Пирамидите – звездният навигатор на една високоразвита цивилизация
13222 прегледа
0 Коментара
Какво още се крие зад тяхното мистериозно създаване и съществуване в продължение на хиляди години
Взирането в нощното небе в древността не е било само от любопитство, а звездите са били неизчерпаем източник на знание за хората от онова време. Фигурите, които те са забелязвали са символизирали дадени животни, божества и са свързани с множество легенди.
Картините, формирани от съзвездията буквално са оживявали пред очите на древните наблюдатели. Те са съзирали не само знаци и послания от невидимите сили, но и са натрупали богата информация за небесните тела и слънцето, движението им и разположението им през различните периоди от годината. Редица строителни комплекси представляват календари, които чрез своята геометрия хвърлят сянка и указват деня, както и подходящото време за жътва или сеитба. Някои пък са били така изградени, че да са в синхрон с подредбата на звездите към даден момент. Сред по-интересните сгради, попадащи в споменатите категории, са пирамидите в Египет, египетският Стоунхендж – Набта Плая, кръгът в Гозек, Германия, Чичен Ица в Мексико, Аркаим в Русия, храмът Абу Симбел.
За древните египтяни изготвянето на годишни календари е било от съществено значение, за да могат да се ориентират кога са приливите от река Нил, причиняващи наводнения. С тях почвата ставала по-плодородна, благодарение на наносите, които се придвижват към техните земи, а земеделието е било основен поминък. Каменният комплекс Набта Плая, който датира от 5 хиляди години пр.н.е. в Египет, наподобява звезден календар. Пирамидите в Гиза са едно от Седемте чудеса на света, което и до днес остава неразгадано напълно. Гробниците респектират дори със самото си оцеляване след четири и половина хилядолетия по-късно. Това създава повод за различни хипотези, някои от които са особено интересни от гледна точка на астрономията.
През втората половина на 20-ти век белгиецът Робърт Бовал разпространява твърдението, че пирамидите на Микерин, Хефрен и Хеопс в Гиза изобразяват пояса на Орион – три ярки звезди от съзвездието. Алнилам заема централно място в пояса на Орион и е най-ярката от трите, след нея е Алнитак, а Минтака стои встрани и е далеч по-бледа. Ако отправим поглед към трите пирамиди, наистина ще намерим прилика с пояса на Орион. Голямата пирамида е в средата, най-малката не стои на същата линия, а е отместена леко спрямо нея. Съзвездието е било почитано като бог Озирис от египтяните, за когото митовете разказват, че властва в отвъдното. Ето защо доводите са напълно смислени и придобиват почти официален статут, ако следваме мисленето на древните.
По всяка вероятност пирамидите обаче са по-скоро огледален образ на пояса на Орион, смятат експерти. Това означава, че ако искаме да поставим малката пирамида от същата страна на правата линия пред другите две, картината трябва да се завърти на 150 градуса в посока обратна на часовниковата стрелка. Дори и тогава малката пирамида не съвпада напълно с мястото на звездата Минтака. Разстоянието до съседната точка също не е идентично, както и ъгълът, който образува правата линия. Случайна ли е грешката или пропускаме нещо? За пропуск е трудно да се говори, тъй като стените на пирамидите сочат четирите посоки на света, а отклонението е 3 минути. Но може би просто пирамидите не са свързани с пояса на Орион, развенчават тезата учените.
Следващата теория за пирамидите и връзката им със звездите касае Хеопсовата пирамида. В нейните стени се намират две двойки шахти, достигащи външните стени – северната и южната, намиращи се до стаята на фараона и помещението под нея, описвано като „стая на кралицата“. Шахтите са изключително малки с размери 20 по 20 см., през тях човек не може да премине, въпреки че са оставени малки пролуки. Тези тунелчета имат хоризонтални зони, но и многобройни чупки, така че се изключва вариантът те да са се ползвали за вентилация. С каква цел са били направени тези детайли, имайки предвид сложността на целия строеж и конструирането на толкова голяма пирамида? Сигурно са имали много важна роля.
