Къде „растат“ диамантите и какви тайни разкриват от сърцето на Земята
2362 прегледа
0 Коментара
Благодарение на диамантите, ние знаем за съществуването на потайния воден свят, скрит дълбоко под повърхността на нашата планета. Между повърхността на планетата и богатото на желязо ядро се намира мантията – горещият и гъст слой, който тече като разтопена пластмаса. Там се образуват скъпоценните камъни, които при формирането си запазват в себе си от геологията на дълбоката мантия.
След като се появят на повърхността те предоставят множество данни на учените, които при изследванията разкриват множество факти за условията в планетата. Доколкото може да се съди по тях, мантията е доста мокра и може би съдържа вода в количество равно или повече на всички земни океани.
Водата е факторът, който отличава Земята от другите светове и е основна цел, когато сме в процес на издирване на живот във Вселената.
Геолозите и диамантите – една специална връзка
Диамантите могат да нарастват като снежинки или като слоеве от октаедри. При образуването на диаманти като снежинки, нишките се залавят с околните структури и така вплитат капчици от съседни флуиди. Огромното налягане и високите температури в мантията превръщат тези флуиди в суперкритични, тоест те са нещо между течност и газ, като могат да разтварят близките скали и газове. Разтворените вещества участват в образуването на диаманта и улавят перфектната проба от мантията.
По този начин специалистите получават прекрасна възможност да надникнат в някои материали, формирали се в недрата на Земята. Тези частици са съвсем малки и много трудно се забелязват с просто око. Диамантите, които ги съдържат са безценни за геолозите, докато за бижутерите те не представляват особен интерес, тъй като са тъмни и несъвършени.
В реалния живот е непостижимо да се сондира до ядрото и да се вземе проба от всички налични там материали. Вместо това учените тръпнат в очакване диамантите да „узреят“ и да се появят на повърхността чрез естествената геологическа активност.
Това пътуване обаче не е толкова лесно, колкото звучи в описанието.
Ако те се издигат от мантията за милиони години при образуването на планински вериги, биха се превърнали в графит много преди стигнат до нас. Диамантите се оказват на повърхността непокътнати единствено в кратони или кимберлитови скали.
Кратоните представляват стари стабилни части от континенталните плочи със слаба тектонична активност, а кимберлитът е рядък вид вулканично изригване, при който магмата излиза на повърхността направо от мантията. Кимберлитовите тръби могат да избият на повърхността в дълбочина от 400 км само за дни, а при такова експресно пътуване диамантите не могат да се превърнат в графит.
Бързото издигане и изключителната твърдост на диамантите им позволяват да пренесат частици от мантията, с което са и толкова полезни за експертите в областта на геологията. Ето защо този вид скъпоценни камъни се считат за уникални, не само заради своята забележима бижутерска стойност.
Трансфер между Земята и други светове
Диамантите от десетилетия са на фокуса на учените, които ги изследват в полза на химията и геологията. Едно много интересно откритие е направено през 2018 г. при огледа на диамант от Африка. Рентгенът показал наличието на лед.
Когато водата замръзва, знаем, че тя придобива формата на лед. При екстремни температури той не изглежда по същия начин, какъвто го познаваме. Тогава се образуват по-екзотични структури, при които водородните и кислородните атоми се свързват по сложна схема.
Ледът, замразен под голямо налягане в лаборатория, има различна кристална структура – това е забелязано още в началото на 20 век. Някои варианти на лед се срещат само в диамантите, но е възможно те да се образуват и на други планетни тела, а може би дори по ледените спътници в Слънчевата ни система. По този начин кристалчетата лед ни разкриват връзката между Земята и другите светове.
Крайно необичайната форма на водата не се среща на повърхността на планетата, тъй като за нейното образуване е нужно огромно налягане.
На теория тя би могла да съществува в замръзналите океани на спътника на Юпитер, Европа или в далечни екзопланети, на които има вода.
Диамантът се оказал не особено фотогеничен, но за сметка на това с уникалния си лед той добавя нови елементи в разкриването на загадката на танца на водата в Земята и другите светове. На някои планети също се съдържа доста вода в скалите, но нашата планета е единствената с тектоника на плочите, което осигурява свързването на водния цикъл от повърхността към недрата. Кората е с твърди, но пластични плочи, които се сблъскват и надигат, образувайки планински вериги. Когато континент срещне океан, по-плътната и студена океанска плоча навлиза под дълбок слой на мантията и увлича със себе си мокри, студени скали, както и вода от океанското дъно.
