Колко е важно да познаваме разходите си
11784 прегледа
0 Коментара
Един от най-важните въпроси, на които трябва да отговорим при формирането на цените е каква е величината на разходите и от кой вид са те. Аналитичната информация за разходите е важна, защото това е изходната позиция за формиране на адекватни цени. При използване на ценовият механизъм, разходите възникват на всеки етап от търгуването. От гледна точка на възникването им може да различим преки и косвени разходи. От гледна точка дали разходите зависят от обема произведена продукция могат да бъдат постоянни, полупроменливи и променливи.
Преките разходи могат лесно да бъдат проследени до източника си или конкретен обект. Такива обекти са конкретни продукти, суровини или материали, необходими за производството или трудът свързан директно с производството на конкретен продукт. Преките разходи често, но не във всички случаи, влизат в групата на променливите разходи. В този смисъл разходите за материали са едновременно преки и променливи разходи. Ако сме наели ръководител, наблюдаващ процеса на производство на конкретен продукт, тук заплатата му не е свързана с броя произведена продукция и тя отива в графата постоянни разходи.
Намаляването на разходите изглежда силен механизъм за увеличаване на печалбата. Но калкулациите показват, че чрез намаляване на променливите разходи с 1% може да увеличим печалбата с около 8%, а намаляването на постоянните разходи увеличава печалбата ни едва с 2%. За сравнение, увеличение на цената с 1% води до увеличение на печалбата с 20%.
Разходите определено влияят върху печалбата. Всъщност познаването на разходите при формирането на адекватни цени влияе още повече върху печалбата. Като мениджъри за нас е важно да погледнем върху разходите от две сечения - преки и непреки, както и постоянни и променливи.
Преките разходи за материали и труд са най-често срещаните, това са разходите за директното производството на продукта. Ако сте производител на метални конструкции, преките са разходите за металните профили, от които изработвате конструкциите си и други продукти, които използвате в производството. За да проследите преките разходи за материали обикновено се ползва един от двама метода LIFO (last in, first out) или FIFO (first in, first out). При метода LIFO последните материали, доставени в склада го напускат първи. Този метод се използва, когато продаваме трайни продукти. При нарастване на цените, материалите с висока стойност напускат първи, а материалите с ниска стойност напускат склада последни. Чрез този метод осредняваме разходите за попълване на складовите наличности, което е един от недостатъците му. Друг недостатък е, че той може да не кореспондира с реалните материални потоци.
По метода FIFO първите постъпили в склада суровини го напускат първи. Тази система се използва най-вече от фирми, продаващи нетрайни стоки или такива, които губят качествата си бързо. В случай, че цените нарастват бързо и формирате цена на продуктите или услугите си, използвайки този метод ще получите най-ниска себестойност. Това е така тъй като калкулирате вашите най-евтини попълнения в склада при формиране на цените си. Вашата цена може да изглежда ниска, но изниква въпросът дали може да попълните складовите си наличности на същата цена. В крайна сметка FIFO представя разходите за скорошните покупки и тук по-точно са отразени разходите за попълване на наличностите.
Косвените разходи са тези, които се отразяват върху цялата фирма, не само върху един продукт. Това са разходите за маркетинг, амортизация, снабдяване с основни материали, обезпечаващи функционирането на фирмата, административни разходи и др. Това са разходи за цялата фирма, не само за един продукт. Косвените разходи са разходите, които не са директно асоциирани с производството на конкретен продукт или услуга. Косвените разходи могат да бъдат и постоянни и променливи. Те са постоянни, когато това е наем на производствените помещения или офиси. В случаите, когато те са променливи, това може да бъдат разходи за изразходвана електроенергия или водоснабдяване.
Косвени разходи за материали и труд могат да бъдат разходите за инструменти, разходи за офис консумативи, които правят производството във фирмата въобще възможно и не могат да бъдат адресирани само към един продукт или услуга. Косвените разходи за труд или суровини и материали в общия случай са променливи разходи, защото необходимите материали ще се променят заедно с броя на произведените единици продукция. Разходите за труд, които не могат да се отнесат към конкретен продукт или услуга също се класифицират като косвени. Пример за косвени разходи за труд може да бъде заплатата на мениджър, който ръководи цялото производството, а не само производството на един продукт. Някои от косвените разходи за труд са променливи, а други са постоянни. Ако заплатата е месечна или годишна и не се променя на база произведена продукция, то тя е фиксиран разход. Ако заплатата е базирана на обем произведена продукция е променлив разход. За всеки мениджър е от изключителна важност да определи кои разходи са преки и кои косвени, за да определи къде общите разходи могат да бъдат намалени. Друга важна причина за идентифицирането на разходите е, че тази аналитична информация е база за взимане на адекватни управленски решения.
