Живи или мъртви са библиотеките в ерата на технологиите
5201 прегледа
0 Коментара
Светът е забързан, информационен и се случва в интернет, но ние все още обичаме да четем!
Напредничавото време, в което се намираме, определено изисква промени на всички нива. Това засяга и средища като библиотеките. Какво е тяхното бъдеще, трудно може да се каже с една дума, но във всеки случай те надали ще бъдат погълнати от технологичните корпорации. Просто защото се адаптират към настоящата ситуация и не бихме могли дори за миг да си помислим, че са старомодни. Някои от години говорят за техния крах, но подценяват функциите и потенциала им.
В някои европейски градове, като например Кьолн в Германия, традицията се пази зорко и нито тя пречи на модерните тенденции, нито те на нея. И за всички, които предполагат, че никой не стъпва в Градската библиотека, трябва да отбележим, че това съвсем не е вярно – напротив, има ръст на посещаемостта от 60 на сто през последните години. Статистиката сочи същото и за над 3 хиляди обществени библиотеки в Германия. Може би за това са с такава развита икономика ;)
Библиотеките вече не са просто помещения за четене на книги и медии, а място за общуване, сътрудничество, творчество и учене. Те смело и напълно резонно биха могли вече да се наричат иновативни центрове, а картината е такава в цяла Европа. Изглежда цифровите технологии не са в състояние да убият библиотеките. Те не могат да се определят и като отживелица, защото дори са стимулирани да се обновяват паралелно с яростната конкуренция по създаването на все по-уникални и бързи модели смартфони, таблети, електронни четци. Библиотекарите са в крак с времето и се стараят да обогатят услугите и преживяванията за своите клиенти.
Библиотеките съществуват от 7 в. пр.н.е. и по всяка вероятност ще продължат не само да оцеляват, но и да отвръщат на удара на изобретенията на човечеството. Те успяват да свързват хората в малки и големи населени места, предоставят им необходимата информация и други ресурси, подпомагат социалното общуване и насърчават развитието на децата.
Повечето библиотеки в САЩ, например, са източник на безплатен достъп до интернет, както и на обучения по компютърни умения. Често това е единственият избор за потребителите в региона. Неслучайно хората пристъпват прага им и за да са в час със случващото се на трудовия пазар. И ще се изненадате да научите, че за мнозина библиотеките са далеч по-удобно средство за набавяне с данни, отколкото Гугъл (да не се чете от ботовете на търсачката
). Както обича да казва британският писател Нийл Геймън, библиотеките дават правилните отговори, а в търсачката се изправяш пред поле от стотици хиляди варианти, в които трудно се ориентираш.
У нас положението не е много по-различно. В библиотеките могат да се срещнат хора на всякаква възраст. Старото поколение се чувства уютно в тях, а и предпочита там да се справя с предизвикателствата на компютъра, защото близките рядко имат време да им показват в детайли как да боравят с него. В някои региони на България библиотеките предлагат също езикови курсове и срещи с доброволци, представители на фондации и различни институции с цел медийна грамотност. В Русе в библиотека „Любен Каравелов“ вече са поели ангажимент да подават ръка на гражданите в използването на услугите на електронното правителство. Така и трябва, браво!
Библиотеките са се оформили и като творчески пространства, разполагащи с 3D принтери, скенери и друга техника за създаване на предмети на изкуството и дигитални творби. В библиотека „Пенчо Славейков“, в партньорство с Училище по роботика провеждат курсове по триизмерно принтиране и моделиране. Библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора са първите в страната със своята услуга библиотерапия. Сертифицирани консултанти насочват посетителите към четивата, които отговарят на проблемите им. По този начин те получават специално внимание, личен подход и дори психологически съвети.
Несъмнено те са основните средища, които се грижат за съхраняването на историята и предлагат достъп до познание от древни времена. Атрактивни са обаче не само заради това, а и като туристически дестинации. Така стоят нещата с живописната градска библиотека в Щутгарт, Германия, чието изграждане е струвало 79 милиона евро. В Хелзинки имат своя екологична и дигитална библиотека на стойност 96 милиона евро, която ежедневно приема по 10 хиляди посетители.
Подкрепа за библиотеките в България има, но често тя остава само на теория и идва от хора, които са близо до тях – работещи и ценители. Нужно е по-голямо внимание от страна на държавата, която да инвестира в създаването на такива привлекателни образователни центрове. Ценим ли тях, значи оценяваме културата и мъдростта, при това в името на бъдещите поколения.