Откритият екзотичен, „нов модел“ на лед представлява неповторима врата към конкретната комбинация от температура и налягане в дълбочина – една проба като по поръчка от сърцето на Земята.
След като се появят на повърхността те предоставят множество данни на учените, които при изследванията разкриват множество факти за условията в планетата. Доколкото може да се съди по тях, мантията е доста мокра и може би съдържа вода в количество равно или повече на всички земни океани.
Водата е факторът, който отличава Земята от другите светове и е основна цел, когато сме в процес на издирване на живот във Вселената.
Геолозите и диамантите – една специална връзка
Диамантите могат да нарастват като снежинки или като слоеве от октаедри. При образуването на диаманти като снежинки, нишките се залавят с околните структури и така вплитат капчици от съседни флуиди. Огромното налягане и високите температури в мантията превръщат тези флуиди в суперкритични, тоест те са нещо между течност и газ, като могат да разтварят близките скали и газове. Разтворените вещества участват в образуването на диаманта и улавят перфектната проба от мантията.
По този начин специалистите получават прекрасна възможност да надникнат в някои материали, формирали се в недрата на Земята. Тези частици са съвсем малки и много трудно се забелязват с просто око. Диамантите, които ги съдържат са безценни за геолозите, докато за бижутерите те не представляват особен интерес, тъй като са тъмни и несъвършени.
В реалния живот е непостижимо да се сондира до ядрото и да се вземе проба от всички налични там материали. Вместо това учените тръпнат в очакване диамантите да „узреят“ и да се появят на повърхността чрез естествената геологическа активност.
Това пътуване обаче не е толкова лесно, колкото звучи в описанието.
Ако те се издигат от мантията за милиони години при образуването на планински вериги, биха се превърнали в графит много преди стигнат до нас. Диамантите се оказват на повърхността непокътнати единствено в кратони или кимберлитови скали.
Кратоните представляват стари стабилни части от континенталните плочи със слаба тектонична активност, а кимберлитът е рядък вид вулканично изригване, при който магмата излиза на повърхността направо от мантията. Кимберлитовите тръби могат да избият на повърхността в дълбочина от 400 км само за дни, а при такова експресно пътуване диамантите не могат да се превърнат в графит.
Бързото издигане и изключителната твърдост на диамантите им позволяват да пренесат частици от мантията, с което са и толкова полезни за експертите в областта на геологията. Ето защо този вид скъпоценни камъни се считат за уникални, не само заради своята забележима бижутерска стойност.
Трансфер между Земята и други светове
Диамантите от десетилетия са на фокуса на учените, които ги изследват в полза на химията и геологията. Едно много интересно откритие е направено през 2018 г. при огледа на диамант от Африка. Рентгенът показал наличието на лед.
Когато водата замръзва, знаем, че тя придобива формата на лед. При екстремни температури той не изглежда по същия начин, какъвто го познаваме. Тогава се образуват по-екзотични структури, при които водородните и кислородните атоми се свързват по сложна схема.
Ледът, замразен под голямо налягане в лаборатория, има различна кристална структура – това е забелязано още в началото на 20 век. Някои варианти на лед се срещат само в диамантите, но е възможно те да се образуват и на други планетни тела, а може би дори по ледените спътници в Слънчевата ни система. По този начин кристалчетата лед ни разкриват връзката между Земята и другите светове.
Крайно необичайната форма на водата не се среща на повърхността на планетата, тъй като за нейното образуване е нужно огромно налягане.
На теория тя би могла да съществува в замръзналите океани на спътника на Юпитер, Европа или в далечни екзопланети, на които има вода.
Диамантът се оказал не особено фотогеничен, но за сметка на това с уникалния си лед той добавя нови елементи в разкриването на загадката на танца на водата в Земята и другите светове. На някои планети също се съдържа доста вода в скалите, но нашата планета е единствената с тектоника на плочите, което осигурява свързването на водния цикъл от повърхността към недрата. Кората е с твърди, но пластични плочи, които се сблъскват и надигат, образувайки планински вериги. Когато континент срещне океан, по-плътната и студена океанска плоча навлиза под дълбок слой на мантията и увлича със себе си мокри, студени скали, както и вода от океанското дъно.
Откритият екзотичен, „нов модел“ на лед представлява неповторима врата към конкретната комбинация от температура и налягане в дълбочина – една проба като по поръчка от сърцето на Земята.