Животинска тъкан с човешки образ: Какво знаем за химерите и обосновани ли са тези скандални експерименти
1495 прегледа
0 Коментара
Химерите могат да помогнат на хирурзите да спасят много човешки животи, но до колко е етично това, въпросът остава спорен
Хибрид между човек и животно – звучи толкова противоестествено, а науката го е включила в дневния ред на експериментите си? До колко те са обосновани и какво можем да научим за химерите, каквото е името на съществата, състоящи се от животински и човешки клетки.
Целта, оказва се, е доста благородна. Животните биват използвани за отглеждане на органи, които да бъдат трансплантирани на хора при минимален риск от отхвърляне от пациента. До тяхното създаване се стига след инжектиране на стволови клетки от човек в ембриона на животно.
В началото нито един от тези ембриони на хибриди не е оставен да се развие напълно през целия гестационен цикъл. Промяна в японското законодателство преди няколко години обаче отваря вратата за смесване на мишка или плъх и човек. От Университета в Токио правят опити да позволят на хибридите да се развият почти напълно в сурогатни животни.
Екип от института „Салк“ в Калифорния вече успя да се похвали с пробив и успешно получен хибриден ембрион човек-маймуна. Експериментите бяха проведени в Китай след въведения мораториум върху държавното финансиране на САЩ за създаването на хибриди между хора и животни. Учените са прекъснали процеса в 14-я гестационен ден, въпреки че са имали всички основания да смятат, че съществото може да се порасне достатъчно и да се роди.
Необходимо ли е да се „творят“ хибриди?
Хиляди души всяка година намират смъртта си, без да могат да дочакат трансплантация. Ето защо медицината работи по няколко проекта за осигуряване на алтернативи на донорството, като 3D-принтирани сърца, направени от колаген или бионични панкреаси.
Именно такава е и целта на хибридите. При някои експерименти успешно е отгледан панкреас в плъх от клетки на мишка. След това органът е трансплантиран на мишка с предизвикан диабет и гризачът наистина е излекуван.
Органите, отглеждани за хора, изискват приемникът да е по-голямо животно, като например прасе или овца. Химерите са сполучливи, ако кръстоската е извършена между близки по вид животни, сочат проучванията и резултатите на научните екипи.
Първите успешни опити в тази посока са от 2017 г., когато са създадени хибридни ембриони между прасе и човек. Изследователите моделираха човешките клетки така, че те да светят в ембриона. Няколко седмици по-късно те наблюдават, че само 1 на 100 000 клетки е човешка. Броят им е минимален и те не са струпани в конкретен орган.
А етичните съображения?
За мнозина химерите са противоестествени създания. На практика звучи стряскащо и това е безспорно. Ето защо изследванията често са обект на критика и съмненията дали трябва да продължат са все така валидни.
Има редица причини за тях, които са свързани предимно с по-високия морален статут на съществата заради подобрените им когнитивни способности. Предполага се, че това претендира за по-специално отношение от наша страна към тях, различно от това, което получават в лабораторна среда.
Моралният статут е понятие, което касае удовлетворяването на нуждите на тези създания.
Друг важен въпрос е на какво всъщност се дължи по-високият морален статут при хората. Философите го обясняват именно като резултат на по-сложните ни когнитивни способности.
Други разсъждават, че ако едно животно страда и изпитва болка, то и отношението към него трябва да е различно и много по-хуманно. Ето защо, когато създават хибриди между човек и животно, учените трябва да изследват дали е настъпила промяна в способността им да изпитват болка. Инжектираните човешки стволови клетки могат да се видоизменят във всякакъв друг тип клетки, достигайки до мозъка на животното и да предизвикат промени, свързани с подобряване на когнитивните способности.
Ефектът може да е мишка, която е далеч по-умна от своите събратя гризачи. Всичко може да се случи, ако тя развие съзнателност, подобна на човешката, а учените все още гадаят по темата.
Разбира се, специалистите са побързали да се застраховат срещу описания сценарий. Стволовите клетки са променени така, че ако мигрират към мозъка, да се саморазрушат.
Все пак е важно да се знае до каква степен би нараснал моралният статут на хибрида.
Потенциалът за успех
Ако кръстоската е извършена между сродни видове, химерите има максимален шанс за оцеляване. При подобни експерименти е установено, че в крайна сметка родствената връзка между хората и маймуните може и да не е толкова близка. Между тях има около 40 милиона години еволюционна разлика и не се знае до колко успешни ще са тези опити.