Напредничавото време, в което се намираме, определено изисква промени на всички нива. Това засяга и средища като библиотеките. Какво е тяхното бъдеще, трудно може да се каже с една дума, но във всеки случай те надали ще бъдат погълнати от технологичните корпорации. Просто защото се адаптират към настоящата ситуация и не бихме могли дори за миг да си помислим, че са старомодни. Някои от години говорят за техния крах, но подценяват функциите и потенциала им.
Почитта към библиотеките в Европа
В някои европейски градове, като например Кьолн в Германия, традицията се пази зорко и нито тя пречи на модерните тенденции, нито те на нея. И за всички, които предполагат, че никой не стъпва в Градската библиотека, трябва да отбележим, че това съвсем не е вярно – напротив, има ръст на посещаемостта от 60 на сто през последните години. Статистиката сочи същото и за над 3 хиляди обществени библиотеки в Германия. Може би за това са с такава развита икономика ;)
Библиотеките вече не са просто помещения за четене на книги и медии, а място за общуване, сътрудничество, творчество и учене. Те смело и напълно резонно биха могли вече да се наричат иновативни центрове, а картината е такава в цяла Европа. Изглежда цифровите технологии не са в състояние да убият библиотеките. Те не могат да се определят и като отживелица, защото дори са стимулирани да се обновяват паралелно с яростната конкуренция по създаването на все по-уникални и бързи модели смартфони, таблети, електронни четци. Библиотекарите са в крак с времето и се стараят да обогатят услугите и преживяванията за своите клиенти.
Ще ги бъде ли в бъдеще?
Библиотеките съществуват от 7 в. пр.н.е. и по всяка вероятност ще продължат не само да оцеляват, но и да отвръщат на удара на изобретенията на човечеството. Те успяват да свързват хората в малки и големи населени места, предоставят им необходимата информация и други ресурси, подпомагат социалното общуване и насърчават развитието на децата.
Повечето библиотеки в САЩ, например, са източник на безплатен достъп до интернет, както и на обучения по компютърни умения. Често това е единственият избор за потребителите в региона. Неслучайно хората пристъпват прага им и за да са в час със случващото се на трудовия пазар. И ще се изненадате да научите, че за мнозина библиотеките са далеч по-удобно средство за набавяне с данни, отколкото Гугъл (да не се чете от ботовете на търсачката
). Както обича да казва британският писател Нийл Геймън, библиотеките дават правилните отговори, а в търсачката се изправяш пред поле от стотици хиляди варианти, в които трудно се ориентираш. У нас положението не е много по-различно. В библиотеките могат да се срещнат хора на всякаква възраст. Старото поколение се чувства уютно в тях, а и предпочита там да се справя с предизвикателствата на компютъра, защото близките рядко имат време да им показват в детайли как да боравят с него. В някои региони на България библиотеките предлагат също езикови курсове и срещи с доброволци, представители на фондации и различни институции с цел медийна грамотност. В Русе в библиотека „Любен Каравелов“ вече са поели ангажимент да подават ръка на гражданите в използването на услугите на електронното правителство. Така и трябва, браво!
Библиотеките са се оформили и като творчески пространства, разполагащи с 3D принтери, скенери и друга техника за създаване на предмети на изкуството и дигитални творби. В библиотека „Пенчо Славейков“, в партньорство с Училище по роботика провеждат курсове по триизмерно принтиране и моделиране. Библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора са първите в страната със своята услуга библиотерапия. Сертифицирани консултанти насочват посетителите към четивата, които отговарят на проблемите им. По този начин те получават специално внимание, личен подход и дори психологически съвети.
Колко ценни са библиотеките
Несъмнено те са основните средища, които се грижат за съхраняването на историята и предлагат достъп до познание от древни времена. Атрактивни са обаче не само заради това, а и като туристически дестинации. Така стоят нещата с живописната градска библиотека в Щутгарт, Германия, чието изграждане е струвало 79 милиона евро. В Хелзинки имат своя екологична и дигитална библиотека на стойност 96 милиона евро, която ежедневно приема по 10 хиляди посетители.
Подкрепа за библиотеките в България има, но често тя остава само на теория и идва от хора, които са близо до тях – работещи и ценители. Нужно е по-голямо внимание от страна на държавата, която да инвестира в създаването на такива привлекателни образователни центрове. Ценим ли тях, значи оценяваме културата и мъдростта, при това в името на бъдещите поколения.
