Мнозина се застъпват за идеята учениците да бъдат освободени от това задължение, което допълнително ги натоварва и не води до особено добри резултати

Всеки помни ужаса от забравеното у дома домашно, или от опита да се оправдаем с това, въпреки че просто сме забравили да го подготвим. Почти няма ученик, който да не е будувал до ранните часове, за да завърши своята курсова работа, отлагана с дни наред. Историите са многобройни, а и се повтарят при всяко следващо поколение.

Ето защо застъпниците на идеята, че домашните провалят децата и буквално съсипват родителите им, се роят с всяка изминала година. И все пак, те си остават като задължение и никой не иска да ни освободи от тях.

Вероятно към този момент победителите са онези, които считат, че заданията за вкъщи са важна част от един добър образователен процес. Или може би я караме по инерция, с остарелите методи и схващания, които не водят до особено положителни резултати?!

Правени са редица подробни проучвания, които могат да помогнат на родителите, учителите и административния персонал да взимат правилни решения по въпроса колко трябва да залягат над тетрадките учениците извън класните стаи. Има статистики, които сочат, че през последното столетие количеството време, което децата и младежите прекарват в училище, детска градина или гимназия, се е повишило значително. Това автоматично означава, че децата имат все по-малко взаимодействие със семействата си, а основната част от деня им те прекарват в учене. Количествата домашни също се увеличават, което се отнася и до периода в първите години, когато предпочитанията на родителите са децата да играят с приятели и да споделят моменти със семейството си.

Успехът в училище става все по-важен за успеха в живота. Родителите се стремят да им осигурят бъдещи успехи в ученето, но същевременно са и разколебани: те искат това да не е на всяка цена и да отглеждат стресирани, разстроени от прекалено натоварване деца.

Всъщност мнението на родителите е от последно значение. Властите имат думата.

Преди години във Франция имаше остро изказване на президента Франсоа Оланд. Той обърна внимание върху това, че домашните поощряват неравенството и забраната им е напълно оправдана. Китайското правителство също е подлагало на дискусия темата.

За политиците и чиновниците обаче, последствията върху родителите и учениците рядко са на дневен ред.

Успяват ли да постигнат целта си домашните

Опитът през годините показва, че домашните все пак имат положителен ефект върху гимназистите. Проф. Харис Купър от Университета „Дюк“ извършва анализ с помощта на данни от американски учебни заведения, обхващащи периода от края на 80-те години до началото на 2000 г. Неговото заключение гласи, че те имат ползотворно въздействие върху резултатите от контролните работи и подобряват нагласата. Ефектът бил по-изявен при учениците от горните класове.

Разбира се, проблемът трябва да бъде изследван в дълбочина, особено предвид факторите, свързани с количеството домашни, които получават децата.

Освен това трябва да се има предвид, че някои ученици може да са по-добри в изпълнението на задачи от други, което дава вече по-трудна преценка за изводите на обща основа.

Полът също се оказва определящ.

Проучване от 80-те години на миналия век разкрива, че момичетата отделят повече време за домашните и от момчетата. Една от причините за това е, че учителите понякога са склонни да оценяват навиците и отношението към работата при момичетата снизходително, повече отколкото при момчетата.

Негативната страна на домашните

Потенциалните отрицателни ефекти не са в сферата на въображаемите страхове на родителите. Екстремното количество домашни може наистина да повлияе на здравето на учениците, доказва проучване преди 10 години в Китай. Открива се връзката между домашните упражнения и нарушенията на съня. Децата с по-малко домашни имат добър режим и график на лягане.

В Канада преди 5 години се достига до изследването, че прекаляването със задания у дома води до наднормено тегло при момчетата в случаите, когато за тях това е свързано със стрес.

В такива случаи положителните ефекти остават на заден план, при наличието на така изявени отрицателни. Те водят до натрупване на напрежение изобщо в семейството, не само при децата. Ситуацията се усложнява при онези родители, които чувстват, че нямат достатъчно способности или време да помогнат на децата си.

Къде е критичната точка? Предполага се, че първокласниците не трябва да отделят повече от 10 минути дневно за подготовката си, като времето се увеличава с по около 10 минути за всеки следващ клас.

Окончателно отпадане и забрана – необходимо ли е

В спора се ражда истината, а тя все още не е плод на единно мнение. Потенциалната опасност е налице, но може би домашните не бива да се забраняват, а по-скоро да се въведе единен стандарт за количествата им. Те трябва да са обвързани със специфични цели в конкретния вид обучение и със съдействието на родителите да подкрепя подобряването на успеха на учениците.

Възможно е някои мотивирани и талантливи ученици да не успеят да се възползват от позитивите на домашните, ако те отпаднат окончателно.

Все пак, крайно време е да се прецени колко да бъдат домашните за децата в по-ранна възраст, за да не се създават условия за психологически проблеми при тях.

Този процес е съвместен – на учители и родители. Педагозите трябва да имат адекватна връзка със семейството, както и да се ръководят от информацията колко време отнема на детето писането на домашно в действителност, а и как това се отразява на рутината му.

Както родителите, така и учителите трябва да бъдат внимателни да не претоварват децата, защото тогава спада рязко и мотивацията им. Явно тук някъде се къса връзката между трите страни и е необходимо да се стимулира комуникацията между ученици, родители и учители.

Единствено по този начин може да се откликне разумно и отговорно на емоционалните и академични потребности на децата.