Хипотезите ги свързват отново със звездите. През 2500 години пр.н.е. северните шахти в пирамидата на Хеопс са били обърнати в посока към околополюсните звезди, а южните са гледали към пояса на Орион и към звездата Сириус. За египтяните в древността отрязъкът в небето в радиус около 10 градуса от полярната звезда е представлявал раят, където душите отиват след смъртта. Това са звездите, които никога не залязват и са били наричани безсмъртни. При условие, че всички според древните са имали божествен характер, то там е било мястото на онези, които искат да живеят вечно.
Южната шахта от стаята на фараона е сочела към пояса на Орион, а тази от стаята на царицата – към звездата Сириус. Първата навява асоциация за задгробния живот, а при втория се прави препратка към съпругата на Озирис (Орион) – Изида (Сириус). Душите на фараона и съпругата му получават шанс чрез шахтите да се озоват заедно в царството на безсмъртните, където могат да се свържат с бога на отвъдното и божествената му жена.
Пробойните в това твърдение идват по няколко направления. Стаята на царицата не е нейна гробница в крайна сметка, а името на помещението е дадено от арабските изследователи и надали има общо с половинката на владетеля. Не се упоменава в кои месеци от годината и в коя част на деня южните шахти посочват въпросните звезди. А това, че тунелите не са по права линия, създава допълнителни съмнения до колко може да се смята, че указват точни позиции в небето, след като е имало над 200 броя видими звезди.
Независимо от достоверността на изложените хипотези, за приноса на звездите върху културата в древността не може да има никакво съмнение. Неслучайно жреците са били астрономи, а те са първообразът на учените в днешно време, ползвали са се с голям авторитет и власт. Те са били информирани за всички природни процеси, знаели са, че Нил ще ги наводни навръх лятното слънцестоене и са владеели предсказателни техники с помощта на своите слънчеви и звездни календари.
Взирането в нощното небе в древността не е било само от любопитство, а звездите са били неизчерпаем източник на знание за хората от онова време. Фигурите, които те са забелязвали са символизирали дадени животни, божества и са свързани с множество легенди.
Посланията на звездите
Картините, формирани от съзвездията буквално са оживявали пред очите на древните наблюдатели. Те са съзирали не само знаци и послания от невидимите сили, но и са натрупали богата информация за небесните тела и слънцето, движението им и разположението им през различните периоди от годината. Редица строителни комплекси представляват календари, които чрез своята геометрия хвърлят сянка и указват деня, както и подходящото време за жътва или сеитба. Някои пък са били така изградени, че да са в синхрон с подредбата на звездите към даден момент. Сред по-интересните сгради, попадащи в споменатите категории, са пирамидите в Египет, египетският Стоунхендж – Набта Плая, кръгът в Гозек, Германия, Чичен Ица в Мексико, Аркаим в Русия, храмът Абу Симбел.
Пирамидите в Египет претворяват звездното небе
За древните египтяни изготвянето на годишни календари е било от съществено значение, за да могат да се ориентират кога са приливите от река Нил, причиняващи наводнения. С тях почвата ставала по-плодородна, благодарение на наносите, които се придвижват към техните земи, а земеделието е било основен поминък. Каменният комплекс Набта Плая, който датира от 5 хиляди години пр.н.е. в Египет, наподобява звезден календар. Пирамидите в Гиза са едно от Седемте чудеса на света, което и до днес остава неразгадано напълно. Гробниците респектират дори със самото си оцеляване след четири и половина хилядолетия по-късно. Това създава повод за различни хипотези, някои от които са особено интересни от гледна точка на астрономията.
През втората половина на 20-ти век белгиецът Робърт Бовал разпространява твърдението, че пирамидите на Микерин, Хефрен и Хеопс в Гиза изобразяват пояса на Орион – три ярки звезди от съзвездието. Алнилам заема централно място в пояса на Орион и е най-ярката от трите, след нея е Алнитак, а Минтака стои встрани и е далеч по-бледа. Ако отправим поглед към трите пирамиди, наистина ще намерим прилика с пояса на Орион. Голямата пирамида е в средата, най-малката не стои на същата линия, а е отместена леко спрямо нея. Съзвездието е било почитано като бог Озирис от египтяните, за когото митовете разказват, че властва в отвъдното. Ето защо доводите са напълно смислени и придобиват почти официален статут, ако следваме мисленето на древните.
По всяка вероятност пирамидите обаче са по-скоро огледален образ на пояса на Орион, смятат експерти. Това означава, че ако искаме да поставим малката пирамида от същата страна на правата линия пред другите две, картината трябва да се завърти на 150 градуса в посока обратна на часовниковата стрелка. Дори и тогава малката пирамида не съвпада напълно с мястото на звездата Минтака. Разстоянието до съседната точка също не е идентично, както и ъгълът, който образува правата линия. Случайна ли е грешката или пропускаме нещо? За пропуск е трудно да се говори, тъй като стените на пирамидите сочат четирите посоки на света, а отклонението е 3 минути. Но може би просто пирамидите не са свързани с пояса на Орион, развенчават тезата учените.
Следващата теория за пирамидите и връзката им със звездите касае Хеопсовата пирамида. В нейните стени се намират две двойки шахти, достигащи външните стени – северната и южната, намиращи се до стаята на фараона и помещението под нея, описвано като „стая на кралицата“. Шахтите са изключително малки с размери 20 по 20 см., през тях човек не може да премине, въпреки че са оставени малки пролуки. Тези тунелчета имат хоризонтални зони, но и многобройни чупки, така че се изключва вариантът те да са се ползвали за вентилация. С каква цел са били направени тези детайли, имайки предвид сложността на целия строеж и конструирането на толкова голяма пирамида? Сигурно са имали много важна роля.
Хипотезите ги свързват отново със звездите. През 2500 години пр.н.е. северните шахти в пирамидата на Хеопс са били обърнати в посока към околополюсните звезди, а южните са гледали към пояса на Орион и към звездата Сириус. За египтяните в древността отрязъкът в небето в радиус около 10 градуса от полярната звезда е представлявал раят, където душите отиват след смъртта. Това са звездите, които никога не залязват и са били наричани безсмъртни. При условие, че всички според древните са имали божествен характер, то там е било мястото на онези, които искат да живеят вечно.
Южната шахта от стаята на фараона е сочела към пояса на Орион, а тази от стаята на царицата – към звездата Сириус. Първата навява асоциация за задгробния живот, а при втория се прави препратка към съпругата на Озирис (Орион) – Изида (Сириус). Душите на фараона и съпругата му получават шанс чрез шахтите да се озоват заедно в царството на безсмъртните, където могат да се свържат с бога на отвъдното и божествената му жена.
Пробойните в това твърдение идват по няколко направления. Стаята на царицата не е нейна гробница в крайна сметка, а името на помещението е дадено от арабските изследователи и надали има общо с половинката на владетеля. Не се упоменава в кои месеци от годината и в коя част на деня южните шахти посочват въпросните звезди. А това, че тунелите не са по права линия, създава допълнителни съмнения до колко може да се смята, че указват точни позиции в небето, след като е имало над 200 броя видими звезди.
Независимо от достоверността на изложените хипотези, за приноса на звездите върху културата в древността не може да има никакво съмнение. Неслучайно жреците са били астрономи, а те са първообразът на учените в днешно време, ползвали са се с голям авторитет и власт. Те са били информирани за всички природни процеси, знаели са, че Нил ще ги наводни навръх лятното слънцестоене и са владеели предсказателни техники с помощта на своите слънчеви и звездни календари.
