Ще ядем ли клонирано месо и колко далеч са тези дни ?

Клонирането на същества отдавна вече не е фантастичен сценарий на касов филм. Скоро овцата Доли ще бъде само сантиментален спомен за началото на опитите в тази област. Историята започна да се пише през 1996 година, а сега сякаш е настъпилото времето, в което клонирането ще добие страхотни мащаби.

Китайска¬та биотехнологична компания Boyalife вече има изготвен план за производството на десетки видове животни, като сред тях са също състезателни коне, крави, различни породи кучета. Фирмата смята да създаде 1 милион крави през 2020 година, което да удовлетвори нуждите на пазара за телешко месо.

Новият отрасъл – клониране

Да клонираш животни не е като да правиш салами на конвейер, но изглежда собствениците на фабриката в Китай, нямат никакви скрупули в това отношение. Западните страни не смеят да се занимават усърдно с подобни експерименти, а природозащитниците са против заради причинените мъчения на животните. В Китай обаче са далеч по-комерсиално настроени, на евентуалния бум се гледа с добро око, тъй като той се очертава новата перспективна икономическа област. Там вече има една фабрика, която държи титлата за клониране в индустриални мащаби.

BGI се прочу преди две години със своите 500 прасета годишно. Китайското правителство подкрепя мощния консорциум Boyalife, а те правят все по-дръзки стъпки в сферата на клонирането. Вече имат и известен опит с тибетски мастиф – още през 2014 година, клонингът на рядката порода куче се оказа успешен.

Технологиите също благоприятстват развитието на новата индустрия, те са достатъчно усъвършенствани, за да я подпомагат допълнително. За сравнение, преди 20 години Доли се оказа единствената оцеляла от 277 агнета, а в днешно време от BGI клонират прасета с близо 80 процента успеваемост.

Големите имена, които се отличават в този новосформирал се бранш, са също американските Geron Corporation, Advanced Cell Technologies (ACT) u ViaGen, както и южноафриканската Lazaron BioTechnologies. В техните лаборатории се разработват терапии за клонирането на ембриони и клетъчни култури. Други са се съсредоточили в поддържането на генетични банки и клонирането на домашни животни и любимци.


Самата процедура за клониране носи името SCNT - somatic cell nuclear transfer, което в превод означава „ядрен трансфер от соматични клетки“. Касае се за извличането на клетъчно ядро, в което се съдържа генетична информация. То се поставя в яйцеклетка, чието ядро е извадено преди това. Сурогатна майка износва клонирания ембрион и в резултат се получава идеалното копие на оригинала.

Ако вие сте горд собственик на елитно животно, може да съхраните клетките му в генетична банка и впоследствие да си поръчате желания брой копия. Разбира се, цената на това удоволствие е поне шест цифрена в долари. Подобна инвестиция е оправдана за някои, както например се случи с тримесечния клонинг на престижния кон Камбиасо – Куартерера, който беше изтъргуван за 800 хиляди долара при публично наддаване през 2010 година в Буенос Айрес.

Ще ядем клонирано месо

Не са толкова далеч дните, когато на масата ни ще бъде сервирано клонирано месо. С принос в това отношение е корейският учен Хуан У Сук, чието основно занимание е да клонира кучета за продан. Първият си екземпляр той създава през 2005 година, докато е на работа в Сеулския национален университет. Не след дълго започва да развива и своята лаборатория Sooam Biotech.

Хуан У Сук използва същата популярна техника SCNT, но добавя от себе си подобрения, които са специално за клонирането на кучета и са защитени с патент. Собствениците на кучета могат да си клонират животните, като всяко едно от тях струва 100 хиляди долара. Клиентите са извънредно богати и обикновено прибягват до услугата, когато почине някой от питомниците им. Компанията на видния учен не е спряла до тук и редовно клонира ценни породи крави и прасета, предимно за медицински експерименти, както гласи известната на обществото информация. А мащабите са сериозни – поне по 500 ембриона дневно.


След като през 2008 година агенцията по лекарствата и храните в САЩ разреши да се продава месо и мляко от клонирани животни, нищо чудно пазарът скоро да бъде залят. Те са напълно безопасни и не се различават от останалите, твърдят специалистите. Все пак към момента хранителните вериги не предлагат такова месо, но никой не би се изненадал, ако това съвсем скоро започне да се случва задкулисно.

„Предпазната мярка“ засега е само значителното оскъпяване на процеса по производство на клонинги. Този факт предстои да се промени, след като Boyalife ще бълват крави от месодайни породи и са предвидили разширение на възможностите.

Световният глад за храна може да се превърне в основен двигател, а и да бъде доста удобно оправдание за създаване на идеални условия за зараждащия се прогрес в индустрията на клонингите.