Всеки от нас има заложени негативни модели, върху които е желателно да работи, ако желае да се самоусъвършенства и когнитивно-поведенческата терапия набляга именно на тях.

Терапията има за задача да локализира кои поведенчески модели и негативни мисли водят до деструктивни последствия в ежедневието ни, както и при взимането на важни решения. Всъщност, всеки от нас, независимо дали се сблъсква със сериозен психологически проблем или не, трябва да си даде ясна сметка за начина си на мислене. Именно от там тръгват повечето състояния като депресия, тревожност и емоционални разстройства.

Как протича терапевтичният процес?

Специалистът работи с пациента в посока на прилагането на методи, които да заменят вредните нагласи и шаблони, за да се стигне до нов, по-благоприятен модел на взаимодействие със заобикалящата среда. Подходите са различни, но воденето на дневник е почти задължително за успешна терапия. В дневника се записват чувствата и мислите, които водят до определено поведение.

Когнитивно-поведенческата терапия не приключва в кабинета. След сесията се продължава с „домашното“, което може да включва определени упражнения, четене на полезни статии и издания, среща очи в очи с проблемните ситуации. Реалните условия са добър критерий дали и как „пациента” се повлиява от нея. Определено трансформацията е по-бърза и по-качествена, ако се изпробват техниките на „терен“, извън безопасния стол на терапевта.

За кого е подходяща когнитивно-поведенческата терапия?

Тя би могла да бъде особено ефективна при панически атаки, различни видове фобии, неврози, психологически нарушения, безсъние. Терапията не е предназначена само за хора, които са изпаднали в крайни състояния и са вече обхванати от прогресиращи заболявания на психиката. Тя може да бъде използвана и при житейски периоди, които изискват повече усилия и стрес, при деца, които не се справят със средата си, както и такива с ниско самочувствие, при смърт на близък, раздяла или загуба.

Първоначално се установяват мисловните рамки, в които се е поставил потърпевшият. Той вероятно се счита за неудачник, нещастник и страни от външния свят. На следващ етап се анализират и някои отключващи фактори, които засилват депресивния маниер. Възможно е човекът да е далеч от близките си, да изживява финансови или семейни проблеми, да е под напрежение на работното си място.

За всеки, който се заблуждава, че когнитивно-поведенческата терапия е чисто и просто форма на положително мислене, трябва да се спомене, че тя по-скоро разчита на реалистичната представа за нещата. Според психолога Анна Тодорова именно понеже е практически ориентирана практика, подсказаните техники успешно решават проблемите впоследствие, стига да има съдействие от страна на пациента.

Ето защо терапията е толкова ефективна и резултатите, които настъпват са не само добри за момента, но и устойчиви във времето.
При когнитивно-поведенческата терапия трябва да се създаде здрава връзка между пациента и експерта, който се занимава със случая. Тя непрекъснато трябва да се поддържа, като се гради на взаимно уважение, изслушване и търпение. Терапевтът трябва във всеки един момент да знае как се чувства пациентът и дали са му полезни техните срещи.


След терапията се очаква човек да гледа от друг ъгъл на себе си, да е отхвърлил погрешните разбирания, да открива потенциал в себе си за разрешаване на проблемите си в бъдеще, да оценява правилно мислите и действията си, за да може да реагира адекватно, и сам да си бъде от помощ.

Колко време се изисква?

Лечението продължава различно при всеки пациент, но предимството на когнитивно-поведенческата терапия е, че тя има способността да облекчава симптомите скоростно. Правят се няколко ударни сесии, за да се предотвратят усложненията и после посещенията при терапевта се разреждат през няколко месеца. Цялостното усвояване на уменията може да отнеме и 2 години, но отново зависи от състоянието и от активността на пациента, както и от готовността да приеме предизвикателството за промяна.