Космосът на дъното на океана

A+ A-
1037 прегледа 0 Коментара
Гласували: 2, рейтинг: 5
Необятният подводен свят, където човешки крак не беше стъпвал.

Има много неизследвани странни видове на дъното на океана, за които се знаят само откъслечни факти. За разлика от Космоса, към който сме вперили зор от години, морските дълбини си остават почти напълно непознати.

Ролята на океаните за глобалния климат е безспорна, но те могат да разкажат и далеч повече – дори как се е зародил животът на Земята и какъв е потенциалът да съществува там някъде в друга Вселена. Пълният мрак и високото налягане доскоро плашеше дори най-смелите гмуркачи, те избягваха тези територии. Днес обаче имаме ново поколение, което е готово да се озове на места, където човешки крак не е стъпвал.


Зоната на здрача под водата


Проучванията на риф, разположен на 100 метра дълбочина в Карибско море, са възложени на докторанта от Оксфордския университет Джак Лейвърик. Той е първият човек, който се е спускал някога там, където дори слънце не огрява.

В разказите си след това той споделя, че страхът е неизбежен, и усещанията от преживяването те карат да настръхнеш. И други негови колеги описват пътешествията си под водата, като болезнена откъснатост от естествената среда, която може да се сравни с излизане в Космоса.

Гмуркането под 50 метра дълбочина е постижимо, благодарение на аквалангите със затворен цикъл на работа. Те са изобретени отдавна, но едва сега може да се каже, че са безопасни за употреба и се използват като екипировка при научни открития. Системата е подобна на тази на астронавтите при излизане в Космоса.

По време на своите експедиции учените са забелязали, че тропически коралови рифове се срещат и в зоната на здрача, макар обикновено да се счита, че те виреят само в плитки и крайбрежни води. Дълбоководните рифове са като убежище за морските същества, които срещат опасности на плитчините – прекомерно затопляне на водата, усилен и незаконен улов. Съществуват варианти за възстановяване на увредените рифове с помощта на млади корали, които обитават дълбоките участъци. Изследователите са имали и изненадваща среща с вид акула, която се смята за почти изцяло унищожена в по-повърхностните зони. Изглежда намиращите се надълбоко рифове крият огромен потенциал.


Живи подводници

тюлени оборудвани със сензори

Тюлените, които са оборудвани със сензори, могат да дадат своя принос за разгадаването на дълбоките води под ледовете на Антарктика. Задачата е изключително тежка. Тези морски същества са внушителни по своите размери, тежат по няколко тона и атакуват, ако се почувстват застрашени. За целта в сложното занимание се използват специално обучени екипи, които да предвидят поведението им. Тези животни са известни като най-дълбоко гмуркащите се тюлени – имат способността да се спускат под 2 хиляди метра и да престояват с часове там. Ето защо, ако имат прикрепен електронен сензор на главите си, те се превръщат в живи подводници, пратени на



на мисия. За близо десет години вече са направени записи от над 20 хиляди гмуркания на морски слонове и крабояди в различни части на водите до Антарктическия полуостров. Има зони, където е почти невъзможно да навлезе плавателен съд, но условията не представляват проблем за тюлените, които са перфектните изследователи в случая.


Роботите на помощ


Идеята за машини с голям радиус на действие, които да се спускат до недостъпни части от морето, се ражда през 80-те години на 20-ти век. Днес ги наричаме глайдери и те не спират да събират данни за живота на Световния океан. Съвременните модели могат да слязат до 1000 метра дълбочина, но вече се разработват и нови глайдери, които да са с увеличен капацитет.

Планира се създаването на подводен апарат, който да се спусне до 6 хиляди метра дълбочина, което го превръща в идеалната машина за изследване на почти всички части от Световния океан.

Успехът на роботите се дължи главно на ефективността им – те не черпят много енергия, само колкото две коледни лампи. С модерния глайдер ще се извършват, както академични, така и индустриални задачи, включващи дори следене за замърсяване от дълбоководни сондажи.


Робо-русалка в действие

робо русалка

OceanOne е подводен робот, който е с дължина 1.5 метра и тегло от 180 кг. Робо-русалката е снабдена с глава, две камери за очи и чифт ръце с китки и пръсти. Той може напълно да замести всеки водолаз, който може само да го управлява от разстояние, а не да рискува живота си. Оборудван е със стереоскопични камери, които позволяват да се наблюдава картината, която вижда самият робот. На ръцете му има сензори, които предават данни към контролер, създаващ реални усещания при докосване.

OceanOne има отлична ориентация. Заснетото от камерите се анализира от процесори и се насочва към витлата в опашката му, за да не се блъсне в обектите, които среща. Ако сблъсъкът е неизбежен, роботът вкарва в употреба ръцете си, за да се погрижи да омекоти удара.

Подводният хуманоид, създаден от Станфордския университет, е пуснат в експлоатация през април 2016-та година. Тогава неговата мисия е да изследва останките на кораба La Lune, потънал през 17 век в Среди¬земно море. Роботът успява да преплува района и внимателно да събере древни артефакти от кораба, без да ги нарани или смачка с ръцете си.

Nekton е една друга нова инициатива за дълбоководни изследвания, чиято първа експедиция през 2016 г., се цели в дълбините на Бермудските острови. Екипът от учени се качва на борда на подводница „Тритон“ – двуместен апарат, тежащ три тона, но много маневрен и сравнително компактен в сравнение с повечето подводници. Изследователите са имали възможността да наблюдават огромни гори от черни корали, които виреят на 300 метра дълбочина. Интересът към проучванията се разраства, а мисиите тепърва предстоят да ни изненадват със своите резултати.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари