Каква е тайната на квазарите – най-ярките обекти във Вселената

A+ A-
1380 прегледа 0 Коментара
Какво можем да научим от тях и дали не са ключ към разкриването на загадъчната тъмна енергия

Колкото и да се развива науката в сферата на съвременната астрофизика, тъмната енергия си остава все такава мистерия за учените. За да разкрият тази загадка те търсят ключове навсякъде – дори сред силно енергетичните активни ядра на далечни галактики, чието излъчване е захранвано от масивни черни дупки.

Става дума за квазарите, древни и могъщи светила, които може би пазят много тайни за зараждането на Космоса.


Светът на квазарите


До около 70-те години на миналия век ние не сме подозирали за тяхното съществуване, но астрономията достига до тези обекти покрай изследването на черните дупки. По всяка вероятност те са свързани по между си. Експертите откриват, че те излъчват радиоенергия, но изглежда нямат образ във видимия спектър.

От тук те получават и името си квазар, тъй като са определени като полузвездни радиоизточници (QuasiStellar Radio Objects).

Да си представим една далечна галактика, подобна на нашия Млечен път. В нейното ядро обаче е концентрирана масивна черна дупка, която не спира да поглъща материал със страшна сила. Ако се намирахме в такава галактика, стотици слънца около нас биха били поглъщани всяка година. Енергията е толкова внушителна, че превишава дори този на свръхновите, считани за топ енергетичните събития в наблюдаемия Космос.

Така може да бъде описан накратко светът на квазарите.

Според данни на астрономите, след наблюдения на първия квазар, се установява, че те са изключително далечни обекти и може би за са били налични още в ранната Вселена. Оказва се, че на практика те са най-ярките обекти в Космоса.


Какво се крие зад мощното излъчване



В търсене на истината за механизмите на тяхното мощно излъчване са обсъждани различни идеи, включително и това, че те са обратната страна на проходи в пространство-времето. Има твърдения също, че те са червееви дупки – един вид преки пътища между световете, чиято сила учените таят надежда да употребят за създаването на машини на времето.

Тези предположения са отхвърлени и днес се смята, че видовете квазари могат да бъдат обединени в един общ модел. Те се разделят на радиосилни и радиослаби, което е в зависимост от мощта на тяхното излъчване.

А как се стига до образуването на излъчването?

Астрофизичната теория прогнозира образуването на свръхмасивна черна дупка в сърцето на всяка галактика. Такива съществуват в нашия Млечен път, както и в Андромеда. След създаването й около нея остава огромно количество прах и газ, засмукано към ядрото вследствие на гравитацията.

Падащата материя образува диск от въртяща се и падаща към центъра маса, а радиусът й варира от 10 до 10 хиляди пъти радиуса на черната дупка. Галактиката се нарича активна, а ядрото й, тоест квазарът – активно галактично ядро.

Падащата маса създава именно енергията на излъчването на квазара. В момента, в който няма повече маса, която да бъде погълната и да захрани квазара, неговото излъчване спира. Ето защо се счита, че квазарите са част от младата Вселена, тъй като там е имало повече материя, която да бъде засмукана.

Интересното е, че енергията на квазарите се променя, понякога за часове – тя не е постоянна. Причина за това сигурно е, че се генерира от сравнително малък регион и обяснението за нейната мощност се крие в гравитационното падане на материята върху черната дупка.


Да погледнем на Космоса от друг ъгъл



Сред откритите повече от 200 хиляди квазара, най-близкият е на 600 милиона светлинни години. Най-мощният е само на около 800 милиона светлинни години от нас. За щастие не се намираме пряко на линията на наблюдение на неговия лъч, защото в противен случай целият живот на планетата би бил унищожен.

Откриването на квазарите се приема за доказателство за валидността на теорията за Големи взрив, а твърденията за неподвижната Вселена се оказват безпочвени.

При проучване на квазар на около 12 милиарда светлинни години, роден малко след Големия взрив, е открит облак от водни пари, в който има съдържание на вода милиарди пъти повече, отколкото на цялата планета Земя. По всичко личи, че водата се е намирала във Вселената почти от самото й зараждане.

Явно е съвсем основателно да се запитаме дали сме единствената форма на живот, успяла да се развие в Космоса, след като нужната за това водна основа не е толкова необичайна.

И докато все още сме далеч от установяването на форми на живот извън Земята, знанията ни за динамиката на Вселената са доста напреднали. Към днешна дата за учените е ясно, че тя се разширява с непрекъснато ускорение.

Може би съвсем скоро ще знаем и защо самото ускорение е започнало, точно благодарение на квазарите. Така ще съумеем да се доближим още повече до тайната на механизмите на самата Вселена.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари