Как и защо да следим потребителското поведение в Google Analytics
5081 прегледа
0 Коментара
Ако някога сте се чудили какво точно представлява потребителската пътека във вашия собствен уеб сайт, днес с радост ще разбулим мистерията за вас.
Но, преди това е важно да уточним каква е разликата между потребител и сесия.
Всеки път, когато хвърляте по едно око на данните за трафик в уеб сайта, би трябвало да виждате следните 2 числа, идентифицирани като „потребители“ и „сесии“.
Потребителите са броят души, посетили сайта ви, докато сесиите на практика представляват броят пъти, в който сайтът ви е заредил за някой човек (или машина).
Ако трябва да онагледим още по-добре примера, нека да приемем, че "Мариета" влиза в сайта ви, купува си нещо и излиза.
Това действие ще се отрази в Google Analytics като 1 посетител и 1 сесия. Но ако пък "Момчил" посети сайта ви, попадне на продукт Х, напусне сайта, и отново се върне, за да завърши поръчката, то това ще се отрази като 1 потребител и 2 сесии. Дотук всичко е ясно, нали?
Но как да прецените колко „завърнали се“ потребители влизат в сайта ви?
Много лесно – от Google Analytics добре са го измислили – тази група потребители се наричат „Returning” или „Завърнали се“ потребители. Същите ще бъдат добавени към общия брой сесии, ала това, което не знаете е точният брой пъти, в който всеки „завърнал се“ потребител е посетил сайта ви.
В крайна сметка, съвсем нормално (и очаквано) е някой от тези възвърнали се човеци да е направил 2-3-6 посещения, докато друг може да е влязъл 300 пъти.
Във всеки случай, и двата типажа ще бъдат отразени като завърнал се потребител, но за жалост няма как да разберете кой от двата типажа е „вашият човек“.
От друга страна пък, има още толкова много информация, с която да се захванете, че накрая този момент ще ви изглежда дори незначителен. Перфектен пример за това е информацията, която можете да получите от Google Анализи относно отделните стъпки, които даден потребител е следвал в сайта ви. А това е доста по-ценна информация от това да разберете дали потребителят с 300-та посещения или този с 5-те е отчетен като върнал се на сайта ти, нали така?
Една от първите основни (и доста ключови, ако трябва да сме честни), метрики, която можете да анализирате с Google Analytics, е bounce rate и exit rate.
Bounce ratе се вдига, когато потребител Х влезе в сайта ти и за съжаление излиза също толкова бързо (без да е отишъл на друга страница). Очевидно не сте успял да му задържите вниманието с нищо конкретно.
Exit rate, от друга страна, пък скача, когато потребител Y влезе в сайта ти, разгледа страница по страница и отново излезе. Колкото по-бързо се случва това, толкова по-зле за теб и рейтинга ти.
Когато хората се връщат назад към търсачката, това означава, че не са намерили релевантна информация. Очевидно, сайтът на който са попаднали наистина не им е свършил никаква работа, ето защо те се връщат отново към останалите варианти в търсачката на Google с надеждата да открият въпросното „нещо“.
Разбира се, все някога потребителят ще напусне сайта, но е важно да разбираме причините за това, особено ако се случва преждевременно.
Пример 1:
Ако даден посетител излезе почти веднага след като се е озовал на сайта ни, това може да ни сигнализира за проблем с времето на зареждане на страниците, лоша структура на самия сайт и така нататък. Като цяло, никой не обича да чака, нито в интернет, нито на живо.
Колосална стойност, наистина....
Секцията за поведение (Behavior), ни позволява да разберем какво правят потребителите преди да напуснат сайта ни. С помощта на тези метрики, ние можем да тракваме броят души, които са кликнали от началната страница към друга уеб страница, после към следваща и така нататък.
Ето тук именно можем да преценим какво е спряло потребителят Х да продължи с преминаването от страница в страница, което накрая е довело и до напускане на сайта.
Пример 2:
Нека да онагледим още веднъж с адекватен пример за онлайн магазин за кафе: да приемем, че доста потребители напускат сайта от продуктова страница „мляно кафе“. Това ни навява на мисълта, че нещо не е съвсем наред с тази категория кафе.
Може би цената или пък изображението не им допада, а може би пък самата категория „мляно кафе“ ги отблъсква – възможностите са много.
Но именно тази информация, че нещо вероятно (даже сигурно) куца в тази продуктова страница, ни е страшно ценна. Време е да се направят няколко корекции и да видите какво ще стане след това – може би най-накрая ще се реализират конверсии, кой знае?
