Поведението на децата се изкривява според методите, които използваме, за да ги възпитаваме.

В днешно време ние считаме, че децата трябва да имат пълна свобода и по възможност да се самовъзпитават. Разбира се, това не е толкова абсурдно, стига да положим основите на една добра тенденция. Ако семейството не съумява да зададе съответните граници и контрол, детето не може да се ориентира в социалните изисквания и се стига до неадекватно поведение.

Даването на прекалено много свобода всъщност създава нежелани изкривявания, които не са от полза за самото дете. То по-често плаче и се лигави, отколкото ако е наясно с правилата и тяхното спазване.

Щастливи ли са свободните деца

Когато детето расте, то има потребност да се съобразява с определени условия. Пълна заблуда е, че ако бъде оставено да прави каквото си иска, то ще бъде по-щастливо. Ако често му позволявате да преминава границите чрез тръшкане, писъци и рев, само защото не е получило желаното на момента, то няма да ви обича повече. Точно обратното е! Единственото, което ще се случи е, че то ще изпитва по-голяма несигурност, просто защото липсват всякакви правила.


Решенията, които взима, водят до съответните последствия, но те са непредвидими за детето, което ще го стресира непрекъснато. Ако родителите му не са до него, за да наложат контрол на ситуацията, в която се е забъркало, то ще усеща все по-голяма нестабилност.

Днес ще пропусне вечеря, защото е яло само десерт, утре ще получи желаната играчка, тъй като е плакало дълго в магазина, а понякога ще остава у дома, понеже не му се ходи на градина или училище. Всички тези решения имат своите последствия и ще се стоварват отгоре му, а то няма да е в състояние да се справи.

Как да овладеете положението?

Дори да знаят, че не постъпват правилно, когато позволяват прекалено много на децата си, някои родители не се справят с положението. Детето сякаш е взело властта в свои ръце и те не могат да управляват събитията.

За повечето хора днес насилствените методи са неприемливи, затова те търсят варианти, които не са свързани с физическо наказание. Дори и тогава обаче майката или бащата се страхуват да окажат натиск върху детето, само да не се стигне до там, че то да ги намрази. Категоричното „не“ рядко се изрича, а децата остават с впечатлението, че всичко им е позволено.

Реално децата никога не мразят родителите си, които са им дали правилно възпитание. Тези, които не са възпитавани правилно, решават, че правила не съществуват. Ето защо те не уважават и родителите си, защото приемат, че те са там, само за да отговарят на очакванията и прищевките им. Такова дете тропа с крак, иска нахално, без да моли, заповядва и какво ли не, демонстрирайки тотално пренебрежение към родителя си.

Родителите са авторитети и не са длъжни да търпят подобно грубо поведение от страна на детето, колкото и да го обичат.

Всички хора се страхуват от несигурността, а децата още повече. Ако нямат стабилна основа, се налага те да включват допълнителни защитни механизми, за да преодоляват различните препятствия в живота.


Когато нещо се обърка, те не могат да поемат контрола над случващото се, и всички събития за тях са непредвидими. Липсата на житейски опит ги прави неуверени да взимат решения, а когато вземат погрешно решение, водещо до негативни последици, те не могат да се справят.

Децата винаги ще тестват границите, ще плачат отчаяно и ще изпадат в крайности да искат безумни неща, само и само да открият къде се намират в крайна сметка те. Те очакват да срещнат твърдо и категорично „не“.

Така ще могат вече да се успокоят, защото разбират, че не са оставени на произвола на съдбата и не са подвластни на капризите си. Изглежда някой е близо до тях и внимава какво точно им се случва.

Къде са границите

Дете, от което се изисква добро поведение и отношение, ще дарява с повече любов родителите си и ще ги уважава истински. Този, който не смее да наложи правилата, нито пък да заяви „не“, ще получи много по-малко от детето си. Децата, на които са поставяни граници, знаят, че каквото и да стане, неговите майка или баща няма да допуснат то да изпадне за дълго в опасна ситуация.


Независимо от дискомфорта, който изпитва при отказ, то знае, че това е временно. В резултат се чувства сигурно и спокойно, а това рефлектира върху развитието му, способностите му, възможността му да успява в обществото. Само така то ще изследва безстрашно света, защото когато стигне до някакъв предел, в миналото е получавало напътствия за правилната посока. Колкото и да протестира сега, утре това ще го води напред.

Децата се ориентират бързо в обстановката и когато информацията им е поднесена подобаващо, а тя съдържа твърда линия, че дадено поведение няма да се толерира, те реагират светкавично. В следващия момент ще забележите и генералната промяна, то едва ли ще прибягва отново до грешите модели.

Някои родители се борят с непослушните си деца и минават години, докато успеят да ги овладеят. Те се надяват детето да израсте проявите си на непослушание или неуважение.

То наистина минава през този етап и ги надраства, но през това време се сдобива и с ценна информация – дали и какво му е позволено, нужно ли е да уважава околните, как да се държи с тях, да спазва ли обществените правила. Всичко зависи от нашите усилия да му покажем кога и как да се съобразява с чуждите проблеми, да нарушава личното пространство и спокойствието на другите.

Отношението ни може да е любезно, но трябва да е непоклатимо и твърдо. Ако спазвате напътствията, резултатите със сигурност няма да закъснеят.