Как среброто може да замести консервантите

A+ A-
710 прегледа 0 Коментара
Консервантите са необходимо зло, колкото и да се опитваме да ги избягваме, но съвременните технологии може би могат да предложат ново решение

Хранителните продукти и козметиката са пълни с консерванти – те изглежда са неизбежни за употреба, защото разчитаме на внос, а след това дълго съхранение по рафтовете или в складовете на магазините. Е214, Е209, Е250, парабени, сорбати, нитрити са ни познати от етикетите, защото почти всеки ден се налага да четем съдържанието им в желанието си да подберем стока с максимално чист произход.

Притесненията ни за странични ефекти са напълно оправдани. Стремим се да избягваме парабените в козметиката например, защото някои изследвания сочат, че те са с токсичен потенциал и могат да ни причинят алергия или да засилят вредното влияние на слънцето.

Какъв е вариантът тогава?

Изглежда науката има алтернатива, а тя се крие в лицето на нанотехнологията.

Антибактериалната сила на среброто е позната от векове на хората, а днес също често прибягваме до нея, използвайки частици, доказали своята ефективност в борбата с бактериите. Колоидно сребро е прилагано за почистване на басейни още през 1889 година. По-късно намира място и в медицината с цел дезинфекция на рани и при оперативни намеси.

Швейцарски учени са на мнение, че наносреброто може да се превърне в идеален заместител на консервантите. Вероятно още е рано да се правят планове кога то ще бъде вложено в продукти, но за козметични серии вече има опити в тази посока.

наносребро

Екип от Медицинския университет в Киото, Япония също потвърждават резултатите си от наблюденията – колоидното сребро може да играе ролята на консервант. Наночастиците са изключително стабилни и не се утаяват, което досега се е явявало пречка за използването на съединенията на среброто в козметиката. При колоидното обаче този проблем не съществува. Частиците са заредени отрицателно и се отблъскват.

При изследванията е установено, че мишените под формата на бактерии, обичайно свързани с хранителни отравяния и кожни инфекции, биват унищожени на 100 процента от сребърните „врагове“. Оказва се, че те са и напълно безопасни за кожата. Дори при големи концентрации не преминават през нея, нито се натрупват. Ето защо интересът на козметичната индустрия към тези открития е наистина голям. Доста от големите производители в тази област вече имат свои продукти с наночастици, а компаниите за стоки за бита смело експериментират с нанотехнологията.

Сребърните наночастици се създават по природосъобразен начин, което е допълнителен плюс. В домашни условия също може да направите известно количество от тях. Нужен ви е само разтвор от сребърен нитрат и витамин С от аптеката. При загряване започва процес на реакция и превръщане на сребърните йони в сребро под формата на наночастици. Цветът на течността се променя – от жълто блед до наситен в кафяво. Трансформацията продължава в рамките на около две минути и е интересна за наблюдение.

Среброто вече има свой код и като оцветител за храни – Е174. Може би много скоро той ще премине именно в графата на консервантите. Учени от Израел и Русия вече имат принос за създаването на опаковка убиец на микроби, като са извели Е-тата в нея, а не в самия продукт. Използвани са частици петдесет хиляди по-малки от дебелината на човешки косъм, след което са нанесени върху хартията. Увитите в посребрената опаковка храни успяват да издържат дълго време, без в тях да се развиват бактерии и да се налага стерилизация, пастьоризация или замразяване.


Опасностите и резервите спрямо среброто


По този начин изобщо не се налага частиците от сребро да попадат в продуктите, тъй като е известно, че то все пак създава риск от болестта аргирия. Състоянието е козметично, но е доста неприятно – предизвиква се от попадане на 1 до 5 г сребро в тялото. В този случай кожата се оцветява в сиво, защото по нея се отлага сребърен оксид. Успешен начин на лечение за него засега няма.

Другата спорна страна на сребърните наночастици е това, че не се знае какво се случва с тях в околната среда. За водните организми колоидното сребро е особено токсично в сравнение с всеки друг метал, освен живака.

Междувременно те намират все повече приложения, а десетки големи фирми искат да пласират свои продукти с нанотехнологии. Поне 300-350 тона наноразмерно сребро се използва всяка година в световен мащаб, като част от него попада в отпадните води. Пречиствателните станции успяват да уловят 90 процента от него и да го превърнат в сребърен сулфид, неразтворимо във вода вещество, което не отделя йони и се счита за безопасно за околната среда.

Бъдещето е пред нас и само то ще покаже, но може би сребърните наночастици ще се превърнат в закономерен и успешен заместител на днешните консерванти, някои от които носят редица рискове за здравето ни.
Сподели
За автора
Epis

Информацията, която търсите...

Свързани публикации
Коментари