Родителски грешки: Как неволно тласкаме децата към лошо поведение и агресия
1862 прегледа
0 Коментара
Всеки родител иска да даде любов, грижа и добро възпитание на детето си. Обикновено инстинктивно се стремим към тези цели, но често в желанието си да бъдем перфектни, ние неволно допускаме и някои грешки. Някои от тях могат да имат наистина сериозни последици.
Можем ли да ги избегнем и каква стратегия да изберем?
Детската възраст определено е важен етап от развитието, тъй като в този период се формира не само характерът, но и самите възприятия, което оставя траен отпечатък за цял живот. Затова е далеч по-удачно и полезно да се фокусираме върху образованието, а не върху наказанията. Положените усилия имат позитивен ефект: децата растат уверени и щастливи, а възпитанието е изпълнило своята задача.
Препоръчително е да се освободим от следните методи:
1. Крайности и строги ограничения
Е, ще бъдете разочаровани, ако сте привърженици на прекалената строгост. Тя, оказва се, не е в полза на никого. Всяко дете има първоначална реакция на неподчинение и то няма да стане по-откликващо, ако непрекъснато го наказваме, напротив – посланието към него ще бъде, че вие действате от позицията на силата.
Оставете виковете и студения тон, особено ако държите малките да ви чуят. Обърнете внимание как ще успеете да обърнете процеса и наистина ще се радвате на резултати. Продължите ли с крясъците, в един момент ще получите пълно игнориране от страна на детето, а агресията няма да спомогне за поведението му в бъдеще, или по-точно няма да се отрази благоприятно в никакъв случай.
Въоръжете се с търпение и действайте, за да постигнете мечтаното уважение. От вас се иска да сте готови да водите разговори, да обяснявате подробно и нееднократно. Насърчавайте и подкрепяйте децата, дори когато са направили грубо нарушение на правилата. Не, това не означава, че не трябва да им покажете какви последствия трябва да си понесат, но същевременно не спирайте да ги дарявате със своята любов и отношение. Имайте доверие в тях и се опитвайте да ги разберете, когато обсъждате дадена тема. Ако осъзнаете логиката, която ги мотивира в тези ситуации, вие ще може да предотвратите редица други неприятни моменти.
Вместо да ги съдите, просто ги обичайте и изграждайте отношения въз основата на взаимно доверие и споделяне. По този начин ще съхраните връзката си и в по-късен етап, когато те са в по-трудна възраст и срещат редица предизвикателства.
2. Амбициозни планове, които не отчитат индивидуалността на детето
Убедени сме, че във вашите представи вече сте подредили почти всеки пъзел от живота на детето си. Чертаете грандиозни планове в главата си, имате намерение да дадете максимума от себе си, за да може то да изяви напълно потенциала си.
Тук обаче трябва много да внимавате – дали това са вашите мечти и таланти, или те принадлежат на наследниците ви?
Много родители допускат тази грешка и не отчитат индивидуалността на детето, то също е личност и във всеки един момент можем да се допитаме за неговите желания, да се съобразим с тях и да приемем, че не са толкова недорасли, за да определят насоката на своя път.
С такова задушаващо отношение родителите често отблъскват децата си и те се обръщат срещу тях впоследствие. Нека това, към което са се устремили, да го усещат като призвание и да го искат. Само така могат да се развиват пълноценно и да бъдат щастливи. В крайна сметка животът не им го гарантира, но те имат правото поне да опитат, нали?!
3. Времето с тях – не е важно количеството
Да, определено ежедневието не ни позволява да прекарваме достатъчно време с децата си. Те имат тази потребност, ние го искаме, но ангажиментите ни следват по петите и ние се чувстваме виновни като родители.
Няма как да правите избор между работата си и децата си, този въпрос изобщо не подлежи на коментар. Съсредоточете се върху качеството на миговете, които прекарвате с тях.
Мислете за занимания, които ще ви доставят удоволствие, не само на детето, но и на вас самите, тъй като то ще го усети веднага. Открийте алтернативи, с които да се забавлявате, а и да предлагате кратък обучителен урок, било то под формата на филм или книга с поука, житейска ситуация, среща с близки, отношение към непознати и т.н. възможни варианти.
4. Без излишни драми
Понякога децата казват тежки думи и може да чуете дори, че ви мразят. Бъдете сигурни, че това са просто реакции и израз на тяхното недоволство. От вас се изисква да бъдете разумни и по-мъдри, за да приемете спокойно емоциите на детето и да отвърнете правилно.
Такива изрази с нищо не трябва да смущават душевното ви спокойствие. Не драматизирайте излишно! Само така ще откриете начин да внесете мир в ситуацията и да подобрите отношенията си. Ако залитнете в негативни мисли и да си внушавате, че не сте пълноценни родители, може да излезете извън контрол и съвсем да загубите самообладание, което да се отрази и на вашите реакции.
А ние искаме да сме им пример, да ни подражават, да възпитаме в тях онези качества, които смятаме, че са ценни да притежават. Ето защо трябва да намерим сили и да го сторим, дори когато ни се струва невъзможно.
