Човешките способности
9093 прегледа
0 Коментара
Човешките способности са неподозирани – това наистина е така, но кой знае защо малцина вярват в тях. Някои племена по Земята го доказват. Примерите, за които ще прочетете, звучат като от фантастичен филм, а всъщност са напълно реални.
Оцеляване в студа
Хималайските монаси имат специални умения да издържат на студ – те контролират дишането си чрез медитация и повишават телесната си температура.
Тялото им се нагрява до такава степен, че могат да изсушат мокри чаршафи, увити около тях. Вим Хоф, известен като „Ледения човек“ поставя световен рекорд чрез такива техники. Той издържа над час в ледена баня, доказва че спокойно може да пробяга километри по къси панталони сред атмосфера на арктически студ.
Да виждаш под водата
Племето Мокен няма проблеми с виждането под водата. Нашите очи са се приспособили за живот на сушата, затова под вода трябва да сме с очила, но децата от номадското племе Мокен и без тях събират раковини, морски краставици и миди съвсем спокойно от дъното на морето.
Става дума за около 3 хиляди души, които обитават Андаманско море, край бреговете на Мианмар и Тайланд. Децата Мокен могат да фокусират и във водата, свивайки зениците си, в резултат на което се променя и формата на лещите на очите им, установили учените.
Оказва се, че европейските деца биха могли да усвоят същото, но просто не им се налага да го правят. При децата Мокен вероятно еволюцията е изиграла роля, но се предполага, че те все пак се учат да виждат ясно под вълните от ранна възраст.
Тичане на бос крак
Племето Тараумара практикува тичане на бос крак от десетки години. Тези хора се намират в северозападната част на Мексико и са удивителни с бързото си бягане. Те могат да изминат до 320 км с тичане в рамките на два дни, при това обути само със сандали.
За свръхчовешката им атлетичност няма обяснение. Известно е само, че комуникацията между селищата им се осъществява с бягане, тъй като са разположени на голямо разстояние едно от друго. Основната храна, която слагат на трапезата си, е боб, царевица и други зеленчуци. Приготвят си също бира и смес от вода, лайм, чиа и захар. Племето има ниски нива на холестерол, не боледуват от сърце или диабет.
Без болка
Как може някой да изтърпи болката от жилото на множество насекоми?! Младите момчета от племето Сатере-мауе се подлагат на изпитанието, за да бъдат обявени за мъже. В продължение на 10 минути те могат да изумят всеки незапознат с природата на хората, обитаващи поречието на Амазонка в Бразилия.
Пълни се ръкавица от палмови листа с упоени мравки куршуми (paraponera clavata). Когато те започнат да се съвземат момчето има за задача да пъхне ръката си в ръкавицата и тогава получава стотици ужилвания. Веществото, което изпускат – понератоксин, предизвиква временна парализа и непоносима болка, чийто ефект понякога трае 24 часа.
Интересното е, че отровата може да се използва и за болкоуспокояващо – границата между парализата и болката е много тънка, сочат изследванията.
Номадският народ Баджо могат да крачат по дъното с харпун в ръка, намиращи се на поне 20 метра дълбочина, ловувайки спокойно без акваланг. Живеещите около бреговете на Индонезия, Филипините и Източна Малайзия разчитат на морето за прехраната си, затова прекарват значително време в него.
Поне пет часа дневно те изкарват под вълните, правят само кратки паузи между гмурканията си. Може би по тази причина са развили различни физиологични механизми за адаптация – да забавят сърдечния си ритъм с цел кръвта да се насочи към сърцето, мозъка и мускулите. Далакът снабдява с допълнително количество кислород червените кръвни телца, като се свива и участва със своя принос в гмуркаческия рефлекс.
Японските жени-гмуркачки Ама също имат такива умения. Експерти подозират, че всички ние имаме, но те или са закърнели, или просто не желаем да развием, защото не са ни нужни към момента.
По материали на списание Знание
Оцеляване в студа
Хималайските монаси имат специални умения да издържат на студ – те контролират дишането си чрез медитация и повишават телесната си температура.
Тялото им се нагрява до такава степен, че могат да изсушат мокри чаршафи, увити около тях. Вим Хоф, известен като „Ледения човек“ поставя световен рекорд чрез такива техники. Той издържа над час в ледена баня, доказва че спокойно може да пробяга километри по къси панталони сред атмосфера на арктически студ.
Да виждаш под водата
Племето Мокен няма проблеми с виждането под водата. Нашите очи са се приспособили за живот на сушата, затова под вода трябва да сме с очила, но децата от номадското племе Мокен и без тях събират раковини, морски краставици и миди съвсем спокойно от дъното на морето.
Става дума за около 3 хиляди души, които обитават Андаманско море, край бреговете на Мианмар и Тайланд. Децата Мокен могат да фокусират и във водата, свивайки зениците си, в резултат на което се променя и формата на лещите на очите им, установили учените.
Оказва се, че европейските деца биха могли да усвоят същото, но просто не им се налага да го правят. При децата Мокен вероятно еволюцията е изиграла роля, но се предполага, че те все пак се учат да виждат ясно под вълните от ранна възраст.
Тичане на бос крак
Племето Тараумара практикува тичане на бос крак от десетки години. Тези хора се намират в северозападната част на Мексико и са удивителни с бързото си бягане. Те могат да изминат до 320 км с тичане в рамките на два дни, при това обути само със сандали.
За свръхчовешката им атлетичност няма обяснение. Известно е само, че комуникацията между селищата им се осъществява с бягане, тъй като са разположени на голямо разстояние едно от друго. Основната храна, която слагат на трапезата си, е боб, царевица и други зеленчуци. Приготвят си също бира и смес от вода, лайм, чиа и захар. Племето има ниски нива на холестерол, не боледуват от сърце или диабет.
Без болка
Как може някой да изтърпи болката от жилото на множество насекоми?! Младите момчета от племето Сатере-мауе се подлагат на изпитанието, за да бъдат обявени за мъже. В продължение на 10 минути те могат да изумят всеки незапознат с природата на хората, обитаващи поречието на Амазонка в Бразилия.
Пълни се ръкавица от палмови листа с упоени мравки куршуми (paraponera clavata). Когато те започнат да се съвземат момчето има за задача да пъхне ръката си в ръкавицата и тогава получава стотици ужилвания. Веществото, което изпускат – понератоксин, предизвиква временна парализа и непоносима болка, чийто ефект понякога трае 24 часа.
Интересното е, че отровата може да се използва и за болкоуспокояващо – границата между парализата и болката е много тънка, сочат изследванията.
Гмуркане без оборудване
Номадският народ Баджо могат да крачат по дъното с харпун в ръка, намиращи се на поне 20 метра дълбочина, ловувайки спокойно без акваланг. Живеещите около бреговете на Индонезия, Филипините и Източна Малайзия разчитат на морето за прехраната си, затова прекарват значително време в него.
Поне пет часа дневно те изкарват под вълните, правят само кратки паузи между гмурканията си. Може би по тази причина са развили различни физиологични механизми за адаптация – да забавят сърдечния си ритъм с цел кръвта да се насочи към сърцето, мозъка и мускулите. Далакът снабдява с допълнително количество кислород червените кръвни телца, като се свива и участва със своя принос в гмуркаческия рефлекс.
Японските жени-гмуркачки Ама също имат такива умения. Експерти подозират, че всички ние имаме, но те или са закърнели, или просто не желаем да развием, защото не са ни нужни към момента.
По материали на списание Знание