Напоследък обичаме да казваме, че няма случайни неща, но животът е ироничен и забавен – има случайности. Всъщност малцина от нас са склонни да обърнат внимание на някои закономерности, а какво остава да ги разберат.

Дори няколко поредни пъти монетата да се е обърнала и да е показала „ези“, няма гаранция, че същата страна ще се падне отново – еднакво вероятно е да се получи и „ези“ и „тура“. Такива случайни събития нямат „спомен“ за станалото и не е налице предсказуемост по отношение на резултатите.

Съвпаденията ни заобикалят често, но не го предполагаме. Ако попаднете в група от петима души, поне двама от тях ще се окажат с една зодия, а ако се съберат заедно 20-тина, то поне двама ще споделят, че са родени на една и съща дата.

Когато подходим изследователски към случайността, можем да се натъкнем на доста интересни факти назад в годините.

Неразбиваем шифър

През периода на Първата световна война американският разбивач на кодове Джоузеф Моборн и колегите му създават случайна шифър-поредица, обръщайки текстовете в цифри, а след това правят комбинация от тях.

Те достигат до нея, разкодирайки секретни съобщения, като търсели модели в кодираните сигнали, издаващи думите и буквите, които заместват. По-късно, през 40-те години, математици доказват, че „еднократният шифър“ на практика е неразбиваем.

Привидната му елементарност обаче е измамна, а използването му днес е само в изключителни случаи. Шифър-поредицата трябва да е известна само на подателя и получателя, а освен това трябва да влезе в употреба еднократно.

Случайността е любопитен феномен. Числото Пи например, може да бъде изведено от сбор от случайни числа. През 1881 година математикът Ернесто Чезаро заявява, че две избрани на случаен принцип числа, може да няма как да се разделят на число, по-голямо от 1 и това е свързано с корен квадратен от Пи.

Ако бъде пусната игла на под от дърво, вероятността тя да заеме позиция напряко на процеп между дъските, също се свързва с Пи. Чрез съпоставка на заставането на иглата напряко и моментите на паданията в процепа, Пи може да бъде изчислено приблизително.


Експертите днес не гледат сериозно на математика Марио Лазарини, достигнал до тези свои заключения – той или е имал необясним късмет, или е излъгал за методиката си, гласят различните версии.

Случайността има способността да ни вкарва в заблуда, че виждаме неща, които не са там. Синдромът „апофения“1 е причината Христос да бъде забелязван върху препечена филийка хляб и лица на извънземни да се разхождат из снимките от Марс.

Случайността има и още една важна характеристика – тя се натрупва. Може да се даде за пример град, в който стават по 12 убийства годишно, средно по едно на месец. Ако в рамките на един месец се извършат три убийства, това е три пъти повече от очакваното и може да всее смут, че се касае за сериен килър. Подобни натрупвания реално са напълно възможни, както става ясно от законите на случайността.

Понякога може да стават по две-три убийства в месеца, а в други периоди да има едно на няколко години. Но пък случайните събития имат особената привилегия да провокират страшни истории, когато се проявят по такъв начин. Почитателите на теорията за конспирацията само това чакат.


Никак не е лесно да се различат случайните натрупвания и породените от конкретни причини, но случайността има „лош характер“ и обича да погажда номера. Разбира се, някои предизвикват усмивки, срещат се и значителен брой парадокси.

Истински „авторски“ случайности

Да генерираш случайни числа е изключително трудно занимание. Те не трябва да имат връзка помежду си, нито да напомнят числова поредица. При половината от броя на тегленията на тотото се среща поне една двойка поредни числа, което подсказва с каква задача сте се заели, ако искате да стигнете до гениално решение.

Съществуват математически формули, които биха могли да са от полза. През 70-те години учените откриват една такава – наречена е RANDU. С нейна помощ се наблюдават тенденции, които биха провалили проучвания, за които е необходима абсолютна случайност.


Раждането на случайност по поръчка става възможно, благодарение на усилията на Алън Тюринг, който демонстрира как могат да се използват електрическите вериги, за да се произведат абсолютно случайни колебания. Като продължение на откритието след няколко години излиза книгата „Милион случайни числа със 100 000 обичайни отклонения“. Скучното заглавие разкрива съдържание от случайни петцифрени числа, създадени с електронна рулетка. Устройството се състои от верига, чието действие зависи от случайни колебания.

Електронната случайност има приложение и днес. Съоръжението на име ERNIE (Electronic Random Number Indicator Equipment) произвежда числата на лотарийните облигации във Великобритания.

Въз основа на случайността могат да се правят предсказания, независимо че именно тя се явява техният най-голям демон. Методът „Монте Карло“ е измислен от полякът Станислав Улав, който прави опит да предвиди резултата от игри на карти. Той бил обхванат от идеята, да създаде с компютър много случайни конфигурации от игри, и да наблюдава развитието им. Броят на игрите нараства, а симулацията става по-точна и предоставя надеждна информация за вероятния изход.

В момента техниката намира широко приложение в симулации и прогнози за редица несигурни събития. Отбор от формула 1 разчита на нея, за да определи най-добрата си стратегия, симулирайки голям брой състезания, като във всяко едно се сменят факторите, свързани с оборудване и „хватки“ на пистата, отнасящи се до успешното изпреварване.

Да се хвърли поглед в бъдещето вече не е чак такова предизвикателство.