Застрашени или преекспонирани талисмани: Заслужават ли пандите специалното внимание на хората
1647 прегледа
0 Коментара
Чаровните мечета, лишили редица други видове от вниманието на хората
Всеки би се съгласил, че пандите съвсем не са обикновени мечки. Имат ли основания наистина да получават цялото ни внимание и как се превръщат в талисман на природозащитното движение?
Колкото и да им симпатизирате, сигурно няма да оспорите твърдението, че черно-белите пухкави животинки са един солиден маркетингов инструмент. За опазването им се провеждат различни дейности, повечето от които скъпоструващи, и през последните години учените определено си задават въпроси, до колко и дали каузата си заслужава, оправдани ли са тези разходи.
Очарователно излъчване
С какво пандите успяват да привлекат обществения интерес? Какво очарователно има в тях, че ги обичаме толкова много?
Историята датира от 1966 г., когато се зараждат дейностите по опазване на вида. Авторите на книгата „Хората и пандите“ посочват списък, в който обясняват какво ни привличат мечетата. Сред споменатите факти са, че очите им са големи, седят изправени като нас, пухкави и игриви са. Зоолозите считат, че пандите сами са извървяли своя еволюционен път. Явно са имали късмет – да се превърнат в създание, което намираме за симпатично и безобидно. И с това те на практика уцелват джакпота.
Новините за намаляващите им популации са трогателни. Ето как започва всичко и опазването на пандите се превръща в сериозен бизнес.
Единбургският зоопарк плаща 600 хиляди паунда всяка година, за да си позволи привилегията да отглежда две панди – Тиен Тиен и Ян Гуан. Редица други зоопаркове по света плащат подобни суми.
Дали те обаче достигат до пандите с цел връщането им в естествена среда, е съвсем отделна тема. През 2016 г. 2-годишната панда Хуа Ян, отгледана в плен, става едва шестата, пусната на свобода за последния половин век, откакто се полагат усилия за съхраняването на вида.
Ако се приема за успех нарастването на броя на дивите панди, тогава определено имаме причини за задоволство. През 2003 г. на свобода живеят около 1600 екземпляра, докато 15 години по-късно те вече надвишават 1800 броя. Касае се за увеличение в рамките на 16 процента. Реално те вече не са в списъка на застрашени, поне що се отнася до раздела в списъка на Международния съюз за защита на природата. Бъдещето за тях изглежда по-сигурно отпреди, благодарение на ограничаването на бракониерския лов и на нарастването на защитените зони.
Всички тези десетки милиони годишно – това са изключително много пари, които могат да бъдат оползотворени по друг начин, гласи мнението на скептиците. Основания за тяхната гледна точка се намират: все пак има много видове, които са в далеч по-критично състояние от пандите.
Заслужено внимание или субективно отношение
В природата, а и между хората, е така – красотата се продава с предимство.
Саламандърът Neurergus microspilotus се среща само в няколко потока в зона с площ под 10 квадратни метра. Съществуват и костенурки, които са критично застрашени, останали встрани от общественото внимание. В рекламите за опазване на биологичните видове едва ли ще забележите тези животинки, а те също имат нужда от финансиране.
Кои се радват на помощ и съдействие? Онези, които ни гледат с големи, широко отворени очи. Те са сладури и наподобяват на плюшени мечета.
Разбира се, тук вината не е в пандите, тя се дължи само и единствено на хората.
Посланици на животинския свят
В крайна сметка, има ли нещо лошо една красива мечка да привлича финанси за спасяването на хиляди други видове? Да, пандите могат да са посланици на животинския свят. Ето така вече е оправдано цялото специално внимание, което харизматичните представители на фауната получават. Когато се грижим за мечка, гепард или тигър, ние защитаваме и всичко наоколо – паяци, птици, гущери, насекоми и др.
Този аргумент е валиден, поне на теория, смятат и природозащитниците. Проучвания сочат, че опазвайки хабитата на пандите, увеличаваме шансовете за оцеляване на много други видове. Някои експерти са със смесени чувства по темата. Те макар да не оспорват резултатите от защитата на местообитанията, отбелязват, че за редица видове съществуват много заплахи, сред които прекомерна експлоатация, замърсяване, климатични промени, болести. Тях няма как да ги спасим, само ако се фокусираме върху опазването на местообитанията.
Повишените от застрашен в уязвим вид панди, вече могат да се справят със своята нова роля. Те са чаровни и разпознаваеми и от малкото видове, които действително се възстановяват. Ние всички сме свидетели на историята на този успех, граден в продължение на над 50 години. И точно от такива примери имаме нужда, за да разбираме все по-добре какво в действителност се прави за опазването на околната среда.
