Да колонизираме Меркурий!
6496 прегледа
0 Коментара
Планетата Меркурий е толкова близо до Слънцето, а едва през последните години бяха получени по-конкретни данни за нея. Тайните на Меркурий една по една излизат наяве, след като корабът Messenger завърши втората си мисия с влизането в орбита около нея. Именно близостта до Слънцето беше пречка за изследването й, тъй като блясъкът му е прекалено силен.
88 дни са нужни на Меркурий да обиколи Слънцето, а да се завърти около оста си – 59 земни дни. Тези показатели ни стават ясни през 70-те години, което съвсем не е отдавна. Дължината на годината на планетата е доста кратка и ако сте там, Слънцето няма да го видите да изгрява през тези 59 земни дни. Орбиталните периоди на Меркурий и Слънцето се сливат поради силите на привличането. Ето защо изгревът на Слънцето ще може да се наблюдава веднъж на 176 земни дни от „борда“ на Меркурий.
Атмосферата му силно наподобява тази на Луната – тя почти напълно липсва, наоколо е каменисто и с огромни кратери. Все пак планетата има различен състав от този на Луната, но пък гравитацията на Меркурий е далеч по-голяма от нейната. В минало време Меркурий е представлявал далеч по-масивна планета, която е разполагала със скалиста мантия и желязно ядро – също като Земята. Предполага се, че сблъсък с друго космическо тяло е станало причина за откъсването й. В момента Меркурий е с огромно ядро и голяма плътност.
В обедните часове на Меркурий е изключително горещо – толкова, че дори оловото може да се стопи. В полунощ температурите отиват в другата крайност и падат до минуси 200 градуса. Въпреки това тя не е чак толкова неблагоприятна за живот. Оста на Меркурий не е наклонена, което е предпоставка там да няма смяна на сезоните. До някои от кратерите не достига слънчева светлина и екипажът се е натъкнал на късове лед, запазен отпреди милиарди години. Учените са така заинтригувани от Меркурий, защото тя крие богатства, а едно от тях е концентрираната слънчева енергия.
В съвсем не толкова далечното бъдеще ние бихме могли да черпим ресурси и от космическото пространство, след като тук на Земята вече нанасяме сериозни щети на околната среда. Като за начало такива може да ни осигури Луната. Там има вода, калций, магнезий, калий, тежки метали като титан и алуминий. Оказва се, че мантията на Меркурий също е с такъв състав. Количеството слънчева енергия пък би могло да се впрегне в захранването на добивните машини. Ядрото на Меркурий е с дълбочина около 600 км, което е доста по-малко от това на Луната – 1400 км. Ключовият момент е, че то се състои от желязо.
По-дръзките очаквания са наличието на такъв потенциал от енергия да се употреби и като вид двигател, при това напълно безплатно. Идеите стават все по-смели и съществува вариант Меркурий да се превърне и в своеобразен космодрум за цивилизацията ни, която се цели и в по-далечни планети като Нептун. Всъщност за подобно бъдеще пише още през 1984 г. физикът и фантаст Робърт Форуърд. В новелата си „Полетът на водното конче“ той описва как космически кораб със слънчево платно може да бъде изграден и изстрелян от база на Меркурий.
Дали обаче планетата има капацитет да се превърне в заместител на Земята? Обикновено слушате за Марс като такава възможност, но Меркурий го превъзхожда по доста показатели. Магнитното му поле е сравнително силно, което до някаква степен ще гарантира протекция срещу слънчевата радиация. Гравитацията също, което ще спомогне за задържането на частица от изкуствено създадена или привнесена атмосфера.
Разбира се, предизвикателствата въобще няма да са малко. За да се модулират метеорологични условия, че да са близки до тези на Земята, ще трябва да бъдат използвани слънцезащитни екрани с размерите на самата планета. Липсва и вода, а откритите ледове ще са само временно спасение. За осигуряването й има варианти чрез някои от спътниците на Сатурн, но дали това ще се случи, само времето ще покаже.
Напълно въображаемите сценарии достигат до безумни решения от сорта на това, Меркурий да бъде преместен на друго място около Слънцето. Не че не са възможни, но дали си струват и дали е редно да се месим в космическата подредба, е съвсем отделна тема.