Ето защо е важно да гледаме метриките в Google Analytics.
Пример 3:
Да продължим с още един пример за сайт с услуги (без значение какви).
Представете си как доста сериозен брой посетители минават по идеалната потребителска пътека „начална страница – „страница за услуги“ – „контакти“, но накрая пак няма налице конверсии (в случая обаждания/запитвания).
На какво може да се дължи това?
Не е чак толкова лесно да се разбере от раз какво отблъсква потребителя. Важното в случая е, че сме разбрали за някакъв проблем и трябва да го разрешим. Как иначе без тези данни можете да разберете със сигурност, че нещо куца на страницата „контакти“, нали?
В крайна сметка самият факт, че потребителят Х стига до тази страница, говори за това, че същият има интерес да отправи заявка/запитване за нещо (или пък в най-добрия случай да поръча дадената услуга).
За жалост обаче, така и не се стига да такава реализация, но с помощта на тези данни ще можете далеч по-детайлно да анализирате въпросната страница и да разберете къде е проблема.
Съвет от Webselo.com: в подобни случаи бихме ви посъветвали да промените или разчупите леко текста/посланието си. Често сме виждали на български сайт, тук таме да пише на английски и неразбиращите го хора се дразнят много от това, пък и изглежда прилично несериозно. Обърнете също внимание на формата за контакт (дължината й). Несъмнено, самите вие също бихте напуснали собствения си сайт, ако трябваше да попълвате твърде усложнена форма за запитване, нали?
На финалната права, ще открехнем вратичката към начините, по които Google Analytics траква конверсиите. Имайте предвид, че конверсия не винаги означава „продажба“.
Всяка реализация (включително попълване на форма за контакт, обаждане, абониране за email бюлетин или пък предприемане на друг вид действие, което да води до финалната стъпка от продажбената фуния) може да се обозначи като конверсия.
Лесният начин, по който Google Analytics, траква тези конверсии е чрез Цели (Goals) – създавали ли сте си някога Цели?
Именно благодарение на тези Goals, ще можете да разберете коя маркетингова стратегия е най-ефективна и съответно коя е най-зле представяща се.
Искате да научите още за целите и рекламата в Гугъл и анализирането на проектите?
Последвайте ни в нашата FB страница или се абонирайте за получаване на още полезни статии от Webselo.com.
Но, преди това е важно да уточним каква е разликата между потребител и сесия.
Всеки път, когато хвърляте по едно око на данните за трафик в уеб сайта, би трябвало да виждате следните 2 числа, идентифицирани като „потребители“ и „сесии“.
Потребителите са броят души, посетили сайта ви, докато сесиите на практика представляват броят пъти, в който сайтът ви е заредил за някой човек (или машина).
Ако трябва да онагледим още по-добре примера, нека да приемем, че "Мариета" влиза в сайта ви, купува си нещо и излиза.
Това действие ще се отрази в Google Analytics като 1 посетител и 1 сесия. Но ако пък "Момчил" посети сайта ви, попадне на продукт Х, напусне сайта, и отново се върне, за да завърши поръчката, то това ще се отрази като 1 потребител и 2 сесии. Дотук всичко е ясно, нали?
Но как да прецените колко „завърнали се“ потребители влизат в сайта ви?
Много лесно – от Google Analytics добре са го измислили – тази група потребители се наричат „Returning” или „Завърнали се“ потребители. Същите ще бъдат добавени към общия брой сесии, ала това, което не знаете е точният брой пъти, в който всеки „завърнал се“ потребител е посетил сайта ви.
В крайна сметка, съвсем нормално (и очаквано) е някой от тези възвърнали се човеци да е направил 2-3-6 посещения, докато друг може да е влязъл 300 пъти.
Във всеки случай, и двата типажа ще бъдат отразени като завърнал се потребител, но за жалост няма как да разберете кой от двата типажа е „вашият човек“.
От друга страна пък, има още толкова много информация, с която да се захванете, че накрая този момент ще ви изглежда дори незначителен. Перфектен пример за това е информацията, която можете да получите от Google Анализи относно отделните стъпки, които даден потребител е следвал в сайта ви. А това е доста по-ценна информация от това да разберете дали потребителят с 300-та посещения или този с 5-те е отчетен като върнал се на сайта ти, нали така?
Как да разчитате bounce rate (степен на отпадане) и exit rate (степен на напускане)?
Една от първите основни (и доста ключови, ако трябва да сме честни), метрики, която можете да анализирате с Google Analytics, е bounce rate и exit rate.