Хибрид между човек и животно – звучи толкова противоестествено, а науката го е включила в дневния ред на експериментите си? До колко те са обосновани и какво можем да научим за химерите, каквото е името на съществата, състоящи се от животински и човешки клетки.
Целта, оказва се, е доста благородна. Животните биват използвани за отглеждане на органи, които да бъдат трансплантирани на хора при минимален риск от отхвърляне от пациента. До тяхното създаване се стига след инжектиране на стволови клетки от човек в ембриона на животно.
В началото нито един от тези ембриони на хибриди не е оставен да се развие напълно през целия гестационен цикъл. Промяна в японското законодателство преди няколко години обаче отваря вратата за смесване на мишка или плъх и човек. От Университета в Токио правят опити да позволят на хибридите да се развият почти напълно в сурогатни животни.
Екип от института „Салк“ в Калифорния вече успя да се похвали с пробив и успешно получен хибриден ембрион човек-маймуна. Експериментите бяха проведени в Китай след въведения мораториум върху държавното финансиране на САЩ за създаването на хибриди между хора и животни. Учените са прекъснали процеса в 14-я гестационен ден, въпреки че са имали всички основания да смятат, че съществото може да се порасне достатъчно и да се роди.
Необходимо ли е да се „творят“ хибриди?
Хиляди души всяка година намират смъртта си, без да могат да дочакат трансплантация. Ето защо медицината работи по няколко проекта за осигуряване на алтернативи на донорството, като 3D-принтирани сърца, направени от колаген или бионични панкреаси.
Именно такава е и целта на хибридите. При някои експерименти успешно е отгледан панкреас в плъх от клетки на мишка. След това органът е трансплантиран на мишка с предизвикан диабет и гризачът наистина е излекуван.
Органите, отглеждани за хора, изискват приемникът да е по-голямо животно, като например прасе или овца. Химерите са сполучливи, ако кръстоската е извършена между близки по вид животни, сочат проучванията и резултатите на научните екипи.
Първите успешни опити в тази посока са от 2017 г., когато са създадени хибридни ембриони между прасе и човек. Изследователите моделираха човешките клетки така, че те да светят в ембриона. Няколко седмици по-късно те наблюдават, че само 1 на 100 000 клетки е човешка. Броят им е минимален и те не са струпани в конкретен орган.
А етичните съображения?
За мнозина химерите са противоестествени създания. На практика звучи стряскащо и това е безспорно. Ето защо изследванията често са обект на критика и съмненията дали трябва да продължат са все така валидни.
Има редица причини за тях, които са свързани предимно с по-високия морален статут на съществата заради подобрените им когнитивни способности. Предполага се, че това претендира за по-специално отношение от наша страна към тях, различно от това, което получават в лабораторна среда.
Моралният статут е понятие, което касае удовлетворяването на нуждите на тези създания.
Друг важен въпрос е на какво всъщност се дължи по-високият морален статут при хората. Философите го обясняват именно като резултат на по-сложните ни когнитивни способности.
Други разсъждават, че ако едно животно страда и изпитва болка, то и отношението към него трябва да е различно и много по-хуманно. Ето защо, когато създават хибриди между човек и животно, учените трябва да изследват дали е настъпила промяна в способността им да изпитват болка. Инжектираните човешки стволови клетки могат да се видоизменят във всякакъв друг тип клетки, достигайки до мозъка на животното и да предизвикат промени, свързани с подобряване на когнитивните способности.
Ефектът може да е мишка, която е далеч по-умна от своите събратя гризачи. Всичко може да се случи, ако тя развие съзнателност, подобна на човешката, а учените все още гадаят по темата.
Разбира се, специалистите са побързали да се застраховат срещу описания сценарий. Стволовите клетки са променени така, че ако мигрират към мозъка, да се саморазрушат.
Все пак е важно да се знае до каква степен би нараснал моралният статут на хибрида.
Потенциалът за успех
Ако кръстоската е извършена между сродни видове, химерите има максимален шанс за оцеляване. При подобни експерименти е установено, че в крайна сметка родствената връзка между хората и маймуните може и да не е толкова близка. Между тях има около 40 милиона години еволюционна разлика и не се знае до колко успешни ще са тези опити.
