежда около 2 тона на година. Еликсирът излиза на европейския пазар още през 18 век, когато страната ни се прочува със своята технология и майстори на маслото. Двойната дестилация е именно наша заслуга. Маслото ни се цени особено и заради съотношението на розов цвят и вода, както и заради ефективно разработената система за охлаждане, благодарение на която времето за варене е съкратено наполовина, а добивът увеличен до 5 пъти. За голяма тънкост навремето се е смятала и поддържането на температурата на огъня, а добрите професионалисти имали дълъг опит в това и имало какво да се научи от тях. Според експерти климатът и почвата в Розовата долина също си казват думата и обясняват защо нашето масло е предпочитано, въпреки конкуренцията.
Исторически сведения за българската роза
Има няколко версии за произхода й. Една от тях гласи, че маслодайният цвят е дошъл у нас през 15 век от Турция. Според други изследователи, може би това се е случило 2 века по-късно.
Съществуват легенди, които дават някакви сведения за пътя на розата от изток към България. Твърди се, че вероятно цветар я е пренесъл от малоазийското село Тъжа, но Дамасцена е расла в Казанлъшката долина 2000 години по-рано. Траките са я почитали като ритуално растение, предполага се че тя е била свързана с култа към бог Дионис. Плиний Стари в книгата си „Естествена история“ разказва за 12 вида рози, които имали различен цвят, бодли и форма, брой на листенцата. Според информацията в изданието траките са гледали рози в Римската империя, споменава се и за Тракийската роза. Край Хисар има гробница от 4-ти век, на която са изобразени рози, което допълнително указва истината. Една парична монета, открита край Казанлък, е причина да погледнем още 8 века назад и да приемем за валидни думите на Херодот от 5 в пр.н.е., че в тракийските земи е имало рози с по 60 листенца и магическо ухание, което нямало аналог.
Поглед към древната технология
Гюлпана – ето така се е наричала розоварната, за която подробно четем в „История на българското розопроизводство“.
Съоръжението се е изграждало до течаща вода, което неведнъж е ставало причина то да бъде отнесено от течението при дъждове и пълноводие. Казанът, който винаги е меден и калайдисан, съдържал тяло и капак (лула, шлем). Съдът се е поставял върху огнище на височина около половин метър и широчина около 70 см., като можел да побере до 20 кг. рози и 80 л. вода. Цветовете от розите се пускали в казана с фуния.
Качеството на водата трябвало да бъде особено високо, да няма замърсяване, нито мирис, да е напълно прясна. Казанът се увивал с памучен плат, затварял се с тесто или глина, след което се оставял на огъня, а до завършването на процеса се изгаряли около 8 кубика дърва.
Розовата вода била събирана в шишета от по 5 или 8 литра. Извлеченият първак се отделял и обозначавал с червен конец, след което отново се преварявал в казана. Розовата вода била високомаслена и носила името „сюрия“, а самото масло се обирало с кепче до към края на 19 век. Уредът бил изработен от тенекия и имал формата на конус с дупка на края. В началото на 20-ти век загребването на маслото отпада и влизат в употреба гумени помпи със стъклено конусовидно тяло, наподобяващо капкомер.
Любопитно: Розовата вода се пренасяла в кожени мехове в древността, които са изместени от стъклени бутилки или бурета при по-голямо количество.
Постепенно то се превръща в олицетворение на вълшебна отвара, която се влага не само в козметичната индустрия, но има и лечебни свойства. Неслучайно е по-ценено и от златото и днес то е символ на класа, на която разчитат световни марки като „Диор“, „Шанел“, „Ланком“ и други.
Бай Ганьо не е измислен герой, нито е фантазия в главата на Алеко Константинов. Прототипът на персонажа е търговецът на розово масло Ганьо Сомов, който предлагал стоката си, запасана на колана си по панаири. Писателят го среща през 1893 година на изложение в Чикаго.
Чудесата на розовото масло
275 микроелемента съдържа българското розово масло, които могат да облекчат проблеми с бъбреците, стомаха и кожни раздразнения. То не предизвиква алергии или поне те са рядкост, защото наличността на вещества, които могат да ги породят, е изключително ниска.
Как да го използвате:
Камъни в бъбреците могат да бъдат унищожени с капка розово масло на гладно всяка сутрин.
Капка от маслото може да въздейства положително на функцията на червата.
Ароматът на рози е антидепресант, прогонва тревожните мисли, защото стимулира отделянето на хормона на щастието.
Розовата вода се препоръчва за освежаване и почистване на лицето, грижи се за запазване на младостта й със своите витамини А, К, Е и C.