При формиране на цени е от изключителна важност да различаваме постоянните и променливите разходи. Постоянните разходи са тези, които се реализират без значение дали работим или не, дали продаваме продуктите, услугите си или не. Пример за постоянни разходи са амортизация, наем на склад, производствено помещение или офиси, разходите за труд, които не са пряко обвързани с обема произведена продукция. Намаляването на конкретни постоянни разходи може да окаже влияние върху печалбата. Това изисква решения като намаляване на броя сътрудници или промяна на локацията.
Променливите разходи са директно свързани с обема произвеждана продукция. При увеличение броя на произвежданата продукция се увеличават и променливите разходи и обратното. Променливите разходи са разходите за материали и труд, пряко обвързани с промяна на произвежданите обеми. Един от пътищата за увеличаване на печалбата е намаляване на променливите разходи. Други примери за променливи разходи са комисионните за продажба, разходите по доставка и др. Бонусите на сътрудниците във фирмата, обвързани с изпълнението на задачите също се смятат като променливи разходи. Намаляването на променливите разходи е по-лесно в сравнение с намаляване на постоянните.
Важно е да споменем и полупроменливите разходи, те имат фиксирана и променлива съставляваща. Пример за това са заплатите на екипа по продажби. Част от заплатата е фиксирана, а останалата част от възнаграждението се формира на база обем продажби. Когато калкулирате постоянните и променливите си разходи е важно да знаете това.
За да подчертаем колко е важно да разпознаваме разходите си, нека прегледаме следния пример. Производствено предприятие, което има постоянни разходи от 7,4 млн. лева за производство и променливи разходи от 32 лв. за всяка единица произведена продукция.
При формирането на цените трябва внимателно калкулираме разходите си. Нека предположим, че сме планирали да продадем 100 000 единици продукция и калкулираме цена 148,4 лв. / бр. на база разходи от 106 лв./ бр. + 40% печалба. До тук всичко изглежда наред. Какво се случва ако прогнозите ни за продажби не се реализират и продадем точно два пъти по-малко количество продукция? Цената продължава да бъде 148,4 лв./бр., но общите разходи вече са 180 лв. за брой. За да избегнем загубата тук е необходима проактивна позиция на мениджмънта по отношение анализ на разходите и цените. Препоръчваме да познаваме колкото е възможно разходите си, а в някои случаи за Вас са важни и разходите на преките конкуренти.
Автор: гл. ас. д-р Антон Костадинов
http://7o7.bg
Преките разходи могат лесно да бъдат проследени до източника си или конкретен обект. Такива обекти са конкретни продукти, суровини или материали, необходими за производството или трудът свързан директно с производството на конкретен продукт. Преките разходи често, но не във всички случаи, влизат в групата на променливите разходи. В този смисъл разходите за материали са едновременно преки и променливи разходи. Ако сме наели ръководител, наблюдаващ процеса на производство на конкретен продукт, тук заплатата му не е свързана с броя произведена продукция и тя отива в графата постоянни разходи.
Намаляването на разходите изглежда силен механизъм за увеличаване на печалбата. Но калкулациите показват, че чрез намаляване на променливите разходи с 1% може да увеличим печалбата с около 8%, а намаляването на постоянните разходи увеличава печалбата ни едва с 2%. За сравнение, увеличение на цената с 1% води до увеличение на печалбата с 20%.
Разходите определено влияят върху печалбата. Всъщност познаването на разходите при формирането на адекватни цени влияе още повече върху печалбата. Като мениджъри за нас е важно да погледнем върху разходите от две сечения - преки и непреки, както и постоянни и променливи.
Преките разходи за материали и труд са най-често срещаните, това са разходите за директното производството на продукта. Ако сте производител на метални конструкции, преките са разходите за металните профили, от които изработвате конструкциите си и други продукти, които използвате в производството. За да проследите преките разходи за материали обикновено се ползва един от двама метода LIFO (last in, first out) или FIFO (first in, first out). При метода LIFO последните материали, доставени в склада го напускат първи. Този метод се използва, когато продаваме трайни продукти. При нарастване на цените, материалите с висока стойност напускат първи, а материалите с ниска стойност напускат склада последни. Чрез този метод осредняваме разходите за попълване на складовите наличности, което е един от недостатъците му. Друг недостатък е, че той може да не кореспондира с реалните материални потоци.
