Теорията за детерминизма на Исак Нютон казва, че на вас отдавна ви е заложено всичко в живота, дори прочитането на този материал. Вие нямате свободна воля, говорим за една илюзия!

Поведението ви е предсказуемо, действията, които правите, са неизбежни да се случат. Каквото и да вършите, вие си оставате в матрицата, а представите за свободната воля са една напразна надежда... Дали е така?!

Според учените много експерименти го потвърждават.

Науката за свободната воля

Още от 80-те години се извършват опити с мозъка на човека, които сочат, че той функционира сам и ни тласка към решения, още преди самите ние да го осъзнаем. Специалистите могат да ви го демонстрират по следния начин - свързват мозъка ви към компютър и ви съобщават решението, на което ще се спрете след малко, а вие дори не го предполагате още.

За каква свободна воля тогава може да се говори?

Всякакви наивни очаквания за нея са разбити на пух и прах. От другата страна са противниците на тази теза, тях никой не може да ги убеди, че не творят собствената си реалност с помощта на мислите си.

Неврологът от САЩ Бенджамин Либет успява да установи, че мозъкът се активира 300 милисекунди, преди индивидът да е наясно, че ще пристъпи към определено действие, в резултат на свое конкретно решение. Той наблюдава мозъка чрез ЕЕГ (електроенцефалограма). Въпросният потенциал за готовност на мозъка всъщност доказва, че свободната воля явно не съществува.

Последователите на Либет доразвиват идеите му през 2010 година в Калифорнийския университет в Ел Ей. Всички невролози стават свидетели на същото, като поставят електроди в мозъка, за да могат да проследят всеки един неврон и какви ги върши той.

Много други световни експерти попадат на подобни резултати и заключения.

Психологът Стивън Пинкър обаче достига до малко по-широкоскроена версия след своите проучвания: Смятам, че съществува свободна воля в смисъл на дух или душа, която разчита данните от сетивата и натиска бутони и лостчета, за да направлява поведението ни. Човешкото поведение е резултат от физични процеси в мозъка. Но мозъкът се състои от 100 милиарда неврони, свързани със 100 трилиона синаптични връзки, така че нивото на сложност е огромно. Ето защо изборите, които правим в резултат на дадени стимули, не са предвидими. Освен това знаем, че мозъкът разполага с поне два различни типа поведение - едно е да изберете коя фигура да преместите по време на игра на шах, съвсем друго е да затворите око, когато ви заслепяват с фенерче. Поведението, което използва ментален модел на света, позволяващ ни да предскажем резултата от дадени действия, е част от онова, което наричаме свободна воля.
Американският психолог Даниел Уегнър работи по темата и извършва експерименти до последно преди смъртта си през 2013 година. Той е убеден, че има достатъчно примери, които показват, че ние не сме автори на деянията си, но пък си мислим погрешно, че сме такива. Възможно е да изпълняваме задачи под хипноза, за които дори не подозираме, или да смятаме, че нещо правим, а това да не е вярно.

Уегнър доказва тезата си, слагайки дъска върху джойстик на компютър, а двама души поставят пръстите си върху дъската. Курсорът показва изображения върху екрана, а те трябва да го спрат, щом решат. Считали са, че имат пълен контрол върху ситуацията и правят избора си сами, а всъщност само един от тях е ръководил процеса и е управлявал курсора.

Философът Даниел Денет споделя, че всички тези изследвания не бива да ни отчайват и няма нищо страшно в заключенията, че свободната воля е минимална, ако въобще я има:
„Свободната воля е способността хората да виждат различните възможни варианти на бъдещето, за да предприемат действия за случването или предотвратяването на дадено събитие. Предопределено е какво ще се случи, но това не е толкова страшно, колкото мнозина смятат, защото не става дума за неизбежност. Тук трябва да споменем, че има различни видове свободна воля. Традиционните гледни точки са стари и надали някой се интересува от тях. Онези, които си струва да разглеждаме, са напълно съвместими с детерминизма.

А дали трябва да се откажем от нещо? Да. Трябва да се откажем от идеите си за свобода, вина и отговорност. Мнозина ще се уплашат от това, особено онези, които защитават абсолютизма на отговорността. Какво имам предвид: идеята, че дадено нещо е "грях", трябва да си отиде. Въпросът с какво ще я заменим, изисква една богата и добре позната на всички ни концепция: не трябва да се самозаблуждаваме за нашите възможности. Ние сме предопределени да бъдем господари на съдбата си. При това, до изненадващо голяма степен.”

Разбира се, че фактите, до които се е стигнало притесняват даже и тези, които са се добрали до истината. Чудовищно е да установим, че сме само едни програмирани същества, които по никакъв начин не създават живота си сами, а ни се дърпат конците несъзнателно.

Смисълът на израза "да бъдеш свободен" се губи все повече и повече, а наличието на "свободна воля" като термин, е повод за шеговити подмятания. Прагматичните умове също не могат да приемат грозната реалност - на практика нищо не зависи от нашата интелигентност, от способността ни да взимаме мъдри решения и да създаваме бъдещето си в резултат на богатия си опит.

Част от събитията могат да се нарекат случайни, а други са просто елемент от предварително подреден пъзел, както отбелязва невроспециалистът Сам Харис:
„Свободната воля в толкова непоследователна като идея, че лесно може да я наложите върху всякаква реалност. Много хора са съгласни, че тя просто няма смисъл и е някакъв вид илюзия. Ала те смятат също, че нищо важно не се променя. Аз не съм съгласен с това. Повечето хора смятат, че вярата в свободната воля е необходима за наличието на морал и за да получим от живота онова, което искаме. Мисля, че това определено е невярно.

