Радиацията винаги ни е плашила като понятие, по-точно знаем, че последствията от нея са зловещи, но тя може да бъде и полезна. Както се казва, отровата е в дозата, а малките количества от нея не убиват. В зависимост от активността може да се говори за степени на опасност.

Радиоактивни вещества се носят навсякъде в природата около нас, водата и въздухът ги съдържат, почвите са напоени с някои от тях, растенията също, което се предава и на хранителните продукти. Доста наивно е да считаме, че след като статистиката сочи нормални данни, значи става дума за нулеви стойности.

В София например, в центъра се отчита 0,20 - 0,22 μSv радиационен фон. Край югозападното крайбрежие на Индия обаче има монцонитови масиви 1,съдържащи нива от 232 Th и 238 U, в резултат на което хората получават тpи пъти пo-голяма дoзa. Местните жители са над 70 хиляди души и при тях не са анализирани някакви отклонения след тези установени показатели. Няма бум на рака, нито ранна смъртност или малоформации.

В Илинойс и Айова питейната вода е пропита със сериозно количество 226 Ra, но смъртността от канцерогенни болести не е по-голяма от тази в Чикаго, където никой не поглъща радон с водата.

Във водните курорти и спа центровете по света, които са едни от най-скъпите и търсените, доказано водите съдържат радон, но имат лечебна сила...

Не така стоят нещата при големите дози, особено когато се касае за вътрешно облъчване - всяко живо същество е застрашено в здравословно отношение.

Най-лоши са редкоземните метали, както и тези, които са извлечени по изкуствен път при облъчването на делящи се материали. Те са не само радиоактивни, но и силно токсични.

Развитите общества бълват все по-опасни отпадъци, а всяка дейност означава, че се генерират количества от тях. Всички белези на прогреса, като производството на енергия, изследванията на учените, промишлеността също не правят изключение 

Още след откриването на парната машина, започва да се развива добивът на въглища, което променя и замърсява ландшафта на цели райони в Англия.

Металургията и топлоенергетиката са причина земята да е покрита със сгуроотвали,а комините да тровят с ужасен дим въздуха. Ала без тези отрасли ние не бихме могли да просперираме, да си осигуряваме благосъстояние, нито да бъдем енергийно независимо в някаква степен.

В Европейския съюз 35 на 100 от електроенергията се произвежда в ядрени електроцентрали. Те не отделят парникови газове, както правят топлоелектрическите централи, но пък вече говорим за радиоактивни отпадъци.

При правилна употреба те са по-малко опасни, отколкото конвенционалните, но въпреки това все така будят страх в населението. Активността на радиацията намалява с времето, но докато това се случи, хората и околната среда трябва да бъдат изолирани от отпадъците, които я излъчват.


Няма как напълно да се откажем от тяхното съществуване, тъй като не можем да живеем нито без атомната енергетика, нито без модерната медицина. Въпросът по-скоро е как да се грижим за отпадните продукти, да ги съхраняваме и държим далеч от досег с хората?

Някои методи са се появили след дългогодишен негативен опит. В началото радиоактивният боклук е бил изсипван в ями или гробища за целта, а част от него дори е бил изхвърлян в морето. Това днес звучи потресаващо.

Постепенно оценките за безопасност показали истината и през 1975 година влиза в сила конвенция за предотвратяване на замърсяването на морската вода. Съгласно документа, се изисква специално разрешение за подобна дейност, но през 1983 година вече влиза и мораториум за погребване в морето.

На бял свят идва идеята РАО (РадиоАктивни Отпадъци) да бъдат пращани в Космоса.

Така ние ще се отървем завинаги, но засега вариантите си остават в сферата на научната фантастика, а и има някои съществени недостатъци. Възможно е да се стигне до авария при пускането на ракета-носител, което ще разпръсне вредните отпадъци и те ще се изсипят на Земята. Доста полети ще трябват, за да се изнесат огромното количество от контейнери, а и не са налице международни договорки за прилагането на такава програма.

В България РАО се контролират от Държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“, създадено в началото на 2004-та година. Неговата задача е да събира, преработва и да съхранява правилно отпадъците, за да се минимизират опасностите за хората и екосредата.

Едно от постоянните хранилища край Нови Хан е изградено през 60-те години, като е предназначено да поема РАО от медицината. Това става с помощта на многобариерни съоръжения, състоящи се от шахти, бетонни и голямотонажни контейнери.

На площадката на атомната централа край Козлодуй се намира второто поделение на ДП РАО, където се управляват ниско и среднорадиоактивни отпадъци. Наскоро то беше реновирано по най-новите изисквания за ядрена безопасност и превърнато в така нареченото Национално хранилище. Тук се държат също отпадъците, генерирани при работата на централата. Овладяването на РАО е според вида им – дали са твърди или течни.


Първите се пълнят във варели, след което се пресоват, запечатват се и минават контрол по активността, измерване на височината и теглото. На следващ етап се притиска самия варел, а после получените таблетки се подреждат в контейнери. Течните се обработват чрез изпаряване и циментиране на концентрата, а след това се поставят в стомано-бетонни контейнери за транспортиране, временно съхраняване и бъдещо погребване.

Подобни съоръжения са устойчиви на всякакви метеорологични условия, включително и на бедствия като земетресения, наводнения и прочие сили на природата.

Явно вече държавното предприятие „Радиоактивни отпадъци“ може да затвори работния си цикъл и да поеме сериозната отговорност за безопасността на населението.