Всеки би се съгласил, че пандите съвсем не са обикновени мечки. Имат ли основания наистина да получават цялото ни внимание и как се превръщат в талисман на природозащитното движение?
Колкото и да им симпатизирате, сигурно няма да оспорите твърдението, че черно-белите пухкави животинки са един солиден маркетингов инструмент. За опазването им се провеждат различни дейности, повечето от които скъпоструващи, и през последните години учените определено си задават въпроси, до колко и дали каузата си заслужава, оправдани ли са тези разходи.
Очарователно излъчване
С какво пандите успяват да привлекат обществения интерес? Какво очарователно има в тях, че ги обичаме толкова много?
Историята датира от 1966 г., когато се зараждат дейностите по опазване на вида. Авторите на книгата „Хората и пандите“ посочват списък, в който обясняват какво ни привличат мечетата. Сред споменатите факти са, че очите им са големи, седят изправени като нас, пухкави и игриви са. Зоолозите считат, че пандите сами са извървяли своя еволюционен път. Явно са имали късмет – да се превърнат в създание, което намираме за симпатично и безобидно. И с това те на практика уцелват джакпота.
Новините за намаляващите им популации са трогателни. Ето как започва всичко и опазването на пандите се превръща в сериозен бизнес.
Единбургският зоопарк плаща 600 хиляди паунда всяка година, за да си позволи привилегията да отглежда две панди – Тиен Тиен и Ян Гуан. Редица други зоопаркове по света плащат подобни суми.
Дали те обаче достигат до пандите с цел връщането им в естествена среда, е съвсем отделна тема. През 2016 г. 2-годишната панда Хуа Ян, отгледана в плен, става едва шестата, пусната на свобода за последния половин век, откакто се полагат усилия за съхраняването на вида.
Ако се приема за успех нарастването на броя на дивите панди, тогава определено имаме причини за задоволство. През 2003 г. на свобода живеят около 1600 екземпляра, докато 15 години по-късно те вече надвишават 1800 броя. Касае се за увеличение в рамките на 16 процента. Реално те вече не са в списъка на застрашени, поне що се отнася до раздела в списъка на Международния съюз за защита на природата. Бъдещето за тях изглежда по-сигурно отпреди, благодарение на ограничаването на бракониерския лов и на нарастването на защитените зони.
Всички тези десетки милиони годишно – това са изключително много пари, които могат да бъдат оползотворени по друг начин, гласи мнението на скептиците. Основания за тяхната гледна точка се намират: все пак има много видове, които са в далеч по-критично състояние от пандите.
Заслужено внимание или субективно отношение
В природата, а и между хората, е така – красотата се продава с предимство.
Саламандърът Neurergus microspilotus се среща само в няколко потока в зона с площ под 10 квадратни метра. Съществуват и костенурки, които са критично застрашени, останали встрани от общественото внимание. В рекламите за опазване на биологичните видове едва ли ще забележите тези животинки, а те също имат нужда от финансиране.
Кои се радват на помощ и съдействие? Онези, които ни гледат с големи, широко отворени очи. Те са сладури и наподобяват на плюшени мечета.
Разбира се, тук вината не е в пандите, тя се дължи само и единствено на хората.
Посланици на животинския свят
В крайна сметка, има ли нещо лошо една красива мечка да привлича финанси за спасяването на хиляди други видове? Да, пандите могат да са посланици на животинския свят. Ето така вече е оправдано цялото специално внимание, което харизматичните представители на фауната получават. Когато се грижим за мечка, гепард или тигър, ние защитаваме и всичко наоколо – паяци, птици, гущери, насекоми и др.
Този аргумент е валиден, поне на теория, смятат и природозащитниците. Проучвания сочат, че опазвайки хабитата на пандите, увеличаваме шансовете за оцеляване на много други видове. Някои експерти са със смесени чувства по темата. Те макар да не оспорват резултатите от защитата на местообитанията, отбелязват, че за редица видове съществуват много заплахи, сред които прекомерна експлоатация, замърсяване, климатични промени, болести. Тях няма как да ги спасим, само ако се фокусираме върху опазването на местообитанията.
Повишените от застрашен в уязвим вид панди, вече могат да се справят със своята нова роля. Те са чаровни и разпознаваеми и от малкото видове, които действително се възстановяват. Ние всички сме свидетели на историята на този успех, граден в продължение на над 50 години. И точно от такива примери имаме нужда, за да разбираме все по-добре какво в действителност се прави за опазването на околната среда.
