Често гневът бива описван като „недоразбраната емоция“, разбира се, доста негативна и също толкова безполезна. Какво се крие зад това зловредно чувство? В този материал ще се опитаме да надникнем под булото на „гнева“.

За разлика от „любопитството“, cчитана за най-подценената, „яростта“ бива определена за най-неразбраната от всички човешки емоции. За да успеем да се доближим поне на 1 см. разстояние от „същината на гнева“, нека си припомним една прочута мисъл на Аристотел.

Всеки може да се погневи – това е лесна работа – ала да се ядосаш на „точния“ човек с правилните мотиви, на точното място, в точното време и в подходящите граници, това надали е за всекиго, и надали е толкова лесно.

Как би интерпретирало мнозинството тази теза? Логично би било масовото разбиране, третиращо гнева като негативна емоция, която няма как да бъде „неразбрана“. Гневът все пак показва определена форма на възмущение и недоволство, която на по-късен етап би могла да прерастне в яд, ярост и силна ненавист. Какво толкова трябва да му разбираме на гнева, би попитало мнозинството.

Два особено ключови момента изплуват мигновено на повърхността. Най-напред, гневното усещане носи след себе си негативни резултати, а оттук стават ясни и SOS сигналите на яростта, или гнева. Да, гневът си има свои SOS признаци. На второ място ще поставим дълбокото отчаяние като друга интересна форма на гнева.

Гневът - последната спирка преди „разрухата”

Всеки излишен/прекомерен „стимулант“ на емоциите – независимо дали става дума за „тъпа“ болка, нетърпим шум или директна физическа болка – би довел до поведенческа промяна с фокус върху експресивността, започваща често от отчаяние и преминаваща още по-често в гняв. В случай, че страдате от проблеми с овладяването на гнева, просто си повтаряйте, че това, което преживявате понастоящем е в резултат на твърде силен изблик на отчаяние и депресия.

Гневното усещане може да се представи още като „количествено понятие“, което говори за „твърде много от многото“ или просто прекомерна/излишна „стимулация“ от външни фактори, за които споменахме по-горе.

Всяко емоциално усещане с негативен резултат като страх, отчаяние, мъка, срам и прочее е много вероятно да премине в гневна емоция. Аналогично е и със спадналия интерес, или вече напълно липсващ такъв, който следва също да се преобрази в депресия, отчаяние, неохота и/или гняв като последна съществуваща опция.

Как да се научим да разбираме SOS сигналите на гнева?

Да се върнем към началото. Гневът си остава всъщност една от деветте общо универсални вродени емоции. И като такъв, той представлява и „реакция“ към дадена „стимулация“ или предизвикателство, идващо от външния свят, например. Подобна реакция може да се забележи още при инфантилните. Гневът може да се прояви чрез така наречения „яростен вик“, придружен със зачервени бузи, яростни изблици, свити юмруци. При инфантилните, разбира се, тези SOS сигнали за гняв не са изразени по този начин, а по-скоро посредством плач и смръщени вежди. И отново, гневът си остава количествено понятие.

А как това помага за разбирането му като, например, прекомерно отчаяние? Да вземем за пример малките деца. Какво правят, когато са гладни или болни? Именно. Изразяват тези свои „емоции“ чрез раздразнение, плач, недоволство или ... гняв в крайна сметка. Нуждата от утеха е наяве. Почти същия пример може да дадем с неприятния момент, когато си ударим малкия пръст на крака в ръба на масата.

Първосигнално реагираме остро на самата ситуация, ако трябва да представим нещата възможно най-деликатно, ала непосредствено след това нуждата ни от утеха за физическата ни „болка“ започва да набъбва. Друг случай – масова причина за нечий гняв може да бъде изтощение, стрес и/или напрежение. Отново отваряме темата за предизвикания стрес и стимулация.

Различните аспекти на гнева

В психопатологията гневът бива често или пренебрегван, или изцяло неразбран. В патологията, например, се посочват редица симптоми, които могат да предшестват отрицателната емоция. За пример, някои от нас са израстнали с представата за това, че гневът е забранен, и като такъв, нарушаването на това правило води до негативни последствия.

Същите тези хора биха могли да развият и обсесивни-компулсивни индикатори. Чудесно онагледяване в този случай би било проверката на вратите, уредите у дома, лампите. Клинически трудове посочват още и съществуваща връзка между емоциите гняв-загуба на контрол, които често стоят зад подобни симптоми.

Гневът още играе първостепенна роля в живота на хора, които имат склонност към изпадане в параноични състояния. Под влияние на това усещане, те се страхуват, смятайки, че някой може/ще ги нарани. Самовнушението, че някой действително иска да ги нарани не отшумява, а се влошава, засягайки външния и вътрешния свят на индивида - говорим за външния свят като за реалността около нас, а за вътрешния като за себевъзприятие.

„Забраната” за гняв често бива изразена вербално чрез отричането ѝ, а именно чрез утвърдителни фрази като „НЕ СЪМ ЯДОСАН!” или „НИЩО МИ НЯМА”. Това обаче може да „функционира” и по обратния път, а именно „НЕ СЪМ ТИ ЯДОСАН, ТИ СИ ЯДОСАНИЯТ!”.

Това, което наблюдаваме се нарича реверсия. Проекцията ѝ в този случай си остава изключително съществен механизъм. Често, именно поради това, децата говорят за страха си от чудовища под леглото или в килера. За каква проекция става дума тук обаче?

Отново говорим за проекция на дълго потискани гневни чувства, отразена върху външния свят – кошмари, чудовища, параноични изблици – много от тези признаци са свързани и/или предизвикани от гнева на индивида, проектиран върху реалността отвътре-навън.

Материалът е предоставен от Кирил Йовев, webselo.com
Източник: psychologytoday