Децата са нашето продължение и ние ще сме горди, ако сме съумели да вложим необходимото и се наслаждаваме на ефекта от даденото възпитание.
Можем ли да ги избегнем и каква стратегия да изберем?
Детската възраст определено е важен етап от развитието, тъй като в този период се формира не само характерът, но и самите възприятия, което оставя траен отпечатък за цял живот. Затова е далеч по-удачно и полезно да се фокусираме върху образованието, а не върху наказанията. Положените усилия имат позитивен ефект: децата растат уверени и щастливи, а възпитанието е изпълнило своята задача.
Препоръчително е да се освободим от следните методи:
1. Крайности и строги ограничения
Е, ще бъдете разочаровани, ако сте привърженици на прекалената строгост. Тя, оказва се, не е в полза на никого. Всяко дете има първоначална реакция на неподчинение и то няма да стане по-откликващо, ако непрекъснато го наказваме, напротив – посланието към него ще бъде, че вие действате от позицията на силата.
Оставете виковете и студения тон, особено ако държите малките да ви чуят. Обърнете внимание как ще успеете да обърнете процеса и наистина ще се радвате на резултати. Продължите ли с крясъците, в един момент ще получите пълно игнориране от страна на детето, а агресията няма да спомогне за поведението му в бъдеще, или по-точно няма да се отрази благоприятно в никакъв случай.
Въоръжете се с търпение и действайте, за да постигнете мечтаното уважение. От вас се иска да сте готови да водите разговори, да обяснявате подробно и нееднократно. Насърчавайте и подкрепяйте децата, дори когато са направили грубо нарушение на правилата. Не, това не означава, че не трябва да им покажете какви последствия трябва да си понесат, но същевременно не спирайте да ги дарявате със своята любов и отношение. Имайте доверие в тях и се опитвайте да ги разберете, когато обсъждате дадена тема. Ако осъзнаете логиката, която ги мотивира в тези ситуации, вие ще може да предотвратите редица други неприятни моменти.
Вместо да ги съдите, просто ги обичайте и изграждайте отношения въз основата на взаимно доверие и споделяне. По този начин ще съхраните връзката си и в по-късен етап, когато те са в по-трудна възраст и срещат редица предизвикателства.
2. Амбициозни планове, които не отчитат индивидуалността на детето
Убедени сме, че във вашите представи вече сте подредили почти всеки пъзел от живота на детето си. Чертаете грандиозни планове в главата си, имате намерение да дадете максимума от себе си, за да може то да изяви напълно потенциала си.
Тук обаче трябва много да внимавате – дали това са вашите мечти и таланти, или те принадлежат на наследниците ви?
Много родители допускат тази грешка и не отчитат индивидуалността на детето, то също е личност и във всеки един момент можем да се допитаме за неговите желания, да се съобразим с тях и да приемем, че не са толкова недорасли, за да определят насоката на своя път.
С такова задушаващо отношение родителите често отблъскват децата си и те се обръщат срещу тях впоследствие. Нека това, към което са се устремили, да го усещат като призвание и да го искат. Само така могат да се развиват пълноценно и да бъдат щастливи. В крайна сметка животът не им го гарантира, но те имат правото поне да опитат, нали?!
3. Времето с тях – не е важно количеството
Да, определено ежедневието не ни позволява да прекарваме достатъчно време с децата си. Те имат тази потребност, ние го искаме, но ангажиментите ни следват по петите и ние се чувстваме виновни като родители.
Няма как да правите избор между работата си и децата си, този въпрос изобщо не подлежи на коментар. Съсредоточете се върху качеството на миговете, които прекарвате с тях.
Мислете за занимания, които ще ви доставят удоволствие, не само на детето, но и на вас самите, тъй като то ще го усети веднага. Открийте алтернативи, с които да се забавлявате, а и да предлагате кратък обучителен урок, било то под формата на филм или книга с поука, житейска ситуация, среща с близки, отношение към непознати и т.н. възможни варианти.
4. Без излишни драми
Понякога децата казват тежки думи и може да чуете дори, че ви мразят. Бъдете сигурни, че това са просто реакции и израз на тяхното недоволство. От вас се изисква да бъдете разумни и по-мъдри, за да приемете спокойно емоциите на детето и да отвърнете правилно.
Такива изрази с нищо не трябва да смущават душевното ви спокойствие. Не драматизирайте излишно! Само така ще откриете начин да внесете мир в ситуацията и да подобрите отношенията си. Ако залитнете в негативни мисли и да си внушавате, че не сте пълноценни родители, може да излезете извън контрол и съвсем да загубите самообладание, което да се отрази и на вашите реакции.
А ние искаме да сме им пример, да ни подражават, да възпитаме в тях онези качества, които смятаме, че са ценни да притежават. Ето защо трябва да намерим сили и да го сторим, дори когато ни се струва невъзможно.
Децата са нашето продължение и ние ще сме горди, ако сме съумели да вложим необходимото и се наслаждаваме на ефекта от даденото възпитание.