Bounce ratе се вдига, когато потребител Х влезе в сайта ти и за съжаление излиза също толкова бързо (без да е отишъл на друга страница). Очевидно не сте успял да му задържите вниманието с нищо конкретно.
Exit rate, от друга страна, пък скача, когато потребител Y влезе в сайта ти, разгледа страница по страница и отново излезе. Колкото по-бързо се случва това, толкова по-зле за теб и рейтинга ти.
Когато хората се връщат назад към търсачката, това означава, че не са намерили релевантна информация. Очевидно, сайтът на който са попаднали наистина не им е свършил никаква работа, ето защо те се връщат отново към останалите варианти в търсачката на Google с надеждата да открият въпросното „нещо“.
Разбира се, все някога потребителят ще напусне сайта, но е важно да разбираме причините за това, особено ако се случва преждевременно.
Пример 1:
Ако даден посетител излезе почти веднага след като се е озовал на сайта ни, това може да ни сигнализира за проблем с времето на зареждане на страниците, лоша структура на самия сайт и така нататък. Като цяло, никой не обича да чака, нито в интернет, нито на живо.
Каква стойност ви дават метриките за потребителско поведение в Google Analytics?
Колосална стойност, наистина....
Секцията за поведение (Behavior), ни позволява да разберем какво правят потребителите преди да напуснат сайта ни. С помощта на тези метрики, ние можем да тракваме броят души, които са кликнали от началната страница към друга уеб страница, после към следваща и така нататък.
Ето тук именно можем да преценим какво е спряло потребителят Х да продължи с преминаването от страница в страница, което накрая е довело и до напускане на сайта.
Пример 2:
Нека да онагледим още веднъж с адекватен пример за онлайн магазин за кафе: да приемем, че доста потребители напускат сайта от продуктова страница „мляно кафе“. Това ни навява на мисълта, че нещо не е съвсем наред с тази категория кафе.
Може би цената или пък изображението не им допада, а може би пък самата категория „мляно кафе“ ги отблъсква – възможностите са много.
Но именно тази информация, че нещо вероятно (даже сигурно) куца в тази продуктова страница, ни е страшно ценна. Време е да се направят няколко корекции и да видите какво ще стане след това – може би най-накрая ще се реализират конверсии, кой знае?
Ето защо е важно да гледаме метриките в Google Analytics.
Пример 3:
Да продължим с още един пример за сайт с услуги (без значение какви).
Представете си как доста сериозен брой посетители минават по идеалната потребителска пътека „начална страница – „страница за услуги“ – „контакти“, но накрая пак няма налице конверсии (в случая обаждания/запитвания).
На какво може да се дължи това?
Не е чак толкова лесно да се разбере от раз какво отблъсква потребителя. Важното в случая е, че сме разбрали за някакъв проблем и трябва да го разрешим. Как иначе без тези данни можете да разберете със сигурност, че нещо куца на страницата „контакти“, нали?
В крайна сметка самият факт, че потребителят Х стига до тази страница, говори за това, че същият има интерес да отправи заявка/запитване за нещо (или пък в най-добрия случай да поръча дадената услуга).
За жалост обаче, така и не се стига да такава реализация, но с помощта на тези данни ще можете далеч по-детайлно да анализирате въпросната страница и да разберете къде е проблема.
Съвет от Webselo.com: в подобни случаи бихме ви посъветвали да промените или разчупите леко текста/посланието си. Често сме виждали на български сайт, тук таме да пише на английски и неразбиращите го хора се дразнят много от това, пък и изглежда прилично несериозно. Обърнете също внимание на формата за контакт (дължината й). Несъмнено, самите вие също бихте напуснали собствения си сайт, ако трябваше да попълвате твърде усложнена форма за запитване, нали?
На финалната права, ще открехнем вратичката към начините, по които Google Analytics траква конверсиите. Имайте предвид, че конверсия не винаги означава „продажба“.
Всяка реализация (включително попълване на форма за контакт, обаждане, абониране за email бюлетин или пък предприемане на друг вид действие, което да води до финалната стъпка от продажбената фуния) може да се обозначи като конверсия.
Лесният начин, по който Google Analytics, траква тези конверсии е чрез Цели (Goals) – създавали ли сте си някога Цели?
Именно благодарение на тези Goals, ще можете да разберете коя маркетингова стратегия е най-ефективна и съответно коя е най-зле представяща се.
Искате да научите още за целите и рекламата в Гугъл и анализирането на проектите?
Последвайте ни в нашата FB страница или се абонирайте за получаване на още полезни статии от Webselo.com.