Популярното схващане на идеята за свободна воля разчита на две допускания. Едното е, че всеки от нас е свободен да мисли и действа по различен начин от постъпките си в миналото. Второто допускане е, че вие сте съзнателният източник на мислите и действията си. Е, днес знаем, че за съжаление, и двете допускания не са верни.

Живеем в свят, където за всеки ефект си има причина. Всичко, което би могло да създаде вашата “воля”, е или резултат от дълга поредица предварителни причини, за които вие не сте отговорни, или пък е резултат на чиста случайност. Но и в този случай отговорността отново не е ваша.”

През последните месеци една рокля превзе интернет мрежата, а споровете за това какъв цвят е тя, продължават и до днес. Точно тази оптична измама се дължи на неяснотата и липсата на конкретни данни, а мозъкът на отделния човек си чертае субективни картини, нищо че заключенията може да са напълно неверни.

Следвайки тази линия на разсъждения, Арън Шургер поставя под съмнение изводите на Либет за потенциала за готовност на мозъка. Той се опитва да спаси вярващите в самозаблудата, че имаме свободна воля. Предлага демонстрации, които разкриват, че мозъкът планира следващата си стъпка въз основа на визуални внушения, клетките се задвижват и набират информация, която да спомогне за получаването на резултат в полза на дадено заключение.

Процесът окончателно завършва, когато се премине необходимата точка на напрежение на невроните в мозъка. Невралният шум винаги е включен, когато се стига до взимането на решения. При анализа на резултатите от своя компютърен модел на активност на мозъка, той забелязва прилики с този на Либет, но предполага, че става дума само за готовност за съзнателен избор, не за самия избор.

Мозъкът има две части, които ни оставят с усещането, че владеем постъпките си - задната теменна кора и медиалната префронтална кора. Те са и обект за проучване на невролозите, които следят за техния интензитет във важни и преломни моменти на осъществяване на даден порив.

Светът е по- лош без свободна воля

Ако свободната воля е мираж, то хората ще се превърнат в зверове, прогнозират психолози. Според тях за ежедневието ни това би било пагубно, тъй като разбиването на тази представа води до неприятни последствия. Принципи, морал, справедливост ще остареят напълно като понятия, даже може и да изчезнат.

След като не контролираме нито действията си, нито мислите си, то религиите вече няма как да ни втълпяват послания за божествена защита, ние ще спрем да вярваме и да имаме страх от Бог, няма да носим отговорност за нищо и ще можем да правим, каквото ни хрумне.

Наказанията за грозни деяния ще станат излишни, съпричастността ще бъде само в сферата на пожеланията, щом жителите на планетата имат причина да се съмняват в свободната си воля. Лъжите, измамите и нараняването на околните ще са по-често разпространени сред хора, които не вярват в нея, убедени са наблюдателите на човешкото поведение Азим Шариф и Кейтлин Вос.

Практиците в областта на окултното, маговете и занимаващите се с четене на мисли, отдавна се възползват от знанието, за да хвърлят прах в очите на хората и да ги манипулират чрез илюзията за свободен избор. Те самите признават, че всеки майстор на фокуси или подобни трикове, сам създава събитията, а публиката заблудено вярва, че има принос във взимането на дадено решение. Самите те дори са учудени, че невроспециалистите едва сега, с помощта на науката, разбират, че няма случайност при крайния резултат. Илюзионистите са идеалните представители на това, как хората са жертви на когнитивния дисонанс.

Една отворена вратичка

И все пак философията ни вдъхва оптимизъм по въпроса. Проф. Хелън Бийби от Манчестърския университет не е изненадана от изводите на специалистите по неврология, нито пък нейните колеги намират нещо изключително в тях. Причината е, че школите по философия обясняват нещата по следния начин: дори да се предугажда поведението ни, пак сме в състояние да взимаме сами решенията си, това не е сто процентов критерий за пълна безтегловност по отношение на контрола върху живота.

Според Бийби един по-цялостен анализ ще бъде от полза, защото ще укаже глобалната картина - мозъкът не е просто машина, чиято функция би могла да опише до такава степен системата в организма. В него може да няма свободна воля, но мащабът на изследването е недостатъчен, за да се твърди генерално нейната липса. Ако погледнем на миналото само като на игра на молекули, то няма да забележим нито еволюцията, нито сложните реакции на животинските представители, казва още Проф. Бийби.

Физикът Джим ал Халили допълва: "Имаме ли свободна воля? Да. Смятам, че имаме. Няма значение, че живеем в детерминистична вселена, в която бъдещето, в общия случай, е предопределено. То е познаваемо, но само ако може да видим пространството и времето отвън. Но ние и нашето усещане за съзнание са част от пространство-времето, така че бъдещето е непознаваемо. Тази непредсказуемост ни дава отворено бъдеще. Изборите, които правим, са напълно реални за нас.

Благодарение на ефекта на пеперудата, малките промени в резултат на решенията ни могат да доведат до много различни варианти на бъдещето. Вследствие на теорията на хаоса за нас е невъзможно да познаваме бъдещето си. Вероятно някои ще предпочетат да кажат, че то е предопределено и че свободната ни воля е илюзия. Ала дори тогава действията ни все пак определят коя от всички безкрайни бъдещи истории ще се случи в действителност.”

В заключение може да се каже, че съвременните учени все още се намират на повърхността на своя труд, докато ни смятат за роботи с предварително определени роли. Поне засега, те не могат да обхванат в дълбочина сложните мозъчни процеси, разнообразните преживявания на личността и прибързаните изводи за свободната воля не са окончателни.