По метода FIFO първите постъпили в склада суровини го напускат първи. Тази система се използва най-вече от фирми, продаващи нетрайни стоки или такива, които губят качествата си бързо. В случай, че цените нарастват бързо и формирате цена на продуктите или услугите си, използвайки този метод ще получите най-ниска себестойност. Това е така тъй като калкулирате вашите най-евтини попълнения в склада при формиране на цените си. Вашата цена може да изглежда ниска, но изниква въпросът дали може да попълните складовите си наличности на същата цена. В крайна сметка FIFO представя разходите за скорошните покупки и тук по-точно са отразени разходите за попълване на наличностите.
Косвените разходи са тези, които се отразяват върху цялата фирма, не само върху един продукт. Това са разходите за маркетинг, амортизация, снабдяване с основни материали, обезпечаващи функционирането на фирмата, административни разходи и др. Това са разходи за цялата фирма, не само за един продукт. Косвените разходи са разходите, които не са директно асоциирани с производството на конкретен продукт или услуга. Косвените разходи могат да бъдат и постоянни и променливи. Те са постоянни, когато това е наем на производствените помещения или офиси. В случаите, когато те са променливи, това може да бъдат разходи за изразходвана електроенергия или водоснабдяване.
Косвени разходи за материали и труд могат да бъдат разходите за инструменти, разходи за офис консумативи, които правят производството във фирмата въобще възможно и не могат да бъдат адресирани само към един продукт или услуга. Косвените разходи за труд или суровини и материали в общия случай са променливи разходи, защото необходимите материали ще се променят заедно с броя на произведените единици продукция. Разходите за труд, които не могат да се отнесат към конкретен продукт или услуга също се класифицират като косвени. Пример за косвени разходи за труд може да бъде заплатата на мениджър, който ръководи цялото производството, а не само производството на един продукт. Някои от косвените разходи за труд са променливи, а други са постоянни. Ако заплатата е месечна или годишна и не се променя на база произведена продукция, то тя е фиксиран разход. Ако заплатата е базирана на обем произведена продукция е променлив разход. За всеки мениджър е от изключителна важност да определи кои разходи са преки и кои косвени, за да определи къде общите разходи могат да бъдат намалени. Друга важна причина за идентифицирането на разходите е, че тази аналитична информация е база за взимане на адекватни управленски решения.
При формиране на цени е от изключителна важност да различаваме постоянните и променливите разходи. Постоянните разходи са тези, които се реализират без значение дали работим или не, дали продаваме продуктите, услугите си или не. Пример за постоянни разходи са амортизация, наем на склад, производствено помещение или офиси, разходите за труд, които не са пряко обвързани с обема произведена продукция. Намаляването на конкретни постоянни разходи може да окаже влияние върху печалбата. Това изисква решения като намаляване на броя сътрудници или промяна на локацията.
Променливите разходи са директно свързани с обема произвеждана продукция. При увеличение броя на произвежданата продукция се увеличават и променливите разходи и обратното. Променливите разходи са разходите за материали и труд, пряко обвързани с промяна на произвежданите обеми. Един от пътищата за увеличаване на печалбата е намаляване на променливите разходи. Други примери за променливи разходи са комисионните за продажба, разходите по доставка и др. Бонусите на сътрудниците във фирмата, обвързани с изпълнението на задачите също се смятат като променливи разходи. Намаляването на променливите разходи е по-лесно в сравнение с намаляване на постоянните.
Важно е да споменем и полупроменливите разходи, те имат фиксирана и променлива съставляваща. Пример за това са заплатите на екипа по продажби. Част от заплатата е фиксирана, а останалата част от възнаграждението се формира на база обем продажби. Когато калкулирате постоянните и променливите си разходи е важно да знаете това.
За да подчертаем колко е важно да разпознаваме разходите си, нека прегледаме следния пример. Производствено предприятие, което има постоянни разходи от 7,4 млн. лева за производство и променливи разходи от 32 лв. за всяка единица произведена продукция.
При формирането на цените трябва внимателно калкулираме разходите си. Нека предположим, че сме планирали да продадем 100 000 единици продукция и калкулираме цена 148,4 лв. / бр. на база разходи от 106 лв./ бр. + 40% печалба. До тук всичко изглежда наред. Какво се случва ако прогнозите ни за продажби не се реализират и продадем точно два пъти по-малко количество продукция? Цената продължава да бъде 148,4 лв./бр., но общите разходи вече са 180 лв. за брой. За да избегнем загубата тук е необходима проактивна позиция на мениджмънта по отношение анализ на разходите и цените. Препоръчваме да познаваме колкото е възможно разходите си, а в някои случаи за Вас са важни и разходите на преките конкуренти.
Автор: гл. ас. д-р Антон Костадинов
http://7o7.bg
