Лошият човек такъв ли се ражда – или става с течение на времето, под влиянието на средата си и горчивия опит

Може би всеки от нас си е задавал подобен въпрос, сблъсквайки се с неморалното и дори садистично поведение на дадени личности. Дори да не сме засегнати пряко, всеки ден ние научаваме за злини, причинени от хора, които за нашите възприятия са крайно неприемливи и недопустими. Яйцето или кокошката – вечната дилема!

Някои психолози са на мнение, че всички деца са добри по природа. Те идват от един напълно различен свят, свят пълен с любов. Показват ни как да се държим с другите, радват се във всеки миг, а когато се натъжат, бързо забравят и скоро усмивката отново грейва върху лицата им. А какво правим ние, големите? Опитваме се да ги моделираме по свой калъп, свеждаме порядките и потребностите им до ежедневното, битово ниво, укоряваме ги, наказваме ги. Ето защо едната страна от изследователите на човешката душа вярва, че лошият човек се превръща в такъв, защото му липсва любов и внимание.

Те изглежда са поддръжници на думите на известния психиатър Карл Густав Юнг: „Човек не се учи да бъде добър. Напротив – учи се да бъде лош. Добротата е в хората по рождение“.

На отсрещната страна са онези, които считат, че хората сме различни и всеки се ражда със своите особености на характера. Децата не са като бели листи, а носят генетичен код, който впоследствие ги превръща в музиканти или в писатели, могат да бъдат грижовни и кооперативни, а може и да са злобни или завистливи персони. Ролята на средата и възпитанието, което получават, също не е за подценяване, но наблюденията на част от експертите сочат, че има хора, склонни към жестокост или отмъстителни по рождение.

При наличието на такава полярност в позициите, обикновено се казва, че истината е някъде по средата – вероятно всеки от нас има тъмна и светла страна, а за това коя ще вземе превес, надделяват по-значимите фактори, оказали влияние върху формирането на личността.

В работата си психолозите се стремят към научна обективност. Те определят убийците и насилниците като психопати, докато за обикновените хора те си остават просто зли, без капка жал и емоционална привързаност. На професионално ниво се наблюдават няколко различни компонента: лъжи и манипулация (междуличностен), коравосърдечност (емоционален), престъпна дейност и насилие (поведенчески). Учените от Кралския колеж и Имперския колеж в Лондон са систематизирали анализ по темата след десетки изследвания върху хиляди двойки близнаци. Според заключенията и трите компонента могат да се унаследяват, тоест да се предават чрез гените от родителите. Особено често това било възможно при коравосърдечието и липсата на емоции.

Частта от мозъка, която се задейства при агресивни деяния, се намира в регион в хипоталамуса и се нарича вентролатерна. Авторите на проучванията в тази насока от Нюйоркския университет в САЩ смятат, че може би има шанс да се засекат ранни сигнали за предумишлено насилие или тормоз, с цел да се предотвратят проявата и последствията. Корените на човешкото зло се крият именно в мозъка, в тази област, която контролира телесната температура, апетита и съня. Точно този дял се активира преди извършването на злонамерените действия. Как и какво ги отключва все още си остава загадка, което се потвърждава и от наличието на много безобидни на пръв поглед хора, превърнали се за един ден в ужасяващи чудовища.

„Танцът” на нашите хормони, една прецизно измислена хореография, рефлектира върху процесите в мозъка. Ако само един хормон направи погрешна стъпка, това се отразява и на останалите. Често „гафът“ идва от страна на естрогена, когато нивата му са по-високи от нормалното в организма. Състоянието е известно като естрогенова доминантност, а то не засяга само жените, както предимно сме чували да се обсъжда. При доминирането на естрогена се стига до дисбаланс и в синтеза на прогестерона, пролактина и лутеинизиращия хормон при дамите, което се отразява пагубно върху невротрансмитерите допамин и серотонин. Именно последните са важни за психическата стабилност, емоциите, настроението, чувството на удоволствие.

Авторитетни изследователи твърдят, че някои от нас наистина са предразположени към насилие, още преди да се родят. Вече дори има случаи на убийци, които получават оправдателни присъди заради генетичната си обремененост.

И все пак, може би никога няма да спрем да се питаме: Животът ли ни моделира или злото е кодирано в нас? И само творците ли вярват в теорията за доброто, или както самият руски писател и драматург Михаил Булгаков казва: „Няма зли хора, има само нещастни“.