Така или иначе, Меркурий е добър кандидат за втора Земя, основно заради своите източници на ресурси и енергия. Но на този етап човечеството не е достатъчно напреднало, за да го трансформира и да черпи от него. Може би това някога ще бъде факт, а може и да си останат само теории.
Някои астрономически факти
88 дни са нужни на Меркурий да обиколи Слънцето, а да се завърти около оста си – 59 земни дни. Тези показатели ни стават ясни през 70-те години, което съвсем не е отдавна. Дължината на годината на планетата е доста кратка и ако сте там, Слънцето няма да го видите да изгрява през тези 59 земни дни. Орбиталните периоди на Меркурий и Слънцето се сливат поради силите на привличането. Ето защо изгревът на Слънцето ще може да се наблюдава веднъж на 176 земни дни от „борда“ на Меркурий.
Атмосферата му силно наподобява тази на Луната – тя почти напълно липсва, наоколо е каменисто и с огромни кратери. Все пак планетата има различен състав от този на Луната, но пък гравитацията на Меркурий е далеч по-голяма от нейната. В минало време Меркурий е представлявал далеч по-масивна планета, която е разполагала със скалиста мантия и желязно ядро – също като Земята. Предполага се, че сблъсък с друго космическо тяло е станало причина за откъсването й. В момента Меркурий е с огромно ядро и голяма плътност.
В обедните часове на Меркурий е изключително горещо – толкова, че дори оловото може да се стопи. В полунощ температурите отиват в другата крайност и падат до минуси 200 градуса. Въпреки това тя не е чак толкова неблагоприятна за живот. Оста на Меркурий не е наклонена, което е предпоставка там да няма смяна на сезоните. До някои от кратерите не достига слънчева светлина и екипажът се е натъкнал на късове лед, запазен отпреди милиарди години. Учените са така заинтригувани от Меркурий, защото тя крие богатства, а едно от тях е концентрираната слънчева енергия.
„Съкровищницата“ на Меркурий
В съвсем не толкова далечното бъдеще ние бихме могли да черпим ресурси и от космическото пространство, след като тук на Земята вече нанасяме сериозни щети на околната среда. Като за начало такива може да ни осигури Луната. Там има вода, калций, магнезий, калий, тежки метали като титан и алуминий. Оказва се, че мантията на Меркурий също е с такъв състав. Количеството слънчева енергия пък би могло да се впрегне в захранването на добивните машини. Ядрото на Меркурий е с дълбочина около 600 км, което е доста по-малко от това на Луната – 1400 км. Ключовият момент е, че то се състои от желязо.
По-дръзките очаквания са наличието на такъв потенциал от енергия да се употреби и като вид двигател, при това напълно безплатно. Идеите стават все по-смели и съществува вариант Меркурий да се превърне и в своеобразен космодрум за цивилизацията ни, която се цели и в по-далечни планети като Нептун. Всъщност за подобно бъдеще пише още през 1984 г. физикът и фантаст Робърт Форуърд. В новелата си „Полетът на водното конче“ той описва как космически кораб със слънчево платно може да бъде изграден и изстрелян от база на Меркурий.
Дали обаче планетата има капацитет да се превърне в заместител на Земята? Обикновено слушате за Марс като такава възможност, но Меркурий го превъзхожда по доста показатели. Магнитното му поле е сравнително силно, което до някаква степен ще гарантира протекция срещу слънчевата радиация. Гравитацията също, което ще спомогне за задържането на частица от изкуствено създадена или привнесена атмосфера.
Разбира се, предизвикателствата въобще няма да са малко. За да се модулират метеорологични условия, че да са близки до тези на Земята, ще трябва да бъдат използвани слънцезащитни екрани с размерите на самата планета. Липсва и вода, а откритите ледове ще са само временно спасение. За осигуряването й има варианти чрез някои от спътниците на Сатурн, но дали това ще се случи, само времето ще покаже.
Напълно въображаемите сценарии достигат до безумни решения от сорта на това, Меркурий да бъде преместен на друго място около Слънцето. Не че не са възможни, но дали си струват и дали е редно да се месим в космическата подредба, е съвсем отделна тема.
Така или иначе, Меркурий е добър кандидат за втора Земя, основно заради своите източници на ресурси и енергия. Но на този етап човечеството не е достатъчно напреднало, за да го трансформира и да черпи от него. Може би това някога ще бъде факт, а може и да си останат само теории.
